България и еврото: рискът е само един – да пропилеем шанса

Този път отговорът е „да“. България поиска да влезе едновременно в ERM-2 (т.нар. чакалня на еврозоната) и в банковия съюз. И получи одобрението на финансовите министри от еврогрупата - заедно с приблизителна дата (след около година) и с пътна карта за реформи, свързани със законодателната рамка, банковия надзор и нов цялостен преглед на банковата система. Този път проверката ще бъде извършена от Европейската централна банка. Българският случай е прецедент, който оттук нататък става правило - членството в банковия съюз вече ще е условие за влизане в ERM-2.

Положителните ефекти

Положителният отговор може и да изглежда условен, но този път условията (за разлика от влизането в Шенген например) са конкретни и изпълними. Става дума за поети от страната ангажименти, чието изпълнение ще е от полза за самата нея още сега. Положителните ефекти, свързани с еврото, постепенно ще започнат да се усещат още със стъпването на пътя към него: подобряване на вътрешния бизнес климат и повишаване на външното доверие, укрепване на банковата система, по-ниски лихви по кредитите, по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и домакинствата, по-голяма стабилност на националната икономика, намаляване на инвестиционния риск, нарастване на преките чуждестранни инвестиции и общата инвестиционна активност, намаляване на валутните разходи за бизнеса...

И най-важното: присъединяването към еврото означава принадлежност към ядрото на ЕС в период на мощни центробежни сили вътре в него. Което означава още една котва за страната срещу приумиците и безотговорността на собствените ѝ политици и срещу вълненията в бурното геополитическо море.

На мода са "отрицателните" ефекти

Сега обаче е модерно да се говори не за положителните, а за „отрицателните“ ефекти, не за разкриващите се възможности, а за дебнещите рискове. Впрочем, тази мода никога не е отминавала, но видимо се засили в последните месеци, след като стана ясно, че българското правителство има намерение най-после да предприеме конкретни действия в посока към еврото. Помпането на излишни страхове и чертаенето на мрачни сценарии тече от всички посоки. Докато европейските финансови министри обсъждаха в Брюксел българското искане, в центъра на София продължаваше подписката за свикване на национален референдум с въпроса: „Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута в България?“. А в телевизионни студиа експерти с крайно загрижен вид предупреждаваха, че сме на път да направим „историческа грешка“. Неотдавна специално проучване изчисли, че против еврото са над 80% от мненията в социалните мрежи и интернет форумите. И че те са пълни с небивалици, чийто поток обаче изглежда „организиран“ около натрапчиво и дословно повтарящи се опорни точки. Като например, че интеграцията в ЕС води само до нищета, а Брекзит е най-правилният избор. Всичко това не е странно, след като и в традиционните медии „дебатът“ най-често се води на махленското ниво на слуховете и предположенията.

Стари и нови аргументи

Повечето от аргументите са стари. Най-популярният сред тях е за поскъпването, съпътстващо въвеждането на еврото. Във все по-смрачаващите се прогнози за България това поскъпване вече клони към 50%. Упоритото му повтаряне изисква да припомним, че това е легенда, която не се потвърждава в нито една от страните, присъединили се към единната валута - регистрираната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), а причините не са задължително свързани с еврото. Да припомним също така, че България има опит с подобни измислени страхове - при деноминацията на лева през 1999 година.

Другият повтарящ се аргумент се нарича Гърция. Тоест, как страдат от еврото по-малките и по-неразвитите страни. Тук отново трябва да припомним, че Гърция не е трябвало да бъде приемана в еврозоната не защото е била по-слабо развита, а защото е била неподготвена, не е отговаряла на условията и години наред е фалшифицирала основните си икономически показатели. И че пострада главно заради собствената си крайно неразумна и безотговорна икономическа политика. Да припомним и успеха на други „недоразвити“ страни като Словения, Словакия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва.

Повтаря се и емоционално умилителният рефрен за лева като последна крепост „на националния суверенитет и българската държавност" - лишаваме се например от собствена парична политика, а с това и от възможността временно да си помогнем чрез девалвация на националната валута. Да, но това лишаване отдавна е факт заради валутния борд, обвързал лева с еврото. Впрочем, същите тези са се загрижили, че щял да отпадне валутният борд и политиците щели да изядат валутния резерв - перспектива, която ще е точно толкова възможна, колкото е и днес.

Има и нови аргументи, свързани главно с членството в банковия съюз. Влизането в него означавало да спазваме нарежданията на ЕЦБ, което в периода до самото въвеждане на еврото щяло да бъде силно притеснително и рисково. Истината обаче е, че притесненията и рисковете са само за онези в банковия (а и в небанковия финансов) сектор, които имат какво да крият. Например за схемата КТБ на безразборно финансиране на собствения бизнес с парите на вложителите. За останалите проверката и контролът отвън могат да бъдат само успокоителни.

Любимата ми нова теза е, че България не е готова за стриктните правила на банковия съюз, което щяло да ѝ попречи да извърши нужните радикални реформи в публичния сектор. А какво ѝ попречи досега да извърши тези реформи? Напротив - оттук нататък шансът тези реформи да се случат става много по-голям и съвсем реален.

Всичко зависи от нас

Това също е един от положителните ефекти, които могат да се усетят много скоро, ако изразената воля за действие е искрена и поетите ангажименти се изпълняват. Сега всичко зависи от нас.

Разбира се, еврото не е панацея за всички проблеми. Разбира се, рискове винаги има - никой не може да попречи на отделен човек или на цели общности да направят някоя катастрофална стъпка или да извършат някоя глупост, тласкани от лъжци и демагози. Случва се и на най-развитите (виж Брекзит).

Единственият наистина голям риск по пътя на България към еврото е сама да пропилее дадения ѝ шанс. Тепърва ще има много желаещи да я бутат натам.