Държавната помощ вече не е табу – нужни са бързи и стратегически мерки

Държавната помощ вече не е табу и в момента има нужда от цялостен и стратегически подход за това как да бъде стимулирана икономиката. Около това мнение се обединиха Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш министър на социалната политика, и икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов. 

“Има яснота в кръговете в Европа какво трябва да се прави в тази ситуация с коронавируса, но за съжаление не виждам подготвеност в България. Ръцете на страните членки са развързани и мерките, които трябва да се вземат, са налице”, каза Ивайло Калфин в ефира на БНР в неделя. 

“Аз мисля, че трябва да се погледне в няколко посоки”, коментира Георги Ангелов, според когото едно от основните неща сега е предприемането на общоевропейски мерки, които да бъдат основа за националните. Става дума за: “наливане на ликвидност в икономиката, по-ниски лихви, повече стимули, банките да не отрязват кредита към икономиката точно в този момент, са част от посоките, които трябва да послужат като основа и за националните мерки”. 

“Най-важното нещо за бизнеса и държавата като цяло е да се избегне рязкото повишаване на безработицата, т.е. (да се вземат) мерки за запазване на заетостта”, изтъкна Ангелов. “Не е добре за бизнеса сега той да уволни хората и после да се чуди откъде да си намери персонал”, казва той, напомняйки, че след края на вируса фирмите отново ще трябва да заработят. 

За държавата също е добре да няма много уволнени хора, защото след това те биха натежали на социалната система. “По-добре е държавата да помогне финансово на фирмите, така че да не уволняват хора, за да няма 100-200 хиляди уволнени, които след това да тежат на фонда за безработица, на пенсионния фонд”, обясни икономистът. Според Ангелов подобен развой на ситуацията ще излезе по-скъпо, а съществува и опасността хората, останали без работа, да избягат в чужбина и да бъдат окончатлено загубени като работна сила.

Държавното подпомагане на засегнатите от карантината фирми е мярка, която вече се обсъжда в страни като Германия. Целта е не да се мисли как да бъдат спестени няколко милиона, а как бързо да бъде рестартирана системата. Затова пък ще е нужна задължителна актуализация на бюджета. 

“В следващите два-три дни трябва да има свръх краткосрочни мерки, мерки към тези компании и бизнеси, затворени заради карантината, нямат приходи и не могат да се плащат заплати. Би трябвало да се каже, че на техните работници тези дни ще се признаят за болнични и ще им бъдат платени от държавата. Поне някаква първоначална мярка за една-две седмици, преди да се измисли големия план“, смята Георги Ангелов.

Ивайло Калфин обърна внимание на схемата на развитие на вируса и рефлексията му върху държавните финанси. На първия етап от епидемията основният удар се понася от здравната система. На втория етап трябва да се намери начин за помощ на най-засегнатите икономически сектори – туризъм, пътувания, развлечения, заведения, които търпят и ще понасят в следващите месеци доста тежки поражения. Третият етап е най-скъп и тъкмо тук влизаме и ние, според него. 

Става дума за вземането на крути мерки за карантина и затваряне на всички търговски обекти, с малки изключения. В страни като Испания и Италия дори се ограничава движението, като се затварят и промишлени предприятия. Това е пълен блокаж на икономиката и тук държавата трябва да се намеси с големия финансов ресурс, категоричен е Калфин. 

“Опасността не е само от уволнения, а от масови фалити – ако продължи по-дълго кризата”, отбеляза той. Засега очакванията са за започване на възстановяването през май-юни месец и около 10% спад в икономическото производство за първото тримесечие. “Ако се продължи по-дълго тази тенденция, има много бизнеси, които просто не могат да оцелеят”, изтъкна още той. 

Освен споменатите от Ангелов мерки, Калфин обърна внимание и на други. Той даде пример с Франция, която вчера обяви, че идните два месеца няма да изисква плащане на данъци и социални осигуровки. В Германия пък осигурителния фонд за безработица поема част от плащанията за социално осигуряване и частично заплатата на служителите, оставащи вкъщи, така че да запазят работните си места. 

“Освен тази данъчна ваканция и мерките свързани с безработицата, в доста страни започват разсрочвания по плащания по кредити”, отбеляза Калфин и посочи, че се очаква ЕЦБ още следващата седмица да излезе с допълнителни решения, които да разхлабят изискванията по кредитите. “Очаквам и Българската народна банка също да вземе подобни решения”, каза още той, обяснявайки, че и за банките е по-добре да се забавят плащанията, отколкото да фалират бизнесите. 

Оценките са, че ако кризата в Европа продължи до май-юни ще се наложи заделяне на 2% от БВП за контра-мерки. По думите на Калфин, проектирано към България, това означава около 2 млрд. лв. от бюджета. Те биха могли да се насочат към отделен фонд и заедно с усилията на бизнеса, който също следва да поеме своята роля, тези средства може да достигнат няколко милиарда лева. 

“Те трябва да бъдат насочени и дадени навреме, защото иначе последствията ще са много тежки”, категоричен е Калфин.