България и Турция се захващат с чакането на влаковете по границата
Стремежът на двете страни е през граничните преходи да минават до 24 влака на денонощие
България и Турция ще се опитат да намалят голямото забавяне при преминаването на влакове през границата. Целта е през граничните преходи да преминават до 24 влака в денонощие. Това стана ясно по време на среща между вицепремиера и министър на транспорта Христо Алексиев с генералния директор на Турските държавни железници Хасан Пезюк.
В разговорите с турската делегация зам-транспортния министър Красимир Папукчийски подчерта, че е необходимо приоритетно да се даде тласък на интермодалните влакове, което ще позволи рентабилност в сроковете на доставки. Той апелира за ускоряване на проектите за трансграничното сътрудничество и транспортният коридор по направлението изток-запад.
В момента двете железопътни администрации на България и Турция работят за увеличаване до двадесет и четири влака на денонощие, преминаващи през граничните преходи", коментира Папукчийски, цитиран от пресцентъра на ведомството.
По думите му железопътният граничен преход между България и Турция, по линията Ямбол - Лесово - турска граница ще отговори на нуждите на пазара и ще облекчи трафика през съществуващия железопътен преход Свиленград – Капъкуле. Той посочи, че българската страна работи активно по модернизирането на железопътната инфраструктура по направлението сръбска граница – София – Пловдив – турска граница.
И двете страни изразиха мнение, че е от съществено значение увеличаването на стокооборота, което ще доведе до развитие на икономиките на България и Турция.
Припомняме, че в края на септември в интервю за Economic.bg жп експерти алармираха, че тапите по границите са често явление и че товарните влакове чакат с часове, за да преминат. Това пък от своя страна възпрепятства превоза на стоки. По жп връзките между България и Турция годишно преминават 3.5 млн. тона годишно.
Преди ден пък стана ясно, че Турция и Румъния са се разбрали да дадат старт на Ро-ро терминал до пристанище Констанца. Така България може да остане в периферията на целия стокообмен, който идва от Изток.