Чуждестранните инвеститори заобикалят Европа
За първи път след пандемичната 2020 г. преките чуждестранни инвестиции на Стария континент намаляват
За първи път след пандемичната 2020 г. преките чуждестранни инвестиции в Европа спадат. Основните виновници за това са високата инфлация, геополитическото напрежение и ниският икономически растеж, които масово са отказали инвеститорите от разширение на Стария континент през изминалата година. Това показва 23-ото изследване на привлекателността на Европа, осъществено от EY.
Така след двете последователни години на растеж възстановяването на преките чуждестранни инвестиции спря. Броят на чуждите вложители в Европа е достигнал 5694 миналата година, което представлява 4% годишен спад, 11% под нивото от предпандемичната 2019 г. и 14% под рекордната 2017 г.
Броят на работните места, създадени чрез преките чуждестранни инвестиции миналата година, спада със 7%.
Виновник се оказват и радикалните промени в начина на работа, като хоум офиса, демонстрирайки отпадащата необходимост от големи офис пространства. Данните показват, че броят на регионалните централи в Европа е намалял през 2023 г. с 51%.
Успехът на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ също може да е отклонил някои инвестиции от Европа към Америка – броят на проектите, обявени от щатски компании в Европа, е намалял с 15% през 2023 г.
Спадът идва във възможно най-лошия момент за европейския бизнес. Икономическият растеж в еврозоната се забави от 3.4% през 2022 г. до едва 0.4% през 2023 г. – значително под 2.5% ръст в САЩ.
Чуждите инвестиции помагат на европейската икономика чрез създаване на работни места, стимулиране на иновациите и увеличаване на износа. За пример – 3.9 милиона души са наети в чуждестранни компании в Германия. Във Великобритания те генерират 29% от приблизителната брутна добавена стойност. Във Франция 35% от промишления износ произтича от чуждестранни компании.
Най-добре в Европа
Въпреки общия спад в Европа процесът по скъсяване на доставките създаде някои зони на континента с висока активност. Печелившите са предимно страни от Източна Европа, като Чехия, Унгария, Сърбия, Турция и Полша, както и южните Испания и Италия, където новите чуждестранни инвестиции са предимно в производство.
Иначе втората по големина икономика в Европа – Франция – е осигурила най-много инвестиции въпреки 5% годишен спад в броя на проектите. Създадените работни места обаче се е увеличил с 4%, което подчертава продължаващите ползи от благоприятните за бизнеса реформи и сравнително здравата икономика в сравнение с други европейски държави.
Великобритания е на второ място, където броят на проектите е скочил с 6%. Това обаче е постигнато от ниска база, след спад от 6% през предходната година. След 2022 г., белязана от политическа несигурност, висока инфлация и растящи цени на енергията, инвеститорите усетиха нещо като връщане към стабилността на пазарите в Обединеното кралство миналата година.
Германия е трета след 12% спад на инвестициите и продължава негативната тенденция от началото на пандемията. Индустриалните инвеститори бяха възпрепятствани от рецесията, високите цени на енергията и опасенията за сигурността на енергийните доставки. Успоредно с това ниската безработица, сложната бюрокрация и високите разходи за труд ограничават способността на Германия да привлича повече чуждестранни предприятия.
Проучването показва още, че повечето чуждестранни инвестиции в Европа са вътрешни – бизнес, разположен в една европейска държава, установява или разширява проект в друга. Извън Европа страните с водещ произход за инвестиции са САЩ, Китай и Япония.
Войната в Украйна пък масово отказва инвеститорите от пазари, близки до Русия или Украйна, включително Румъния, Финландия и балтийските страни.
Лъч надежда
Въпреки годишния спад, проучването показва, че Европа остава привлекателна инвестиционна дестинация в дългосрочен план – 72% от предприятията планират да разширят или установят дейност в Европа през следващата година, което е увеличение от 67% миналата година. Успоредно с това три четвърти смятат, че привлекателността на Европа ще нарасне през следващите три години.
Тези очаквания за възстановяване отчасти се дължат на задържаните проекти след дълъг период на ниски инвестиции и трудни икономически условия. Независимо дали става въпрос за войната в Украйна, растящата инфлация или трудните условия за финансиране, последните три години бяха белязани от редица шокове, забавяйки капиталовите разходи. Тези предизвикателства не са изчезнали, но са облекчени до степента, в която компаниите вече се чувстват готови да инвестират отново.
Но ръководителите възнамеряват да действат предпазливо. Основният двигател на инвестициите е намаляването на разходите. Това вероятно се дължи на скока на логистичните разходи след пандемията. Показателно е, че 48% планират да използват по-широко регионалните вериги за доставки, а 45% планират да се съсредоточат върху проекти, които ги доближават до техните клиенти.
Въпреки това, повечето нови проекти през следващите 12 месеца ще се фокусират върху разширяването на съществуващите, а не върху новите разработки.
Анализът на инвестиционните данни предполага, че само малка част от предприятията, които изразяват апетит за преместване на веригите на доставки, действително го правят. Това е малко вероятно да се промени, тъй като високата инфлация в Европа, включително разходите за енергия и труд, направи Китай още по-рентабилен. Следователно преместването е най-вероятно да се извърши в сектори, чиито клиенти са относително по-малко чувствителни към цените.