Да отворим черната кутия на IT за бизнеса

Илияна Шмателка е бизнес консултант, проектен и междинен (Interim) мениджър, бизнес коуч и треньор, управлявала е лизингови и инвестиционни компании в България и Словакия, работила е както за банки, така и за много производствени компании, за правителствени и неправителствени структури в общо 22 държави по света. Тя има добра представа как различните системи функционират поотделно, но и в цялост. Развила е гъвкавост и адаптивност: „Ако ме изпратят на Луната и там веднага ще започна нещо да правя“. Постоянната промяна за нея вече е начин на живот и затова с охота споделя своя опит. Разказва и как в последно време се oсмелява да отваря черната кутия на IT.

Един от големите проекти, по които работих, беше по линия на ООН за UNAOC – насочен към създаване на стратегия за платформа за свързването на Централна Азия с Централна Европа чрез междукултурен диалог, разбирателство и сътрудничество и посветен на теми като миграция, образование, медии, диалог между различията и взаимно обогатяване вместо конфликти. Разбрах, че всичко е въпрос на мисловна настройка. Ние всички сме способни да отворим сетивата си и да усетим мириса и цветовете на различното, да видим какво стои зад действията на „другите“.

Трябва да търсим отговор защо мигрантите в Европа предпочитат да живеят в затворени общности и да намираме начини как да те да се почувстват част от нашия живот и сами да поискат да се интегрират в него. Винаги има две страни на медала, нужно е любопитство да се запознаем с техния свят, а не да очакваме те просто да се приобщят към нашите порядки. Показваме ли, че ни интересува какво точно са те,

изграждаме ли мостове

към тях и тяхната култура и традиции? Интеграцията не е постулат „Стани като мен“ и не е печат за различие, който най-напред им го слагаме, а после се чудим как да го отстраним. Работих и по проект „Общност в  различията“ и бях няколко пъти в Индия. Има много какво да научим от индийците, не само по отношение на толерантността и уважението към различията във все още съществуващата кастовата система. Като се завърнах оттам, бях шокирана от въпроса на мой познат, който искаше да знае каква е безработицата в Индия. Безработицата е конструкт на нашия свят. В по-голяма част от обществата тя не съществува като понятие, не се измерва като статистическа стойност. В повечето страни работиш от малък, докато имаш сили да го вършиш. Отваряш сутрин очи и започваш да мислиш какво да направиш, за да има с какво да се нахраниш.

Каква е безработицата в Индия

– това може да попита само човек, който никога не е бил в „другия“ свят.

В Камерун ме отведе работата за германски предприемачи, които искаха да подпомогнат местни партньори, като инвестират в голям жилищен, хотелски и медицински комплекс с търговска част, в която локални производители да реализират своята продукция. Отидох там с представите от нашия свят за строителство, строителни обекти и инвестиции. Кацнах на летището, взеха ме с кола и на следващия ден отидохме да видим парцела, на който ще се изгражда обектът. Пътувахме, пътувахме – отляво и отдясно все джунгла. По някое време спряхме на голяма бензиностанция и ми казаха, че сме пристигнали, сочейки джунглата от другата страна на улицата: „Тука е“. Кое е тука – попитах аз. „Мястото, на което ще строим“. Къде са му границите на този парцел? Започнаха да мерят с крачки, гледайки в един розов урбанизационен план. „Имате ли разрешително за строеж, тук изобщо може ли да се строи?“ – не спирах да задавам въпроси. Те недоумяваха какво питам. Обясниха, че в Камерун, ако някой иска да построи нещо, всички са благодарни за това. На следващия ден ме срещнаха с префекта, завършил Харвардския университет, който ме увери, че добре разбира моите въпроси, и ме успокои, че ще имаме разрешение от институциите да изградим обекта. Той ни уреди и среща с министъра на транспорта на Камерун - близостта на нашия парцел с летището на Дуала налагаше да уточним каква може да е височината на комплекса. Той също беше щастлив да научи за нашите

инвестиционни намерения

Недалеч от това място се изграждаше огромен стадион за първенството на Африка, на което Камерун щеше да е домакин. Поисках да видя как се строи и се убедих, че там всичко се прави по НЕправилата на нашите европейски стандарти. Като се взе предвид, че в Камерун правителствата се сменят постоянно, а на съдебната система не може да се разчита, се прецени, че рискът е прекалено висок, и макар началото да беше поставено, за съжаление германските инвеститори оттеглиха своите намерения. Работата по този проект ми подари поредното преосмисляне - показа ми свят, благодарен за всичко, което се създава, без да се крие зад стени от правила. В Камерун няма пенсионни и осигурителни системи. Затова за повечето семейства многото деца са единственото богатство, те са „застраховка“ за по-добър и по-дълъг живот, тъй като по традиция поемат грижата за своите родители, когато те повече не са в състояние да работят.   

После две години бях бизнес консултант към германска семейна компания, която е единият от двата най-големи в света производители на уреди за диализа. Отидох в Египет и на остров Реюнион – бивша френска колония в Индийския океан, сега отвъдморски департамент на Франция, част от еврозоната. Правих анализ на сервизното обслужване на тези уреди, след като по инициатива на Световната здравна организация, ЕС и по-късно местните правителства задължиха производителите на медицинска техника да проследяват всеки свой уред и да имат задължението да поддържат гаранционен и следгаранционен сервиз по западноевропейски стандарти навсякъде по света, където продават. Работата по този проект ми даде увереност, че при добра международна политическа воля и правилно обвързване на бизнеса наистина може целия свят да стане по-добро място.

В последната година и половина

опознавам нова вселена

След 36 години натрупан опит в различни бизнеси, ме поканиха да работя за канадска IT компания, която е сред най-големите в света за IT услуги. За нея работят над 91 хил. членове, както се наричат служителите на фирмата, тъй като повечето от тях са и съсобственици. Поканата дойде със съобщение през LinkedIn, когато на залязващо слънце в Реюнион седях с лаптопа си под една палма. Влязох в страницата на компанията и не разбрах нищо от написаното там. После попитах дали наистина мен са имали предвид, като обясних, че съм човек, който добре познава традиционния бизнес, но IT сферата за мен е Тера инкогнита. Увериха ме, че точно такъв човек им трябва за създаването на стратегически и бизнес консултантски услуги в компанията, за да изградят мост между тези два свята. Стана ми страшновато в началото, но любопитството ми бързо надделя. Навлязох в тази непозната вселена с нейния нов за мене език. Започнах да отварям черната кутия и мъглата взе да се раздига. Осъзнах каква

пропаст дели бизнеса и IT

Сега моето послание към всички на ръководни позиции в различните компании е да се престрашат и да положат усилия, за да започнат да разбират, планират и управляват своите IT ресурси, ако искат техните бизнеси да продължат да са успешни и занапред. Без информационните технологии животът на компаниите става немислим. Да, трудно е да започнеш да учиш нови неща, когато си добър в определена сфера и работата ти функционира добре. Повечето хора от традиционния бизнес и от IT сферата мислят по този начин и така пропастта между тях расте. Въпрос на смелост, но и на много работа е да опознаеш новата за теб вселена. Приех този шанс, който съдбата внезапно ми спусна, и сега съм двойно по-богата и благодарна, че се осмелих.

Настъпва

краят на еднопосочната улица

Това налага компаниите от традиционния бизнес и институциите смело да отворят черната кутия на информационните технологии, а IT фирмите да започнат да планират стратегически, да общуват на разбираем за другите език, да взимат активно участие в създаването и актуализирането на продуктите на съответния бизнес. В това скоростно време промените стават бързо, но за да е ефикасен процесът, трябва да се направи и реконструкция на съществуващите технологии.  Много приложения, програми, актуализации в IT системи се въвеждат като кръпки и надграждания към старите и не може да отговарят за дълго време на скоростта на промените.

Познатият подход „Не пипай старата система, щом тя все още работи“ не е адекватен на новото време. Повече не бива да се търпи нещо, което не знаеш как е създадено, защото нямаш никаква документация за него, не знаеш как да го актуализираш, поправиш или замениш… Въвеждането на нови информационни продукти и създаването на нови инфраструктури трябва да се планира след извършен цялостен анализ на съществуващите IT системи в компаниите. Време е двете вселени да се престрашат да отворят черната кутии на другия отсреща.

Много хора се боят от изкуствения интелект, но и в това има голям шанс. Хората трябва да учат нови неща и да поемат нови функции. В двете вселени – традиционния бизнес и обществения живот, както и в информационните технологии, се разкриват много възможности, въпросът е как да научим онези, които нямат квалификация и компетентност, да правят нещо ново.

Светът не съществува само хоризонтално, вертикалността го движи. Политика, администрация, бизнес, социални общества…  –  навсякъде ние, хората, създаваме условия и правила за по-добър живот. Всяка промяна е

учене на нещо ново

и всеки трябва да се радва, когато има възможност да се променя. Промяната е шанс, тя не бива да се приема със страх. Не бива да се боиш от много работа, защото всичко ново изисква от нас точно това. Питали са ме как не се притеснявам да задам въпрос, който показва, че нищо не разбирам по темата. Да, и какво от това? Ако не задам въпрос, който издава, че нещо не разбирам, как ще получа отговор, от който да науча нещо ново? Иначе ще си остана с неразбирането и къде е смисълът на това?

Убедих се, че ако се окажеш в досег с област, от която нямаш понятие и дори изпитваш страхопочитание към нея, не си казвай, че е по-добре да си стоиш там, където си. Без всякакво понятие за дадена сфера може да започнеш работа в нея и да станеш успешен, като въведеш нови неща, с които правиш тази област по-развита. Това е смисълът от взаимното обогатяване. В непознатото винаги има нещо, което като го научиш, то ще те обогати теб, но и ти ще го обогатиш с онова, което носиш от твоя свят.

Съдбата обича смелите

Съвети от Илияна Шмателка

• Образованието трябва да се променя в посока да учим повече от опита. Да се учи не само теория, а да се взаимодейства с професионалисти, които имат практика. Младите хора е време да разберат, че всеки за себе си е предприемач в този живот, дори и когато в един момент работи за някой друг. Все повече ще се търсят активни хора с идеи, а не изпълнители, които чакат да получат задача.
• Питър Дракър още преди много години предвиди, че иде времето да се работи по проекти, като си избираш най-добрите специалисти, с които да свършиш по най-добрия начин определената задача. Правиш бързо нещата и си по-ефективен.
• Често хората на ключови позиции мислят, че знаят и могат всичко и са богове. Само този, който „знае, че нищо не знае“, само той може да е успешен в това време на интензивни промени.
• Когато си един от първите в дадена промяна, не се страхувай да разтърсиш някого с предупреждението за онова, което се задава. Той трябва да разбере, че вълната вече се движи и ще помете най-напред онези, които се съпротивляват. Всеки е добре да осъзнае, че не бива да е като гърло на бутилка, която може да забави процеса.
• Рисковата стъпка към нещо изцяло ново изисква да се занимаваш с това ново, в което си стъпил. Ползата е, че голямата промяна, която е задвижена, няма да те завари неподготвен.
• Много неща не правим навреме, изчакваме. Когато започнеш навреме, има шанс да си сред първите. Късмет е съдбата да ти подхвърли голямото предизвикателство, което да не се побоиш да приемеш.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.