Чуждите инвеститори заобикалят България заради непредсказуемата бизнес среда

Чуждестранните инвеститори не виждат предсказуема среда за бизнес в България. Това се вижда както със сравнението на чуждестранните инвестиции в България и нейните съседки, така и от статистиката за реинвестирана печалба у нас. Това разказаха лекторите на специалната конференция „Стабилност в турбулентни времена“ на лидера по застраховане на вземания Coface.

Големият ръст на инвестициите в България идва не след влизане на страната в Европейския съюз, каквото е популярното мнение, а след присъединяването към НАТО.

Защото имаше посока“, коментира бившия зам.-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев.

По неговите думи в момента Сърбия привлича два пъти повече инвестиции от България. Румъния стига много по-далеч –  с около пет пъти повече.

И все по-скъпо ще става, ако нямаме обща визия за държавата“, подчерта финансистът Евгений Кънев.

Политическата криза със сигурност оказва влияние върху тези решения. От нейното начало преди две години чуждите инвеститори не виждат предсказуема среда за инвестиции в България.

Реинвестираната печалба за 2 години пада с 1 млрд. евро. С други думи, самите компании, които вече са инвестирали в България, не виждат стабилност, за да продължат да го правят“, обясни Кънев.

Според изпълнителния директор на Coface България Пламен Димитров основният проблем с липсата на редовно правителство е, че не може да се взимат дългосрочни решения и това се вижда с Шенген и еврозоната.

Кънев пък подчерта, че най-важните фактори за инвестициите е визията на държавата и има ли предвидимост.

В момента инвестиционният бранд на България се обуславя с евтин труд и с това, че става „по втория начин“, т.е. корупцията. Това се знае от всички инвеститори“, посочи Кънев.

Той изтъкна, че войната в Украйна е важна битка и за България, защото българите на Запад няма да се върнат, ако „ставаме все по на Изток, а чуждите инвеститори ще идват, ако българите на Запад се връщат“.

„А ако това не се случи, ще продължи сегашният тренд – 800 хиляди души напуснаха в последните 10 години“, посочи той.

По отношение на непредвидимостта, Кънев изтъкна, че закони трябва да се правят рядко, но да се изпълняват, а в България нови закони се правят постоянно – понякога в рамките на само три дни, понякога със задна дата.

Това важи и за предложенията за данъчни промени по линия на новия бюджет. Лекторите се обединиха около мнението, че не е адекватно да се правят промени в данъците от сега за сега. Това трябва да се случва за месеци напред, така че компаниите да могат да отреагират.

Тези свръхпечалби решават само някакви краткосрочни задачи, но някой в бордовете на компаниите се чуди дали да инвестира в България, Румъния, Северна Македония и ние сме все по-заобиколими“, смята финансистът Левон Хампарцумян.

Подобна е ситуацията и с готвения законопроект за надценките на търговците на храни, който предприемачът Яни Драгов описа като „отзвук от плановата икономика“.

Еврозоната

Според финансиста Бисер Манолов от всичките тези кризи и готвения от „Възраждане“ референдум за еврото вече не изпълняваме 3 от 4 критерия за еврозоната. Той смята, че Европейската комисия няма да направи за България компромисите, които за Хърватия, присъединила се към валутния съюз с малки забележки.

Хърватия имаше ясна посока към еврото, но нас ще ни гледат с най-модерния микроскоп от Лайпциг, парче по парче, ред по ред“, коментира той.

По въпроса за референдума, Хампарцумян посочи:

Ако бяха казали на британците, че ще им се случи това, което се случи – нямаше да гласуват за Брекзит“.

Перспективата за следващите месеци

Централната банка продължава да бори рязкото нарастване на кредитирането и оттам на инфлацията, като вчера повиши двойно размера на задължителните минимални резерви, които банките в България трябва да имат. Решението според Хампарцумян е

очаквано и по деликатния начин, по който БНБ прави нещата“.

Като цяло, за тази година не се очаква рецесия в България. Coface предвижда 1.5% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), което според Грегорж Шилевич, главен икономист на Coface за Централна и Източна Европа, „не е толкова зле на фона на останалата част от Европа, но не е и толкова добре, колкото преди пандемията“.

Прогнозата на Coface е под тази на финансовото министерство, заложена с проектобюджета със свръхдефицит от 6.4%.

Предприемачът Елвин Гури прогнозира, че в следващите две години ще има криза и на компаниите ще им бъде трудно.

Има шансове да се възползваме от реиндустриализацията и зеления преход, но това ще зависи по-малко от бизнес елита и повече от политическия елит, с който не сме благословени последните години“, посочи той.

Според изпълнителния директор на Lidl България Милена Драгийска компаниите със западни ценности са тези, които могат да изведат българската икономика през кризисните времена, защото там има

правила, fairplay, стандарти, а не шуробаджанащина, конкурентоспособност“.