Българският бизнес ще извлече изгоди от ТПТИ

Министър Лукарски, каква до момента е активността на българското правителство по темата ТПТИ?

Българското правителство активно участва в рамките на ЕС в работата, свързана с преговорите по сключване на споразумение между ЕС и САЩ за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство. Още на етапа на обсъждане и приемане на мандата на ЕС за водене на преговорите, българската страна изложи своите виждания за целите, които следва да бъдат преследвани, принципните си позиции и чувствителността си. Заедно с останалите държави членки България участва в подготовката на всеки кръг от водените преговори, при обсъждането на постигнатите резултати и бъдещите действия на ЕС, както и при изготвянето на позициите на ЕС по отделните въпроси в рамките на преговорите. 

Националните позиции, които България отстоява в дискусиите и процеса на вземане на решения в ЕС, се формулират въз основа на експертни анализи и допитвания до заинтересованите бизнес среди и институции. Такива допитвания бяха направени на по-ранен етап и ще продължат да бъдат важен инструмент за идентифициране на приоритети, проблеми и чувствителни области и при навлизането на преговорите в по-голяма конкретика.

Кои биха били най-големите плюсове на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции - за ЕС и в частност за България?

ЕС и САЩ са най-големите търговски партньори и инвеститори в световен мащаб. Двата пазара са силно интегрирани чрез огромни търговски и инвестиционни потоци. През 2013 г. двустранният търговски обмен на стоки и услуги възлиза на близо 689 млрд. евро, а двустранните инвестиции надхвърлят 3 338 млрд. евро. Американските компании в ЕС и европейските компании в САЩ осигуряват заетост на над 15 млн. души и търговските отношения помежду им са от изключително значение. През последното десетилетие обаче делът на двустранната търговия в общата търговия на ЕС и САЩ бележи спад. Прогнозите сочат, че ЕС би спечелил около 3.6 млрд. евро от премахването на митата, докато очакваните изгоди за САЩ са около 2,2 млрд. евро.

Вече са налице и първите анализи и очаквания за ефекта на бъдещото споразумение върху България. Редно е да се отбележи, че все още е много трудно и рано да се посочи какви ще бъдат конкретните резултати от споразумението, тъй като на този етап не са очертани ясни параметри за бъдещата сделка. Поради тази причина всеки анализ е предварителен и неокончателен. Според най-оптимистичните очаквания, при пълна либерализация на търговията със стоки и услуги ТПТИ ще допринесе 120 млрд. евро годишно за икономиката на ЕС, което на този етап не може да се гарантира напълно. Търговската либерализация между ЕС и САЩ се очаква да разшири в значителна степен възможностите за търговия и да увеличи притока на чуждестранни инвестиции.

Отчитайки безспорния потенциал за развитие, може да се очаква, че  българският бизнес и гражданите ще извлекат множество изгоди от сключването на споразумението, както и че то ще разшири в значителна степен възможностите за търговия. Отварянето на икономиката на страната за външна конкуренция се очаква да повлияе позитивно върху секторната конкурентоспособност и пазара на труда; да създаде предпоставки за  засилване на заетостта в селското стопанство, сектора на преработените храни, химикалите, строителството, машините, други промишлени стоки; да стимулира производството на високотехнологични експортни продукти с голяма добавена стойност; създаването на нови работни места и увеличаване на заплащането; да благоприятства повишаването на производителността, намаляването на разходите, по-широкото навлизане на иновациите, и в крайна сметка да укрепи икономическия просперитет на България. Привличането на нови инвестиции и ориентирането им към високотехнологични производства и услуги с висока и средна добавена стойност следва да подпомогне ефективното преструктуриране на икономиката и устойчивото развитие на експортно-ориентираните производства и стопански сектори.

Премахването на митата и ненужните нетарифни ограничения в търговията следва да доведе до по-нататъшно насърчаване и нарастване на износа. Правените до момента изследвания прогнозират ръст на износа на ЕС към САЩ с 28%, и на общия износ на ЕС – с 6-8%. Очакваме българският износ да бъде повлиян по подобен начин. Съгласно едно от изследванията за влиянието на ТПТИ, изгодите за България ще се изразят в 7,67% увеличения на общия износ,  9,78% увеличение на капиталовите активи и 6,82% ръст на реалния БВП на глава от населението.

Разрастването на търговията и по-нататъшното интегриране на икономиките от двете страни на океана се очаква да благоприятстват развитието и по-нататъшната интернационализация на малките и средните предприятия в България, които заемат дял от 99,8% и осигуряват 76% от работните места в страната. Сега 87% от българските компании, изнасящи за САЩ са МСП и 40% от износа ни за САЩ се реализира от МСП.

Има много страхове от тази страна на Океана, че в споразумението ще залегнат текстове, които ще поставят държавите от Стария континент в по-неизгодна позиция. Имат ли те основание и защо според вас споразумението вместо с радост се посреща с много боязън?

Всеобхватността и целите, които бъдещото споразумение преследва, наред с различията в подходите на ЕС и САЩ, поставят редица предизвикателства пред преговорите. На база на досегашния опит на ЕС във воденето на преговори може да се очаква разговорите с партньор с размер на икономиката като този на САЩ ще бъдат продължителни и трудни. Ще се наложи да се направят компромиси и от двете страни, за да се постигне задоволителен и балансиран резултат, каквото е желанието и от двете страни на Атлантика.

Още е рано да се каже какви компромиси и в коя област на преговорите ще са необходими. Преговорните позиции на ЕС изхождат от някои основни положения: първо, правилата за защита на потребителите не бива и не следва да бъдат променяни в следствие на ТПТИ; второ, нищо в споразумението не може да застраши правилата за генетично модифицираните организми; трето, правото на националните правителства да регулират в полза на обществото и неговата защита няма да бъдат засегнати, а напротив, очаква се да бъде още по-ясно заявено; четвърто, комуналните услуги и услугите от обществен интерес, няма да бъдат застрашени от ТПТИ. 

Именно това с тези теми са свързани основните опасения на някои обществени кръгове в Европа. Позицията на ЕС и на всички държави членки е, че тези положения не подлежат на преговори и в посочените области ТПТИ няма да налага промяна на законодателство нито на ниво ЕС, нито на ниво държави-членки. От тази гледна точка, считам опасенията за неоснователни, още повече, че са базирани на слухове, предположения и явно отричане на съществуващите институции и правила.

Кои са рисковете, пред които може да се изправи българската икономика? Присъединяването към ЕС на практика ни показа, че подобна интеграция съвсем не е безопасна за малките икономики...

Икономиката на България е силно зависима от външната търговия поради големия съвкупен дял на износа и вноса в БВП на страната (117%). Износът на стоки и услуги съставлява 70% от БВП, а само износът на стоки – около 57%. На фона на нарастващата тенденция на ръст на износа, включително на услуги, потенциала и сравнителните преимущества, които има България, от неин интерес е да поддържа модел на растеж, основан на експортното ориентиране и засилване на конкурентоспособността. Преките чуждестранни инвестиции и свободният достъп до пазари на трети страни като един от основните външни източници за устойчив растеж са ключови в това отношение. Ето защо въпреки очаквания засилен конкурентен натиск и необходимостта от адаптиране в чувствителните сектори, очакваме нетният ефект от сключването на споразумението за ТПТИ да бъде положителен за България.

Европа не иска ГМО, тя се бои от шистовия газ, от силата на корпорациите пред държавите - каква е официалната българска позиция за начините, по които да се регулират подобни "горещи теми", така че гражданите на ЕС да нямат притеснения, че нещо им се налага силово?

ЕС и неговите държави членки не желаят промяна във вътрешните правила на ЕС следствие на ТПТИ. Българското правителство води последователна политика по отношение на ГМО, проучването и добива на шистов газ, както и разрешаването на спорове между инвеститор и държава, с което се свързват страховете от силата на корпорациите пред държавите.

В рамките на преговорите по ТПТИ, България отстоява позицията, че бъдещите договореностите не следва да ограничават действащите правила в областта на околната среда, равнището на защита на живота и здравето на хората, животните и растенията, защитата на потребителите, и др., или да поставят под заплаха действащите в момента правила - като тези за ГМО, забраната за изполване на фракинг технологии за добив на шистов газ. Бъдещите разпоредби в ТТИП не следва да създават дори маргинална заплаха за отваряне на тези въпроси, както и следва да изключват възможността за преразглеждане на действащия режим или прилагани от държавите-членки национални мерки.

По отношение на ГМО страната ни провежда изключително консервативна и рестриктивна национална политика, която няма да бъде променена от ТПТИ. Споразумението не налага промяна на законодателството относно ГМО и няма за цел да отвори пазара на ЕС за американски ГМО. Що се отнася до шистовия газ, добивът и проучването му не са обект на преговорите.  Съществуващият в България мораторуим няма да бъде застрашен от ТПТИ. Единствено Народното събрание може да вземе решение за вдигането му.

Всички мораториуми и общи забрани за извършване на икономическа дейност в отрасли от особено значение и ефект върху обществото, сред които попада и мораториума върху употребата на фракинг технология за проучване и добив на шистов газ, са изрично изключени от споразумението между ЕС и Канада. Правото за поддържане на забраната е запазено и гарантирано както в общите изключения по споразумението, така и чрез изключение в списъка със специфични задължения на ЕС по търговията с услуги. Такъв модел се следва и в преговорите със САЩ. Другото безпокойство на обществеността е свързано с изравняването на силата на корпорациите с тази на държавата вследствие на предвиждания механизъм за разрешаване на спорове между инвеститор и държава.

Включването на такъв механизъм е предвидено в насоките за преговори, дадени от Съвета на ЕС на Европейската комисия. Включването на подобен механизъм ще зависи от постигането на отговарящо на интересите на ЕС, решение по следните елементи:

• предвиждане на възможно най-високо ниво на правна защита и сигурност за европейски инвеститори в САЩ;
• утвърждаване на стандартите на ЕС за защита, с което да се повиши привлекателността на ЕС като дестинация за чуждестранни инвестиции;
• равнопоставени условия на конкуренция за инвеститорите в ЕС и САЩ;
• ненакърняване на правото на ЕС и неговите ДЧ да приемат и прилагат в съответствие със своите компетенции мерките, необходими за преследване на легитимни цели на публичната политика като социални и екологични цели и цели, свързани със сигурността, общественото здраве и безопасност, стабилността на финансовата система, и други.

Европейската комисия проведе публични консултации по защитата на инвестициите и разрешаването на спорове инвеститор - държава, на основата на които в началото на май т.г. излезе с предложение за реформа на механизма за уреждане на спорове, чрез която да адресира страховете на обществото. Предложенията на Комисията са публични и може да се намерят на интернет страницата й. Обсъжданията по тях тепърва предстоят.

Имате ли информация как вървят договореностите и кога евентуално се очаква те да приключат?

Преговорите са изправени пред редица предизвикателства поради желанието за постигане на всеобхватни и амбициозни резултати, които да доведат до повече възможности за икономиките на ЕС и САЩ. Опитът показва, че разговорите с партньор от калибъра на САЩ ще бъдат продължителни. Преговорите от този вид имат обичайно три фази. През първата страните представят действащите си режими. Едва след като изложат подходите, амбициите, очакванията и исканията си, те пристъпват към същински преговори. 

По-лесните и непротиворечиви въпроси се очаква да намерят решение на техническо/експертно ниво, а по-трудните - ограничен кръг въпроси - да бъдат отправени в третата, заключителна, фаза към политическото ниво. До момента са проведени девет кръга преговори. Преговорите са на път да преминат от въвеждащата фаза към втората по-съществена фаза. Все още не са постигнати никакви договорености, а трудните преговори тепърва предстоят.

Повече четете в бр. 50 на сп. „Икономика”.