Българските R&D успехи

Екипи от инженери и програмисти у нас разработват иновативни проекти за чуждестранни работодатели, поемат предизвикателни поръчки на клиенти от чужбина. Множество български фирми и подразделения на международни компании укрепват престижа на страната ни като R&D дестинация (от англ. - Research and development – Научноизследователска и развойна дейност) с висока добавена стойност и цена на труда, но все още сме в „поддържаща“ роля.

По данни от втория годишен доклад на Out2Bound за състоянието на IT сектора в България най-голям растеж през 2021 г. са имали компаниите, произвеждащи собствен продукт. В сферата на аутсорсинга растежът също е значителен. "Нивото нарасна значително през последните няколко години, защото дойдоха повече международни компании, които създадоха центрове за развойна дейност или изцяло преместиха екипите си от програмисти тук. Това повиши нивото като цяло, включително и на заплащането", казва Теофил Шиков, изпълнителен директор на Out2Bound.

Очакванията на браншовата аутсорсинг асоциация AIBEST е през следващите години международни компании да изграждат все по-скъпи и всеобхватни структури у нас, да се създават самостоятелни отдели за услуги, производства, екипи за разработки и научна дейност, за финансови дейности и продажби. Тенденцията за развитие на самостоятелни центрове за споделени услуги в страната ни, какъвто създава Световната банка, се подкрепя от международните перспективи, но по-добрите новини изискват инвестиции за развитие на потенциала за мениджмънт на по-високо ниво. “Интересно е, че чуждестранните IT компании виждат България като R&D център, но главните решения се взимат в Лондон, в САЩ или в Париж. България е като поддържащ екип”, казва Коста Колев, съосновател и на Calliper, ИТ компания от Лондон, която спечели солидно съфинансиране от международни инвеститори и бизнес ангели.

С появата на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology – INSAIT), очакването е престижът на страната като „родина“ за R&D продукти и технологии да се укрепи, както при международните фирми с екипи у нас, така и при българските компании, които продават собствени разработки навън.

Някои от тях дават силни заявки. Скоро се очаква на пазара да се появи най-новият модел на селскостопанския дрон „Агрокоптер Европа”, който няма аналог в световен мащаб, както твърди едноименната българска кампания. ИТ фирмата Stanga1 участва в разработката на интуитивен софтуер, базирани на Android (Android Automotive) за водещ производител на електромобили в САЩ – Lucid Motors.

Разговорът за тенденцията за оскъпяване на труда на българските специалисти, за промяна на техния престиж, нуждата бизнесът да полага сериозни усилия да ги задържи и развие, е на дневен ред.

Четирима експерти споделят как се случват българските R&D успехи:

Кристиян Михайлов:

Работим за развитие на таланти

Кристиян Михайлов е съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARA). Организацията прави годишни мониторингови доклади в областта на автоматизацията и роботиката - Снимка Личен архив

Защо международни компании развиват R&D екипи в България?

Отговорът се крие в няколко показателя. На първо място - качествена работна ръка, опит в определени индустрии, както и добра икономическа среда. Няколко компании обявиха, че ще разкрият или вече разкриват производства у нас. Инженерната компания „Мелексис“ разшири базата си за най-голямото и най-модерното за компанията производство, с капацитет за над 450 машини и работа за над 600 души. „Ебершпехер“ ще произвежда електрически нагреватели в Русе. Американската „Интуитив“ инвестира над 80 млн. лв. във високотехнологично производство на 3D ендоскопи за роботизирана хирургия.

Как България се превръща в хъб за високи технологии?

Там, където търговските ни аташета работят заедно с останалите партньори от екосистемата, виждаме активни резултати. Ако можем да говорим за целенасочена политика, то в последните месеци се забелязва активната подкрепа на Министерство на иновациите и растежа. Очаквам, че добрите резултати трябва да се появят в следващите месеци. По данни на същото министерство, 7 проекта на компании от аутомотив индустрията ще разкрият 4 000 работни места за повече от 2 млрд. лв., включително развойна дейност.

От страна на бизнеса можем да видим адекватни примери в лицето на INDUSTRIA, които станаха R&D център на блокчейн компанията R3.

Какво е нужно, за да задържим тези кадри в България?

Да водим адекватна политика и визия от страна на държавата какъв тип индустрия искаме да развием. Нужно е дългосрочно публично-частно партньорство в посока създаване и развитие на таланти. Тепърва ще се изготви учебната документация за нови специалности на „програмист на роботи“ и „програмист на изкуствен интелект“ от МОН, чиито роля ще се види в дългосрочен план.

Борис Николов:

Вече не сме дестинация за евтин атусорсинг

Борис Николов е главен технически директор на ИНДУСТРИЯ. Компанията работи по блокчейн проекти върху технологиите на американската компания R3 - Снимка Личен архив

Какви са постиженията на ИНДУСТРИЯ?

ИНДУСТРИЯ е международна технологична компания, която разработва софтуерни решения за бизнеса. Имаме офиси в София и Лондон и се занимаваме с частен блокчейн и продукти в областта на дигиталните валути на централните банки, интелигентните правни договори. От 6 години си партнираме с американската компания R3, като използваме тяхната блокчейн платформа Corda. Ние сме единствената компания в България, която разработва приложения върху платформите на R3.

Защо компанията развива R&D екипа си в България?

ИНДУСТРИЯ е основана в България и оперира на пазара 20 години. Вярваме в професионализма и потенциала на инженерите тук. Хората, които тепърва започват професионалния си път в IT сферата, изискват менторски и тренинг програми. Опитните инженери се отличават с аналитично мислене, стремеж към високо качество, налагане на стандарти при разработването на софтуер и развитие на екипите си.

Как задържате кадрите си?

България вече не е дестинация за евтин аутсорсинг. Като ефект от COVID пандемията и отдалечената работа, пазарът на труда в IT сферата се отвори и глобализира. Това разтърси локалния пазар и повиши значително възнагражденията в сектора. Но за много специалисти размерът на възнаграждението не е най-определящото при избор на работно място. Технологиите, с които се работи, иновациите, възможностите за развитие, придобиване на нови знания и умения, проектите и въздействието от работата им, са най-важните критерии.

Деян Благоев:

Българските специалисти са се доказали в Европа

Деян Благоев е съдружник в софтуерната компания „Булбера“. За втора поредна година най-голямата американска платформа за бизнес услуги обявява фирмата за една от ТОП ИТ компаниите в България и Източна Европа - Снимка Красимир Свраков

Как се роди Menuu?

През 2018 г. се свързахме с ирландска компания, която имаше идея за иновативен подход при доставките на храна. Тя дава възможност на малки ресторанти да имат достъп до доставки и да разширят клиентската си база. Така се роди Menuu, като екипът на „Булбера“ я изгради от нулата. През платформата се извършват около 15 хил. поръчки на дневна база в страни като Великобритания, Ирландия, Канада, а отскоро в САЩ. С Covid кризата платформата набра инерция.

Как се променя престижа на България като дестинация за иновативни ИТ проекти?

Българските ИТ специалисти са се доказали в Европа. Страната ни става все по-търсен партньор за софтуерни проекти. За това има две основни причини: прекъсването на веригите на доставки в световен мащаб и желанието на инвеститорите да намерят по-близки партньори за бизнес. Също така и новите програми на ЕС, където, за да имаш висока оценка и съответно финансиране, трябва да добавиш партньор от Източна Европа.

Чужденците знаят, че тук се намират качествени разработчици,и те не са евтини. На фона на това търсене, конкуренцията сред фирмите да задържат служителите си е по-ожесточена.

Как развивате и задържате екипите си?

В нашия случай задържането на талантите става чрез местенето им в проекти, които им харесват и ги предизвикват. Също така им даваме възможност да развиват собствени идеи. Имаме и 45% дамски екип, а 50% от мениджмънта са също жени. Искаме да подобрим средата в градовете, където имаме офиси - в Стара Загора и Велико Търново. Това позволи на млади таланти да има къде да работят и да не се изнасят към София или чужбина.

Цветелина Абаджиева и Пламен Иванов:

Все повече компании следват модела на модерни изнесени услуги

Цветелина Абаджиева и д-р Пламен Иванов са ръководители в Нозер България. Фирмата работи по проекти по т.нар. т.нар. модерни изнесени услуги (modern outsourcing) предимно за Швейцария - Снимка Личен архив

В разработките на „Нозер Груп“ участват български специалисти. Разкажете повече.

„Нозер България“ е част от „Нозер Груп“ – един от водещите доставчици на ИКТ решения и услуги в Швейцария. „Българският офис беше създаден през 2017 г. и през 2022 г. екипът вече включва 15 души. Компанията реализира т.нар. модерни изнесени услуги (modern outsourcing). Предоставяйки изнесени услуги, работим съвместно с „Нозер Груп“ по общи проекти. Участваме в разработването на „Система за управление на информацията за влакове (TIMS)“ за влаковете на швейцарските железници SBB. Работим и  по проекти за дигитализация на  бизнес и ИТ процеси в публичния и частния сектор в Швейцария.

Как развивате българския си екип? 

Предлагаме приятелска атмосфера, гъвкави условия и модерен мениджмънт, комбинирани с възможност за работа от България по иновативни проекти с международно въздействие. Средата в „Нозер Груп“ предоставя много начини за трансфер на ноу-хау и споделяне на знания и умения между екипите, както и достъп до разнообразни и комплексни проекти. Все повече компании следват модела на модерни изнесени услуги. България се превръща в дестинация, която може да си позволи и предостави изключително способни и мотивирани специалисти за високотехнологични проекти, стига работодателите да инвестират в развитието на кадрите си.

Текстът е част от бр. 109 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.