България е главен кандидат за еврозоната, но има пречка

Знак за обрат на съдбата на еврозоната е фактът, че разговорите в Брюксел се насочват към увеличаване на списъка от държави, които използват еврото за национална валута.

След като преживя няколко заплахи за Grexit (излизане на Гърция от Европейския съюз) и се измъкна от капана на ниския икономически ръст, Европейската комисия иска да приветства страните, които не използват еврото за своя валута, в еврозоната. България е основният кандидат да увеличи броя на членовете на еврозоната от 19 на 20.

След срещата си с българския премиер Бойко Борисов в сряда в Брюксел председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер застана зад кандидатурата на страната ни да стане най-новият член на еврозоната. „Трябва да кажа безцеремонно, че България е готова”, каза Юнкер.

Добре осведомени източници от Брюксел са уверени, че България може да се класифицира и да покаже, че европроектът наистина е обратно в играта. На теория страната ни има много неща, заради които да претендира да стане член на еврозоната. Валутата ѝ от 1999 г. насам е фиксирана към еврото (отстъпвайки контрола върху своя валутен курс) и публичните финанси на правителството са в добро състояние. С ниво от 29% съотношението на българския дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) е по-малко от половината от изисквания критерий, а бюджетът на държавата е с излишък спрямо германския от 1.6%.

Борисов, който е член на европейското дясноцентристко семейство, в което е и Юнкер, заяви, че неговото правителство до края на годината ще кандидатства за влизане в Европейския валутен механизъм ІІ (ERM II) – двугодишната задължителна чакалня за еврото.

Има обаче една пречка. Извън Брюксел има по-малко ентусиазъм да се позволи на най-бедната страна членка на ЕС да влезе в икономическия и валутен съюз – членство, което се смята за най-висш знак на европейска интеграция.

Скептиците коментират, че членството в еврозоната трябва да е нещо повече от упражнение по икономическо мислене в рамките на кутията. България е класирана като най-корумпираната държава в Европейския съюз, според Transparency International. Самата ЕК приема, че най-голямото предизвикателство пред правителството в София е справянето с високите равнища на корупция и организирана престъпност. Допускането на България, която е член на ЕС от десетиление, в Европейския валутен съюз ще е в противовес на традицията на фона на нарастващи опасения относно върховенството на закона от Полша и Малта.

Преговорите относно кандидатурата на България за еврозоната също хвърля светлина върху задълженията по Договора за еврото , познат като Договора от Маастрихт, които вече не съвпадат с реалността в разширения Блок от 28 държави членки. Съставени през 90-те години, предприсъединителните критерии са фокусирани почти изцяло върху икономическите показатели, а не върху по-широкия възглед за институционалната готовност на страната.

По-голям проблем за ЕК е, че по-богатите страни членки, които са узрели за членство в еврозоната – Швеция и Дания, не искат да приемат еврото за национална валута. Дания дори има постоянна и силно ценена от държавата възможност да откаже да се присъедини към еврозоната.

Жан-Клод Юнкер може един да види мечтата си за единна валута за всички осъществена. В краткосрочен план обаче тази амбиция може просто да се окаже скъпа.