Бизнес по време на война
Български предприемачи откриват нови и неочаквани възможности за дейност в Украйна
„Мащабът на щетите в нашата страна е толкова голям, че няма смисъл да се възстановява това, което е останало от съветските времена. Можем и трябва да направим скок, за да се възползваме от възникващите възможности“, пише Олга Биелкова, директор по правителствени и международни въпроси в GTSOU, оператора на газопреносната система на Украйна, в статия за Euractiv през януари т.г. Извън горивата и стратегически стоки за развоя на войната, по данни на НСИ за 2022 г. основните видове украински внос на услуги от България са: услуги, свързани с пътуване (49,9%), транспортни услуги (40,9%), бизнес услуги (4,9%). По дял на вноса им сме на 15-то място сред страните от ЕС.
Зад тези сухи данни стоят истински предизвикателства за бизнеса във военно време. Увеличава се интересът на български фирми към търговия с бързооборотни стоки и технологични проекти. Родни предприемачи се местят в Киев, украински компании развиват офиси у нас. За повечето от тях 24 февруари 2022 г. (началото на войната) е знакова дата, но бизнесът намира път напред дори при военни действия.
Трима предприемачи споделят как Украйна става по-иновативна, интересна за работа и провокира още по-голяма мобилизация и възможности:
Карина Карагаева: Градим наново всички сфери на живота си
Украйна след войната ще бъде бяло платно, върху което да се развиват с размах най-иновативните идеи, и искам да съм част от този процес
Карина Карагаева е съосновател на технологичния стартъп Mindset Design, който помага на атлети в юношеска възраст в индивидуални спортове да изграждат менталната си устойчивост. Собственик на консултантската агенция Xenoria Lab, в сферата на корпоративни обучения. Част от екипа на Gurtum Ukraine – фондация и консултантска компания в Украйна – Снимка Личен архив
Защо и как реши да заминеш за Украйна?
В последните месеци преди да замина търсех възможности да се преместя да живея другаде. Виждах, че в България не мога да съм продуктивна. Възможността да замина за Украйна се появи след като близък приятел, а в момента мой партньор (Петко Петков, ИТ предприемач и активист – б.а.), ми разказа за живота там. През декември 2022 г. заминах. Това, което открих, ме накара да се преместя в Киев и да движа българските си бизнеси оттам.
В Киев се чувствам повече у дома, защото чувствам хората по-близки - по ценности и житейска философия. Нещо, което ми липсваше като усещане в България. Виждам повече възможности за развитие по две основни причини. Първо, хората търсят начини да преосмислят и изградят отново всички сфери на живота, които войната променя. Има истинско желание за развитие и висок дух, в комбинация с дигитална грамотност, работливост, умения за бърза адаптация и усет, включително и на ниво създаване на силни брандове с ярко дигитално присъствие. И второ - цялата икономика, инфраструктура, образование, обществен живот и култура ще претърпят генерални промени и виждам смисъл да допринеса с опита и знанията си. Украйна след войната ще бъде бяло платно, върху което да се развиват с размах най-иновативните идеи от знаещи и можещи хора, и те ще задават примера в много области. Искам да съм част от този исторически процес.
Как те приемат в Украйна? Лесно ли организира дейността си?
Приемат ни много добре и много украинци изразяват благодарността си, включително и за безспорния ни принос и като държава. Административните особености, от друга страна, не са по-тежки, отколкото в България, по отношение на придобиване на разрешение за постоянно пребиваване или работа. Процедурите са ясни, не изискват плащане на високи такси или дълго чакане. Държавната администрация за украинските граждани се случва през дигиталната платформа Diia. На гише се обслужват само чужденците като нас, и то докато същите получат профил и достъп до тази единна система. Цялото взаимодействие се осъществява през телефона и процедурите са доста олекотени.
Как минава твоя работен ден в Киев?
През повечето време работя от вкъщи, като понякога разнообразявам с ходене до коуъркинг Lift99. В Киев, въпреки ситуацията, не усещам напрежение и мога да се фокусирам с лекота върху всичко важно. За мен това е прекрасно място за работа и живот. Чуждестранните предприемачи като мен са по-скоро екзотика, но очаквам след края на войната много професионалисти да се насочат насам - най-малкото заради технологичния талант - в изобилие и на конкурентна цена.
Какво ти дава Украйна като възможности за бизнес, за разрастване?
Цената за правене на бизнес в Украйна е доста ниска и това е чудесна възможност за много компании да започнат дейност тук. Например, съществува възможност да се регистрираш като частен предприемач, подобно на нашето “ЕООД”, като плащаш само 2% данък върху приходите, които влизат в Украйна, и така, докато стигнеш 1 млн. гривни годишен оборот. Това дава възможност малките бизнеси да процъфтяват.
Има възможности за развитие на тежките индустрии, които участват във възстановяването на градове и инфраструктура. И украинските дигитални предприемачи дадоха ясна заявка да се позиционират силно с технологични решения в сфери като информационна и медийна сигурност, изкуствен интелект и финтех. Западноевропейски фондове поставят с приоритет инвестициите си в украински стартъпи като част от стратегията си, включително обособявайки апликационни форми за кандидатстване специално за украински компании. Това поведение на рисковите фондове би трябвало да провокира сериозен размисъл у всички ни.
Има ли интерес от български компании за влизане в страната и разрастване на местния пазар? Какво ги съветваш?
Да, има интерес от български компании от различни сфери, като имаме преки наблюдения върху бързооборотните стоки и с тях осъществяваме съвместна дейност. Помагаме с т.нар. soft landing на украинския пазар - проучване на нормативната уредба и необходимите юридически детайли около организирането на внос на техните стоки. След това с осигуряване на логистика чрез наши партньори, счетоводно обслужване и маркетинг обслужване с украинско говорещи експерти.
Съветвам ги да се ориентират в най-скоро време към украинския пазар, защото има търсене на продукти от нашата част на Европа. Украинците гледат с интерес на нас като пример за близка по манталитет и икономическо развитие държава. Осигурили сме система, която да проправя път през административните детайли на партньорствата. Това се отнася за бизнесите с физически продукти. Дигиталните предприемачи могат да насочат внимание към украинските инженери, ако все още не са го направили.
Красимира Масларова: Икономическите перспективи се промениха, но не изчезнаха
Красимира Масларова има над 14 г. опит ката продуктов мениджър в областта на медиите и здравеопазването. През 2020 г. се присъединява като продуктов мениджър към екипа на SoftServe – глобална дигитална консултантска компания за технологични услуги и решения. Основана е в Лвов, Украйна, и има офиси в над 30 места по света – Снимка – Личен архив
Ако можеш да разделиш нещата на преди и след войната в Украйна, как се промени атмосферата в екипа ви?
Войната ни укрепи като екип. Помня, че на 24 февруари 2022 г. имахме планувана среща и нито един човек не отсъстваше. В следващите дни имаше голямо движение на хора, главно жени и деца. Бях впечатлена от бременна колежка, която докато пътуваше с колата си под звуците на сигнал за въздушна тревога, влезе в срещата и беше напълно продуктивна.
Украинските колеги доказаха, че напълно заслужават своето място на международната сцена. Бях впечатлена от тяхната устойчивост и как не спряха да работят дори от бомбоубежищата след шока в първите дни на случващото се. Освен личните ми впечатления от отговорността и устойчивостта на хората, покрай украинските ми колеги, научавам и за живота там и за това, че никой не спира да работи, независимо от условията. Не е лесно, но съм впечатлена от начина, по който преодоляват предизвикателствата.
Как се промениха икономическите перспективи на страната за бизнес със и във нея? Какво дава Украйна като възможности за бизнес, за разрастване?
Икономическите перспективи на Украйна се промениха, но не изчезнаха. Има нови възможности за развитие. Някои клиенти искаха по-строги доказателства за сигурност на данните им или съответното им релокиране, но нямаше сериозни сътресения. Отварят се нови възможности, нужди от допълнителни дигитални продукти и услуги, откриват се работни места.
Украйна е добре известна със своя бързо развиващ се ИТ сектор. Глобални технологични гиганти, включително Google, Samsung и Oracle, имат центрове за научноизследователска и развойна дейност в Украйна. Те са фокусирани върху разработването на авангардни технологии в области като AI, машинно обучение, облачни изчисления, киберсигурност и др. Има примери за успешни технологични стартъпи, като например Grammarly и GitLab (с украински корени). Иновациите обхващат различни сектори, включително FinTech, EdTech, HealthTech, AgriTech и др. Много ИТ компании (сред които SoftServe) в Украйна предоставят програми за обучение. Други потенциални области за партньорство включват енергетика и възобновяемите енергийни ресурси, изграждане и модернизация на инфраструктурата, строителство.
Димитър Иванов: Участваме в проекти само с местни партньори
Димитър Иванов е управител на Qubiqo - Кюбико ООД– иновативна инженерно-производствена компания, която развива експертиза в дейностите и технологиите, свързани със събирането и анализа на данни от ВиК мрежи и съоръжения. Фирмата управлява проект за зониране на водоснабдителна градска система на гр. Николаев – първият подобен в страната – Снимка – Личен архив
Как стартира Вашият проект в Украйна?
Интересът към Украйна дойде след посещение на конференция, проведена от IAWD и местната ВиК асоциация, на което присъстваха ВиК оператори. Представихме нашия опит в зониране на ВиК мрежите като инструмент за по-ефективно управление на инфраструктурата. Имаше голям интерес и към нас достигна информация за предстоящи проекти в Украйна, финансирани от ЕИБ, конкретно за зониране. Интересът дойде от възможности, за които ние имаме тясна специализация. Изключително важно за нас беше тези проекти да се изпълняват с външни финансирания, т.е. да има гаранция за тяхното изпълнение по правила и норми, които дават по-голяма сигурност към нас като международна компания. Текущият проект за зониране, който все още не сме завършили, е стратегически, защото е първият такъв в Украйна, а очакваме тепърва да има още доста такива.
Как се промени за Вас ситуацията след войната в Украйна?
Ситуацията коренно се промени, като това е свързано с възможността да посещаваме обектите на място. В този смисъл разчитаме в много голяма степен на местните партньори и подизпълнители за извършване на дейностите и сме изцяло зависими от тях. Възможността за контрол е много ограничена, което води със себе си много по-големи рискове при изпълнението. За нас остава единствено варианта да търсим договорни механизми за прехвърляне на отговорността към местните партньори и изпълнители.
На практика възможността да участваме в изпълнението на нови проекти е изключително ограничена и възможна само през създаване на консорциум с местни предприятия, а не самостоятелно. Местните партньори гледат на нас по-скоро като страна, която може да поеме целия риск при изпълнението, а те да вземат много по-голяма част от приходите в хода на изпълнение на дейностите. Цената на изпълнение е почти два пъти по-висока спрямо времето преди войната, и то с доста затруднена логистика. Въпреки всичко, е важно да отбележим, че страната работи, изпълняват се дейности.
Как виждате вашето участие във възстановяване на Украйна? Намирате ли подкрепа на място?
Ние сме изцяло фокусирани и с експертиза в сектор ВиК. Виждаме огромни перспективи с фондовете за възстановяване на Украйна. Нашата цел е да бъдем активен участник във възстановяването на ВиК инфраструктурата, базирано на нови модели за управление, които да гарантират по-голяма ефективност при експлоатацията им.
Предстоят промени в управлението на ВиК мрежите, през които ние като страна сме минали през последните 10-15 г., т.е. нашият опит е много по-скорошен, спрямо този в Западна Европа, и сме много конкурентни. В допълнение, манталитетът на работа в Украйна е доста по-разбираем за нас. За успешно навлизане там, според мен, е необходимо изграждане на местен капацитет– изграждане на екипи и предаване на знания там.
Не виждам украинската държава да насърчава участия от международни компании, а по-скоро обратното. За пример мога да дам невъзможността на компании да си издадат лиценз за строителство. Още преди войната имаше дупка в закона и умишлено (според нас) нерешаване на нормативната уредба по издаване на строителни лицензи. Това принуждава международните компании или да правят консорциуми с местни такива, или да купуват местни компании с лицензи. Насърчаване, ако има такова, идва от финансиращите институции – в нашия случай ЕИБ.
Три съвета към българските бизнеси, които обмислят да работят с Украйна?
Никога да не се доверяват на местни партньори и винаги да проверяват всичко, особено на ниво законодателна уредба, регулации и договори. Да планират дейността си така, че да изграждат местен капацитет през хора, с които имат доказани отношения и доверие. Ако има решение за навлизане в Украйна като пазар, да гледат дългосрочно на това, с всички необходими инвестиции и време за реализация.