Българите имат нужда от финансово образование

Даниела Бобева е популярно име в българските икономически среди и публичното пространство. Тя е заемала различни ръководни постове във финансовия и банковия сектор. Бобева е бивш министър на търговията (1997) и бивш вицепремиер по икономическото развитие в кабинета „Орешарски“. Тя е доцент към Института за икономически изследвания на БАН и има множество публикации в специализирани издания.

Economic.bg разговаря с Бобева за финансовата грамотност и отражението й върху обществото и бизнеса у нас, европейския съюз на капиталовите пазари, реформите в енергетиката и бюджет 2016.

- Доц. Бобева,  какъв е най-добрият начин за повишаване на финансовата грамотност в България?

Според мен най-важното е да се гледа на финансовото образование като основна част от образованието. То трябва да стане задължителна част от образователния процес.  

Имаме нужда от едно по-таргетирано финансово образование. Различните обществени групи имат различни потребности от подобно обучение. Бих откроила най-вече 3 от тях, които имат най-голяма нужда от финансово образование.

На първо място са подрастващите – учениците през последните 2 години на гимназиалния курс. Изследванията показват, че това е групата, която е най-склонна на финансови грешки в ранна възраст. Голяма част от дълговете при младежите се трупат в първите години след като завършат средното си образование. Тези грешки след това се мултиплицират в жизнения им цикъл. Именно юношеството е възрастта, в която сложната материя на финансите би могла да бъде усвоена.

Опитът показва, че когато образоваш младежите в тази възраст, това има изключително позитивен ефект и върху техните родители. Не твърдя, че младите ще учат родителите си как да управляват парите си. По-важното е в домакинството да възниква диалог по тези теми, което е изключително полезно и може да има по-добър ефект, отколкото само и чистото обучение на самите подрастващи. В някои страни съществуват програми, в които деца и родители се обучават заедно и това дава много добри резултати.

Втората и може би най-уязвима група са пенсионерите – възрастните хора, които имат недостатъчна финансова грамотност. Те често са предмет на организирани атаки от недобросъвестни фирми и частни лица. Финансовите им ресурси са доста ограничени, което прави темата как да ги управляват още по-важна. За самите тях това нерядко е въпрос на оцеляване.

Поне 30 хил. от българските пенсионери получават под някаква форма пари от чужбина, което автоматично ги включва във финансовата система. Те имат нужда от подкрепа за това как и къде биха могли да се възползват от различни финансови услуги.

Голяма част от пенсионерите получават пенсиите си чрез карти, което също ги прави част от финансовата система. Те имат големи потребности от финансово образование.

Третата група, която силно се нуждае от финансово образование, са задлъжнелите домакинства. За съжаление, в България този сектор на консултантски и финансови услуги не се развива. В Европа е точно обратното – той процъфтява, особено в периоди на криза. Става въпрос за съветите за домакинствата, за консолидиране на дългове и предпазване от свръхзадлъжняване, как да се оправяме с частните съдебни изпълнители и т.н.

- Говори се, че съществува финансова неграмотност и в корпоративния сектор. Доколко е опасна тя и как би могла да се ограничи?

Непрекъснато се сблъсквам се с този феномен. Голяма част от българския бизнес, независимо дали е малък, среден или голям, изпитва сериозни затруднения. Те частично се дължат на кризата, но до голяма степен и на неразумни финансови решения, които са резултат от ограничената финансова грамотност на екипите. Последствията от този тип неграмотност са пагубни за самите компании.

Това разкрива поле за действие на финансовите консултанти. Но има много случаи, в които е прекалено късно. Българският бизнес търси финансова консултация, едва когато проблемът се е задълбочил и вече е сериозен. Това трябва да се случва на много по-ранен етап.

Ето защо именно в този сектор трябва да бъдат насочени допълнителни усилия, да се направи едно изследване какви са потребностите на бизнес организациите и какви са механизмите за удовлетворяването им.

Българската икономика завъртя един цикъл чак през последните години. Фундаменталният проблем е, че цикличното развитие на икономиката не беше част от начина на мислене на обществото, включително и на бизнеса. Нагласата в България беше, че растежът ще е непрекъснат, което е невъзможно.  

В по-старите пазарни икономики битува убеждението, че когато печелиш и просперираш, трябва и да пестиш и да трупаш финансови буфери. Българските бизнесмени си купуваха скъпи коли и правеха големи ненужни разходи, вместо да спестяват.

- Каква роля изигра финансовата неграмотност, за да се стигне до световната финансова криза?

Финансовият сектор беше главният източник на тази криза. Тя се пренесе в корпоративния сектор и лъснаха проблемите с финансово неразумни решения, които бяха взели някои големи корпорации.

Всички бяха подведени от общия дух на растежа, на сложните финансови инструменти. Това е един от парадоксите – държавите като САЩ и Великобритания, където се полагат най-големи усилия за финансова грамотност, бяха тези, в които започна финансовата криза.

Когато се повишава финансовата грамотност, се използват повече сложни инструменти. Това стимулира и хора, които не са достатъчно компетентни и информирани, да участват във финансовия пазар, което поражда допълнителни рискове. Те сляпо се доверяват на финансови кумири и гурута и често биват подведени.

Във финансовите пазари всичко е доста сложно и комплексно. Човек трябва много добре да преценява собствената си финансова грамотност и да използва услугите на финансовия сектор дотам, докъдето стига тя. Много млади хора участват във валутните пазари, без да разбират от тях. Те не са запознати с елементите на тези пазари, нито с механизмите на функционирането им. В резултат на тази некомпетентност често се губят големи суми. Вината за подобни проблеми е колкото на младите, толкова и на родителите им.

- Как възприемате идеята за съюз на капиталовите пазари в рамките на ЕС? Смятате ли, че може да се създаде работещ такъв?

Изследвам този въпрос, дискутираме го с колегите в Икономическия институт на БАН. Българската позиция трябва да е много ясна още от самото начало. Ако на нашите компании се осигури достъп до този единен европейски капиталов пазар, при цени, които са постижими за българския бизнес, това е прекрасна възможност.

Дълбоко вярвам в капиталовия пазар, в прозрачността, която носи той. Винаги съм смятала, че колкото повече компании станат публични, ще имаме толкова по-прозрачна и добре работеща пазарна икономика. Безпокои ме това, че има месеци и години, в които няма нито едно IPO (първично публично предлагане на акции, б.р.) на българския финансов пазар. Разширяването на кръга на потенциалните инвеститори за листваните български компании е една от най-хубавите новини, които съм чувала през последните години.

Въпросът е дали достъпът на българските фирми до един такъв интегриран пазар ще бъде улеснен. Ако в момента си листван например на Лондонската борса, административните ти разходи са над 500 хил. паунда годишно. Това не могат да си го позволят дори някои големи български компании, какво остава за малките и средните.

Въпросът с администрацията на капиталовия пазар е определящ за достъпа на българските фирми. Ние трябва да се присъединим към европейски капиталов пазар, който ще гарантира достъпа на много повече компании, отколкото в момента.

- Какво мислите за реформите в енергетиката и либерализацията на енергийния пазар?

Либерализацията на енергийния пазар не е прищявка на едно или друго правителство. Това е задължение, което България е поела към останалите държави членки на ЕС. Проблемът с либерализацията е свързан с множеството договори с фиксирани цени за изкупуването на ел. енергията. Не мога да си представя един пазар, в който ел. енергията, произведена от дадени компании, ще продължава да се изкупува на фиксирана цена. Това не е либерализация.

Пред няколко поредни правителства стои фундаменталният въпрос – какво правим с фиксираните цени? В продължение на години се водят преговори как да се излезе от тях, как да се погасят задълженията на НЕК към американските ТЕЦ-ове и т.н. Преговорите обаче са доста неравни, защото подписаните договори са дългосрочни и при бетонирани клаузи. Без добрата воля на тези ТЕЦ-ове да се откажат от сегашните фиксирани цени и при привилегированата им позиция, просто няма как да се върви напред.

Според мен решението на проблема трябва да се търси в диалога с енергийния бизнес. Ясно е, че всички ние като данъкоплатци ще плащаме. Въпросът е разходите да бъдат по-малки.

Със сигурност имаме нужда от изцяло либерален енергиен пазар, който ще нагласи цените на реалните им нива. Убедена съм и продължавам да твърдя, че в българската енергетика има огромни ресурси за намаляване на разходите, за по-голяма ефективност и т.н. Вместо това, цените непрекъснато се вдигат, без това да е достатъчно добре аргументирано.

- Какво е мнението Ви за бюджет 2016? Постижим ли е дефицитът? До какво ще доведат заложените реформи?

Мисля си, че министър Горанов ще постигне по-малък дефицит от заложения в бюджета. Партньорството ни с държавите в ЕС няма да позволи да се правят големи грешки и да се трупат сериозни дефицити.

Най-важна обаче е стабилността, без нея нито един министър на финансите не би могъл да се справи. Сериозно съм разтревожена от последните събития и нестабилността в държавата. Това не помага на абсолютно никого.

Този бюджет не ми харесва, защото в него не е заложено намаляване на държавната администрация. В предишното правителство започнахме процес на консолидация на държавните структури, закриване на агенции и прехвърляне на функциите им към министерствата. Този процес беше спрян. В бюджет 2016 няма прогрес по отношение на намаляването на административната тежест, абсолютно нищо в електронното управление, а това са основните инструменти за намаляване на публичните разходи.