Reuters: България е съгласна вноските в бюджета на ЕС да бъдат повишени
От Министерството на финансите отричат страната ни да е изразявала такава позиция
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
България, както и още 7 държави от Източна Европа, са се съгласили да подкрепят вдигане на вноските на 27-те държави членки, които ще останат в Европейския съюз след напускането на Великобритания. Целта е да се запуши "дупката" в бюджета, която ще се отвори при напускането на Обединеното кралство. Информацията е на Reuters, като агенцията се позовава на информация от представителя на Унгария и на еврокомисаря по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер.
Представители на България, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватска и Румъния се срещнаха в Будапеща с Йотингер, за да обсъдят редица въпроси, включително плана за следващия бюджет на блока. Еврокомисарят заяви миналия месец, че за да се покрие частта и на Великобритания, общата вноска на държавите членки трябва да бъде вдигната от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза до 1.1%.
„Осемте страни се договориха да увеличат плащанията като процент от брутния национален доход, което е големият успех на деня“, каза началникът на кабинета на унгарския президент Виктор Орбан Янос Лазар на пресконференция след срещара, цитиран от Reuters. „Осемте страни отвориха възможността плащането да се увеличи до 1.1% от брутния национален доход“, допълни той.
Йотингер повтори, че щом Великобритания излезе от ЕС, ще са нужни определени съкращения на бюджета. „Изключително съм благодарен на осемте страни членки, че са готови да допринесат с повече“, каза той на същата пресконференция.
След публикуването на новината, от българското финансово министерство излязоха с позиция, че страната ни не е изразявала позиция за увеличаване на вноската за членство в ЕС.
Във връзка с публикации в медиите, според които осем страни, сред които България, са се споразумели да увеличат вноските си в бюджета след излизането на Великобритания от общността, правителството заявява, че подобна позиция не е била обсъждана в нито един работен или официален формат за преговори между държавите-членки и Европейската комисия, се казва в позицията на МФ.
От ведомството на Владислав Горанов уточняват, че първото предложение на Комисията за бюджет на ЕС за следващия програмен период се очаква да бъде представено през месец май тази година. Дебатът за многогодишната финансова рамка предстои и в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, като София ще бъде домакин на две тематични конференции на високо ниво през март и през юни тази година.
Най-големият източник на приходи в бюджета на ЕС е вноската, която се изчислява като процент от брутния национален доход на съответната държава членка.
Страните от източната част на ЕС всъщност получават чрез еврофондовете повече средства от това, което внасят в бюджета на ЕС. Излизането на Великобритания от съюза обаче ще наложи увеличаване на приноса на всяка държава членка, включително и на по-бедните.
Ако Brexit стане факт през март следващата година, това ще лиши ЕС от 12 млрд. евро в годишния бюджет, който в момента е около 140 млрд. евро.
Представители на България, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватска и Румъния се срещнаха в Будапеща с Йотингер, за да обсъдят редица въпроси, включително плана за следващия бюджет на блока. Еврокомисарят заяви миналия месец, че за да се покрие частта и на Великобритания, общата вноска на държавите членки трябва да бъде вдигната от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза до 1.1%.
„Осемте страни се договориха да увеличат плащанията като процент от брутния национален доход, което е големият успех на деня“, каза началникът на кабинета на унгарския президент Виктор Орбан Янос Лазар на пресконференция след срещара, цитиран от Reuters. „Осемте страни отвориха възможността плащането да се увеличи до 1.1% от брутния национален доход“, допълни той.
Йотингер повтори, че щом Великобритания излезе от ЕС, ще са нужни определени съкращения на бюджета. „Изключително съм благодарен на осемте страни членки, че са готови да допринесат с повече“, каза той на същата пресконференция.
След публикуването на новината, от българското финансово министерство излязоха с позиция, че страната ни не е изразявала позиция за увеличаване на вноската за членство в ЕС.
Във връзка с публикации в медиите, според които осем страни, сред които България, са се споразумели да увеличат вноските си в бюджета след излизането на Великобритания от общността, правителството заявява, че подобна позиция не е била обсъждана в нито един работен или официален формат за преговори между държавите-членки и Европейската комисия, се казва в позицията на МФ.
От ведомството на Владислав Горанов уточняват, че първото предложение на Комисията за бюджет на ЕС за следващия програмен период се очаква да бъде представено през месец май тази година. Дебатът за многогодишната финансова рамка предстои и в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, като София ще бъде домакин на две тематични конференции на високо ниво през март и през юни тази година.
Най-големият източник на приходи в бюджета на ЕС е вноската, която се изчислява като процент от брутния национален доход на съответната държава членка.
Страните от източната част на ЕС всъщност получават чрез еврофондовете повече средства от това, което внасят в бюджета на ЕС. Излизането на Великобритания от съюза обаче ще наложи увеличаване на приноса на всяка държава членка, включително и на по-бедните.
Ако Brexit стане факт през март следващата година, това ще лиши ЕС от 12 млрд. евро в годишния бюджет, който в момента е около 140 млрд. евро.
