Богданов: Промените за ERM ІІ не крият опасност за курса на лева

Няма опасност за фиксирания курс на лева спрямо еврото, която да произтича от внесените от Менда Стоянова и други депутати на ГЕРБ промени в Закона за Българската народна банка (БНБ). Това коментира пред агенция „Фокус“ главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов по повод новите предложения, за които има опасения, че на практика премахват валутния борд на България, чрез който курсът на лева е фиксиран спрямо еврото.

И централната ни банка, и правителството са категорични, че националният интерес на страната ни е присъединяване към валутния механизъм ERM ІІ при сегашния фиксиран курс на лева спрямо еврото. Този приоритет е ясен още отпреди България да стане член на ЕС и е препотвърждаван от всички политически партии.

По думите на Богданов никой няма интерес да променя правилата на валутния борд и курса на лева.

„Това, което е важно, е че националният интерес на цялото общество, и това се потвърждава близо 23 години, е да запазим и съхраним една от най-важните реформи, които са направени в последните 30 години и то добре работеща реформа и промяна, която фундаментално промени правилата на играта в страната и за финансовия сектор, и за домакинствата и сигурността на техните спестявания, както и за предвидимостта на цените. Няма индикации, че някой иска да променя нещо, което работи и то работи добре“, обясни Богданов.

Според него всичко идва от факта, че България единствена е записала курса на националната си валута в законодателството си, докато процедурата за присъединяване към ERM ІІ, изготвена още през 1997 г. Тогава валутния борд още не е бил създаден и присъединяването на българския лев към валутния механизъм и впоследствие Еврозоната е изглеждало като далечна перспектива.

„Тогава е решено, че валутата се присъединява по курс, който се договаря съвместно от правителствата на страните-членки и Европейската централна банка, съответно разбира се и правителството на съответната страна, която присъединява валутата си и нейната централна банка. Понеже е такава процедурата, трябва да има възможност за преговори. Това, което и БНБ, и поредица правителства са заявявали, е, че те възнамеряват да отидат на тези преговори с ясен мандат за запазване на съществуващия механизъм на Паричния съвет при съществуващия и действащ валутен курс“, припомни Богданов.

Икономистът посочи, че ключово за България ще бъде да убеди страните от Еврозоната, Дания и Европейската централна банка (ЕЦБ), че е готова за членство и че е устойчива в макроикономически план. Ако страната ни не успее да го направи, то по-добре би било да преосмисли готовността си за стъпки към приемане на еврото.

Според него основното напрежение е дошло най-вече от факта, че промените са били внесени тихомълком, вместо както е редно – с отделен законопроект на Министерски съвет. Липсата на обсъждане е създало усещането, че с промените се прави нещо тайно от обществото: „Както се вижда в българската демокрация, все пак хората следят какво прави Народното събрание и веднага има обществен дебат“.