България е готова да гласува електронно
Има опасност от пристрастяване към еврофондовете
Антони Тренчев:
Той е от София, завършва бакалавърската си степен по английско и немско право в "Кингс колидж" в Лондон, а след това магистратура по немско и европейско право в университета "Хумболт" в Берлин.Още с учредяването на Движение „България на гражданите” влиза като доброволец в партията. След последните президентски избори се присъединява към екипа на Меглена Кунева. "Човек трябва да избере някого, който го вдъхновява", вярва Тренчев. В момента е народен представител от 24 МИР София в парламентарната група на Реформаторски блок.
Като депутат от РБ и част от коалиционното управление на държавата, той продължава да се бори с липсата на реформи и да търси по-добрите избори за българските граждани.
За ползите и сигурността от електронното гласуване, шума в Реформаторския блок и бъдещите промени, Economic.bg разговаря с Антони Тренчев.
Г-н Тренчев, защо трябва да се въведе електронно гласуване в България?
По редица причини. На първо място, тъй като в момента ние не гарантираме на българските граждани, които са в чужбина, тяхното конституционно право да упражняват гласа си и да участват във всякакъв вид избори. Около 1/3 от българското население, или 3 млн. души, живеят в чужбина, и всички сме наясно колко сложно за тях е да упражнят правото си на вот. Обикновено няма достатъчно секции, чака се часове наред, а електронното гласуване ще помогне да върнем обратно тези хора в изборния процес, което ми се струва важно.
На второ място, то ще ограничи контролиран и корпоративен вот, тъй като има редица методи за подсигуряване на това, че няма да се упражни натиск върху вас.
Трето, с електронното гласуване няма да има нито една невалидна бюлетина. На последните избори имаше 140 000 нередовни вота, стигали сме и до 400 000 невалидни бюлетини. Комисията често вади една бюлетина, вижда че е гласувано за определена партия, това не й харесва и слага още едно тикче някъде по-надолу, правейки бюлетината невалидна, а това с електронното гласуване не би било възможно.
Какви са гаранциите, че един човек няма да събере личните карти на 20, 50 или 100 души и няма да гласува електронно вместо тях?
Тук трябва да направим разграничение на няколко сценария. Ако някой човек иска да продаде своя глас, той винаги ще намери начин да го направи, той и сега го прави на хартия. На тези, които доброволно продават гласа си, очевидно няма как да се противодейства. Ако има случаи, в които работодателят събира всички лични карти на служителите си и казва: вие сега ще гласувате за определена партия, то тук електронното гласуване помага това да не бъде така.
Гласува се седем дни преди изборния ден. След като имате новите електронни лични карти, които са с чип и с пин, вие трябва да се идентифицирате. Ако някой ви вземе личната карта, той трябва да знае вашия пин, което е същото като да ви източат банковата карта и е престъпление според Наказателния кодекс. Ако вие доброволно му дадете или той ви накара да види как гласувате, вие в този 7-дневен период може да смените вота си N брой пъти. Т.е., ако някой дойде на третия ден и каже: гласувай за този и ти гласуваш пред него, той като си отиде можеш да смениш гласа си. Ако го направи в последния момент, на седмия ден преди затварянето на електронното гласуване, и те накара да гласуваш за някой и ти гласуваш за него, то след това ще можеш идната неделя да си пуснеш и хартиено своя вот, което ще отмени електронния избор. Т.е., дава се една допълнителна сигурност и метод за подсигуряване на свободното изразяване на волята за гласуване.
Размишлява се и над възможността да се въведе т.нар. „паник пин”. Когато някой упражнява натиск да гласуваш по някакъв начин, ти имаш втори пин, който въвеждаш, и той сигнализира на органите на реда, че се случва нещо нередно, МВР или ДАНС идват на място и задържат този, който упражнява натиск върху теб.
Трябва да си представим мащаба на електронното гласуване. Как виждате на 3,5 млн. българи някой да им упражни натиск да гласуват електронно по някакъв начин. Чисто логистично това не би било възможно.
А възможно ли е да се манипулира системата за електронно гласуване?
Не може, защото целият софтуер е с отворен код, т.е. всеки един компютърно грамотен човек може да види възможностите на софтуера. Представете си, че вие попълвате бюлетината и я затваряте в един сандък. Той има катинар, който не може да се отвори насилствено – това е криптираната виртуална връзка, той може да се отвори единствено от 6-7 ключа, които се вкарват едновременно. На този етап се мисли това да са всички членове на ЦИК, които да имат индивидуален ключ и като един волтрон да вкарат всички ключове едновременно и да го отключат. Има вариант ключ да има и човек от ДАНС, тоест 6-7 човека заедно да отварят системата, след като приключи и хартиеното гласуване.
Важен момент е, че ако те се опитат да го отворят преди това, то ще остави следа в софтуера, която не може да се заличи и цялото общество ще види, че някой е отворил гласовете предварително.
Ще има ли хора, които да следят точно този казус със системата?
Разбира се, че ще има. Има международни наблюдатели, отключването на системата ще бъде предавано на живо с Live streaming, което в момента не се случва.
Е-вотът ще увеличи ли избирателната активност, която не е особено висока?
Именно електронното гласуване е един от начините да я увеличим. За младите хора най-вече, които живеят онлайн, банкират дигитално, поръчват си храна, таксита – всичко правят онлайн, а ние изискваме от тях в изборния ден да се придвижат до някаква секция, което те виждат като демоде, нещо ретроградно и отживяло. Смятам, че ако влезем в техния свят, много повече хора ще направят това усилие да дадат гласа си и категорично смятам, че ще доведе до ръст на активността.
Електронното гласуване ще успее ли да предотврати случаи като този миналата година в "Арена Аремеец" при предаването на протоколите?
Абсолютно, това също е един от безспорните плюсове, защото всичко се преброява автоматично и имаме точни, надеждни и сигурни резултати, секунди след приключването на изборния ден.
Дайте пример как се използва електронното гласуване в другите държави?
Най-яркият пример е Естония, където от 10 години има електронно гласуване, а също и редица други европейски държави имат, както и някои щати. Навсякъде, където има добро електронно управление, хората се стараят да въведат електронно гласуване. В момента има и друг държави, които работят по него.
Готова ли е България за електронно гласуване?
Да, разбира се, че сме готови. Още през 2011 г. около 3,5 млн. българи се преброиха онлайн и тогава стана ясно, че ние сме готови и узрели за това да живеем и работим дигитално. Много важни стъпки се приеха за електронното управление, от което е част и е-гласуването.
Ако хипотетично приемем, че електронното гласуване се приеме напълно, кога е възможно да се реализира на практика?
Оптимистичен вариант е между 2 и 3 години, по-консервативна прогноза - след 5 години. Трябва да минат всички тестови периоди, пилотни проекти и да се убедим, че системата ни издържа на хакерски атаки и всякакви злонамерени действия.
Кои, според Вас, са най-големите плюсове на електронното гласуване?
Сигурност, улесняване на изборния процес, липсата на невалидни бюлетини и удобство.
Какви други идеи обсъждате за промени в Избирателния кодекс?
Това, което ДБГ и Реформаторският блок от години повтаряме е, че трябва да изчистим списъците от мъртвите души. По наши сметки има между 800 000 – 1 млн. души в списъците, които отдавна по една или друга причина не живеят в България, не участват в изборния процес, а продължават да фигурират и много често биват дописвани като гласували, като реално не са. Това е огромен проблем, който води до сериозно изкривяване на вота и ние смятаме, че незабавно трябва да се въведе активна регистрация, която да прочисти списъците. Другото важно за нас е машинното гласуване. Винаги човек трябва да има опцията физически да отиде в секционна комисия и да упражни правото си на вот. Смятаме, че машинното гласуване, за което вече няма никакъв дебат относно сигурността, дава много точни и ясни резултати. При него отново за секунди се преброяват гласовете, няма никакъв шанс за невалидни бюлетини и е абсолютно сигурно.
Онлайн изборът по-сигурен ли ще бъде от този на хартия?
Категорично - да.
Има ли опасност от разпадане на Реформаторския блок?
През последните три години нямам интервю или участие, в което този въпрос да не ми е зададен и мисля, че това също е ясен отговор. Слуховете за смъртта на Реформаторския блок отново са силно преувеличени, напротив, сега върви процес на консолидиране. РБ, освен жизнеспособен, е и нещо работещо, може да видите как протичат дебатите в зала. Нашите депутати са от най-активните, с едни от най-добрите предложения, нямам абсолютно никакво съмнение, че и този път от леката криза, в която изпаднахме след някои решения на ръководството на ДСБ, отново Реформаторският блок ще излезе по-силен от всякога. Ние сме единствената формация, евентуално може би и ГЕРБ, която качва подкрепа. Преди 3 месеца имаше избори, а по-ясен индикатор за това накъде върви една формация от явяването на избори аз не виждам.
Казахте, че този въпрос ви се задава вече 3 години от журналисти. Това не е ли показателно за един такъв възможен сценарий?
За мен има нездрав интерес какво се случва вътре в Реформаторския блок. Мога да ви кажа, че същите процеси ги има и в БСП, в ДПС – както стана очевидно по нова година, самият ГЕРБ също има най-различни течения. Просто не мога да разбера защо е този засилен интерес точно в РБ какво се случва. Ние сме пет партии със съответното самочувствие и история, нормално е да имаме някакво различие, но всеки път в ключови моменти успяваме да се обединим. Имаме повече допирни точки от разделителни линии.
Имате ли вече идеи кого ще издигнете за президент на предстоящите избори?
Толкова рано за конкретни имена не сме говорили, но смятам, че като политическа формация сме длъжни да се явяваме на избори и сме длъжни да предлагаме кандидати, които смятаме, че ще се справят най-добре. Едно от хубавите неща на РБ е, че има много сериозна банка от хора, които са и експерти, и хора с добър интегритет. Вярвам, че ще може да се обединим и трябва да излъчим кандидат за президент. Ние имаме кандидати, които ще направят солидни и достойни представяния.
Смятате ли, че много хора ще се възползват от възможната смяна на доставчика на електроенергия?
Трудно ми е да преценя какво ще изберат точно хората, но за мен е абсолютно ключово те да имат тази опция, да могат да сменят доставчика си по един лесен и безпроблемен начин, както е в цяла Европа. Ние трябва да бъдем проактивни и проевропейски в това отношение, най-нормалното е всеки да може да си избере доставчика и много лесно да го смени, това е принцип в цяла Европа и в целия демократичен модерен свят.
Според вас не е ли леко криворазбрана тази либерализация, тъй като само тока се определя пазарно, а останалите услуги не?
Процесът на либерализиация не е завършил още, по-скоро в момента се случва и затова какъв ще бъде крайният резултат, на мен ми е трудно да предвидя. Но това, че най-накрая ще имаме ясно ценообразуване на тока, на мен ми се струва доста важно. Не беше ясно кое колко струва, което е в рязък контраст с всички принципи на пазарната икономика. Това е един от най-ключовите моменти на либерализацията и се радвам, че съвсем скоро и на практика заработва.
Как ще се промени цената на тока след либерализацията – нагоре или надолу?
Когато се отваря и се либерализира пазар за какъвто и да е вид стока, крайният ефект са по-ниски цени, такива са пазарните принципи. От тук насетне дали това ще стане веднага или ще мине през временно покачване, аз не съм експерт, който може да прецени, но вярвам, че дългосрочно ще е по-добре за българския потребител и той ще има по-ниски цени.
Очакваме либерализацията да доведе до по справедлива цена на тока, обективна и честна.
Водите кампания „да изчистим киберпространството от тролове”, в какво още прерасна тя?
Тази кампания най-вече прераства към важността от електронно управление. Необходима е дигитализация и улесняване на много голяма част от нашето взаимодействие с държавата. Крайната цел в възможно най-широк брой административни услуги да минават през един чист и сигурен интернет, за да могат хората бързо и лесно да взаимодействат с държавата. Дали те ще изкарват свидетелство за съдимост, или ще получават рецептата си от лекаря, всичко да може да става онлайн, посредством електронния идентификатор, който наскоро приехме. Всичко е стъпки в посоката на дигитализиране на нашето взаимодействие с държавата.
Кога е възможно на практика електронното управление да се случи изцяло?
В следващите няколко години, зависи от политическата воля, но ние приехме закона за електронна идентификация, което е нещо много важно. Т.е., от 2017 г. ще започне издаване на новите лични карти с чипове в тях, които са много важна стъпка за това всеки да се идентифицира. Ще има и секторни електронни идентификатори, т.е. вие отивате с вашата лична карта с чип и пин в НАП. Когато вие се идентифицирате там, на служителя в НАП няма да му излезе вашата медицинска история, а ще му излезе само и единствено това, което него го касае, а именно какви са вашите задължения към държавата. Това е много важно, защото хората се притесняват, че като платят в НАП, те ще им видят здравната история. Идеята е да може всеки да получава информацията, за която има права, вида договори и услуга, която ще използвате.
Има ли политическа воля за въвеждането на е-управление?
Мисля, че има. Водещи тук са ГЕРБ и аз съм в прекрасни отношения с екипа на г-жа Бъчварова, които са съпричастни с изготвянето на текстове. Смятам, че се върви в една много правилна посока, ние приехме закона на първо четене, сега сме внесли изменения между първо и второ четене и след това може да се завърти цялото колело на задвижване на електронното управление.
Справя ли се България с еврофондовете и заплаха ли са те за родната икономика?
Не са заплаха, те са мислени, за да направят българската икономика конкурентна на европейската. Такъв е техният замисъл и мисия. През първия период имаше повече злоупотреби, но смятам, че сега, през втория, се одобряват само и единствено проекти, които са действително работещи и средствата отиват целенасочено. Опасността от пристрастяване към еврфондовете я има, защото те все някога ще свършат. Тук има сериозна опасност и ние трябва да създадем посредством тях икономика, която е жизнеспособна и конкурентоспособна. Смятам, че вече се върви в тази посока и вторият програмен период е много по-изчистен от грешки, отколкото първият.
Лош знак ли е липсата на реформи в МВР? Видяхме, че реформи в този сектор не се направиха и продължава да действа старият модел.
За мен
е категорично лош знак. Едно от нещата, които коалиционните ни партньори
пропуснаха да направят. Също така беше лош знак, че въпреки предупрежденията на
финансовия министър за съкращения и реформи, които в крайна сметка не се
направиха, той отново отпусна средства – това за мен е неправилна практика. Бих
призовал финансовия министър догодина да не го направи, защото така стимулира
ведомствата да не правят реформи. Ти, ако знаеш, че каквото и да направиш, в крайна сметка като
ножът опре до кокала, финансовите
затруднения ще се поемат от държавата, ти не си мотивиран. Също призовавам и
министър Румяна Бъчварова - да не се поддава на провокации и на изнудвания
посредством протести, а да направи необходимото в сектора сигурност и вътрешен
ред. Тя много добре знае какво трябва да се направи, просто да се намери
политическата воля и сила, така че най-накрая да се реформира този
сектор.