БАН смята АЕЦ „Белене“ за осъществим проект

Българската академия на науките (БАН) представи дългоочаквания доклад за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“, поръчан от правителството. И въпреки спекулациите, че учените са определили проекта като неизгоден при всеки от 90-те пазарни сценария, в окончателната версия на доклада се оказа, че при две трети от тях сметката ще излезе. Това пък веднага даде повод на държавата в лицето на енергийния министър Теменужка Петкова да заяви, че проектът има бъдеще.

Задължително условие за жизнеспособността на проекта е той да е частен, но да има и държавно участие, като съотношението трябва да бъде 70:30 или в по-добрия вариант - 80:20 в полза на частния интерес. Лихвата по финансирането на проекта трябва да бъде най-много 4.5% годишно, а инвестиционният разход за централата не трябва да надвишава 10.5 млрд. евро. Най-големият риск, който стои пред проекта са прогнозните пазарни цени на произвежданата от него електрическа енергия, но той няма как да бъде избегнат. 

Също така трябва да бъдат поддържани определени нива на пазарната цена на електроенергията в Балканския регион. Очаква се, че след 20 години тя ще бъде между 57 и 84 евро на мегаватчас. Стойността на енергията от новата централа в България за целия срок на проекта, според представената версия на доклада, ще варира между 73 и 91 евро за мегаватчас. За да е жизнеспособна централата цената на Балканите трябва да се движи в горните ценови нива.

Ако бъдат постигнати необходимите условия, посочени в анализа на БАН, „Белене“ може да замени АЕЦ „Козлодуй“, която трябва да спре да произвежда през 2047 – 2050 г.

Ако осъществяването на проекта започне, той ще може да бъде пуснат в експлоатация до 10 години. Също така според доклада "Белене" ще си избие инвестицията за около 20 години, но цената на ел. енергията не бива да пада под 68 евро за мегаватчас.

Според проф. Александър Тасев, ръководител на проекта за изготвяне на доклада, в бъдеще ще има нужда от нови енергийни мощности както в България, така и в региона. "Страната ни ще има необходимост от 1600 мегавата маневрени мощности, а целият Балкански регион + Унгария (без България) от 2000 мегавата базова мощност, която може да бъде и ядрена", обясни Тасев.

Според правния анализ на Академията са възможни три варианта – да приватизираме проекта, да продадем активите и най-лошият - да не направим нищо с оборудването.Тасев обясни, че няма проблем активите да бъдат включени в ново дружество и то да бъде обявено за продажба по реда на Закона за приватизацията. „Това тривиално виждане следва само едно – да търсим стратегически инвеститор”, категоричен бе Тасев.

По думите му продажбата на активите е трудна, защото реакторите са произведени по спецификация на площадката „Белене” и не могат да се използват другаде. „Най-лошият вариант би бил, ако нищо не се направи по този проект и това, което се е случило дотук, просто да бъде заровено”, каза експертът. При представянето стана ясно, че държавата сама не може да се справи с изграждането на този проект и задължително трябва да търси стратегически инвеститор.

"Докладът на Българската академия на науките ще послужи като база, за да се вземе решение относно възможностите за реализация на активите, свързани с проекта АЕЦ „Белене“, заяви министър Петкова. „Решението трябва да бъде взето бързо, но не и прибързано“, добави тя. По думите ѝ решението за реализация на активите на АЕЦ „Белене“ трябва да се вземе отговорно и на база на широк обществен консенсус, защото проект от такъв мащаб ангажира бъдещите поколения. Петкова добави, че ще бъде проведена задълбочена дискусия със заинтересованите страни, за да се чуят всички аргументи по темата.