Държавата – най-големият и неефективен хотелиер в страната

Нов доклад на Световната банка загатна какъв е мащабът на почивните станции на българските институции и колко плащат данъкоплатците за това удоволствие на държавните служители. Докладът има за цел да прегледа спецификите на работа на обектите и да измисли начин на подобряване на управлението им. Изследването обхваща общо 115 обекта с представителни и социални функции, почивни станции и обекти за обучение.

Разбира се, това са само малка част от подобните държавни обекти, но проблемите, изведени в анализа, са красноречиви (обозначени като „предизвикателства” в доклада):

• Стратегически: липсва цялостна държавна политика или визия за управлението на обектите с представителни и социални функции.
• Финансови: обектите генерират големи загуби за държавния бюджет.
• Икономически: тъй като работят на цени, по-ниски от пазарните, обектите представляват конкурентно предизвикателство за частните туристически обекти.
• Управленски: обектите се управляват от държавни служители без специализирани познания или умения в областта на управлението на собствеността и туризма.
• Социални: тъй като почивните станции се стопанисват от отделни министерства, няма равни достъп до обектите за всички държавни служители.
• Свързани с прозрачността: няма оперативна информация за целите на сравнителен анализ, тъй като обектите не са задължени да прилагат общо приетите счетоводни практики и не публикуват годишни финансови отчети.

Оценката на загубите разкрива, че 83% от имотите генерират загуба, а оперативните загуби достигат средно 230 хил. лв. на съоръжение през 2016 година. За проверените 115 бази това са около 22 млн. лв. загуба за малко над 10 хиляди легла. Всъщност, обаче, реалната цена на предоставянето на услугата остава скрита, защото правителството обявява само оперативните разходи на обектите[1], а това не са единствените разходи, свързани с експлоатацията им. В допълнение управителите на базите не са стимулирани да генерират допълнителни приходи, тъй като всички събрани приходи се превеждат директно по сметката на Министерството на финансите. Изследването посочва и още един проблем - бюджетните ограничения водят до по-кратки периоди на експлоатация (почти двойно по-ниски от тези на подобни частни бази), което е неефективно използване на недвижимата собственост и води до пропуснати ползи.

Изследването представя и някои доста любопитни наблюдения:

• Някои от държавните обекти работят без валидни сертификати за категоризация, а има и такива, които изобщо не са категоризирани[2].
• Няма яснота защо определен имот с представителен и социален характер е класифициран като публична или частна държавна собственост. Класификацията изглежда донякъде произволна[3].
• Само една трета от изследваните администрации събират и анализират данни за удовлетвореността на клиентите, но
• 2/3 от останалите смятат, че подобна информация би била полезна.
• Храната се предлага без надценка или на загуба.

Много от обектите са достъпни за външни посетители (т.е. не за придружители на служителите), които плащат от 15% до 100% над стандартната ставка за служителите. Въпреки че цените, заплащани от външните посетители, са по-високи, те са по-ниски от пазарните цени и не покриват обичайните разходи по експлоатацията на обектите. По този начин ведомствата на практика субсидират почивките и външните гости на обектите.

Ведомствата нямат изискване администрациите да използват приоритетно обектите с представителни и социални функции за провеждане на срещи, семинари, конференции, форуми и т.н. Така те плащат допълнително за наемане на частни зали (в хотели, центрове и т.н.), въпреки че разполагат с необходимите помещения и техника.

Възлагането на външен изпълнител на цялото или част от управлението на собствеността не е обичайна практика сред участващите администрации. Само 5% от администрациите са възложили управлението на обектите на друго юридическо лице.

Най-ниските отчетени цени за нощувка са в почивна база на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) - 5 лв. на човек на вечер, и в базите на МВР, където средните цени на нощувка са 7,50 лв. на човек.

Резиденция „Евксиноград“ на Министерски съвет отчита годишна загуба от близо 700 000 лева. Почивната станция на МВР „Лазур“ в Несебър е отчела загуба от почти 600 000 лв. през 2016 година.

Докладът съдържа и редица препоръки за подобряването на управлението на имотите като изготвяне на стратегия за управление, централизиране на управлението и т.н. В крайна сметка, обаче, основният извод е, че държавата трябва постепенно да се оттегли от дейностите по поддръжката и управлението на ведомствени почивни бази. Представеният международен опит също показва, че това е практиката по света. Често срещана и работеща практика е и управлението на държавни обекти в рамките на публично-частни споразумения като аутсорсинг, концесия или лизингови договори, които дават възможност за постигане на ползи за обществения сектор чрез ноу-хау от частния сектор. Въпреки че по-голямата част от анкетираните служители в администрацията са в подкрепа на почивните станции, тази услуга е започнала да се предлага през годините на комунистическия режим, когато не е имало предоставящи я частни обекти, а пътуването в чужбина е било ограничено. В днешно време тази социална придобивка може да се монетаризира (в заплатата) и всеки служител да избира дали да отиде на почивка в страната, в чужбина или изобщо да не почива.

В заключение може да се използват два цитата от доклада: „Дейността на почивните станции е неефективна и е източник на финансови загуби.” и „Управлението на обекти за настаняване на туристи не е типична функция на правителството. Правителството следва да се съсредоточи върху предоставянето на основни обществени услуги, вместо да се конкурира с частния сектор за предоставянето на нещо, което в същността си е частна стока.”

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 
 
[1] Обектите с представителни и социални функции на централната администрация не са длъжни да изготвят подробни отчети на разходите и отчитат само оперативния си излишък или генерираните загуби. Този метод на отчитане не взима под внимание най-големите разходи по предоставяне на услугата, отразени в амортизацията на активите.

[2] Сертификатът за категоризация е валиден за 5 години и има за цел да гарантира на гостите, че местата за настаняване и заведенията за хранене спазват определени изисквания за качество на услугата, хигиена и безопасност на клиентите. Комисията за защита на потребителите има право да контролира дали обектите, които предлагат настаняване и храна, отговарят на изискванията на Закона за туризма.

[3] Въпреки че съществуващите правни възможности за имоти частна или съответно публична държавна собственост са сходни, някои от възможностите са приложими само за частната държавна собственост (например приватизация или апортирането на почивна станция в еднолично търговско дружество с държавно имущество), а други варианти са приложими само за имоти публична държавна собственост (например концесия за ползване или предоставяне за ползване, управляване или експлоатация на еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни предприятия по силата на закон). Докладът посочва, че преразглеждането на статута на базите е рядкост.