България трябва ударно да изгражда ВЕИ, за да спаси милиардите по Плана

Европейската комисия е дала на България три опции за предоговарянето на Националния план за възстановяване и устойчивост в частта енергетика. Припомняме, че в началото на годината 48-мият парламент в последния момент реши, че трябва да го променя заради въглищните централи.

Предизборно тогава политическите сили се обединиха в тяхна защита и задължиха служебното правителство да иска от ЕК промени в Плана. Ангажиментът в подписания с ЕК договор беше до 2025 г. България да намали въглеродните емисии с 40% спрямо нивата им от 2019 г. Поставеният срок за предоговарянето беше 31 март, а според изказванията на министри от служебния кабинет по тази тема не спира да се работи.

Днес на изслушването по казуса в парламента служебният реорен министър Росен Христов обясни трите опции за България. Първата опция е България да се откаже от заложените в ПВУ цели, тогава ЕК също ще откаже плащанията. Втората опция е страната ни частично да изпълни целите, като ще получи частично плащане. Третата опция е да се реформират целите, като може да не се изпълнят заложените в плана намаляване с 40% на емисиите, но това да се замести с ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Целта е общо да се постигне някаква декарбонизация, обясни Христов.

Според него първата и втората опции са неприемливи. Затова той е на мнение, че може частично да се намалят въглеродните емисии и да се внедрят ускорено ВЕИ, което да компенсира разликата в тези емисии, които не може да се намалят.

Именно в тази връзка се обсъждат различни варианти за ускорено изграждане на различни видове възобновяеми енергийни източници, включително и на териториите и на мините", добави служебният енергиен министър.

Христов каза, че когато страната ни е информирала Европейската комисия (ЕК), че не желае да изпълни заложената цел от 40% намаляване на емисии, отговорът на ЕК е бил, че ако не се изпълнят поетите от нас ангажименти, то страната ни няма да получи плащания от общо 17-18 млрд. лева.

По думите на министъра в тази сума влизат парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), тези от REPowerEU, както и от териториалните планове за справедлив преход.

Ако ние просто се откажем от тази цел, държавата губи от порядъка на 17-18 млрд. лева", заяви Росен Христов.