Демографската ситуация в България няма да се подобри с пари

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, която преди да заеме поста бе зам.-министър на образованието, отбеляза, че за 12 години правителството е удвоило от 2.6 млрд. на 4.8 млрд. лв. бюджета за образование, опитвайки се по този начин да доведе до подобряване в квалификацията и доходите на хората, така че те да са по-спокойни и да създават наследници.

Въпреки това демографската картина в България продължава да се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, с ниски нива на раждаемост и високи нива на обща смъртност, както и със задълбочаващ се дисбаланс на териториалното разпределение на населението.

„Резерви за постигане на балансирано демографско развитие крият не само мерките за повишаване на раждаемостта, намаляване на смъртността и управление на миграцията, но и мерки, свързани с качеството на човешките ресурси, като подобряване на образователния и здравния статус, повишаване квалификацията, уменията и мобилността на хората на пазара на труда“, коментира Сачева и добави, че българската социална политика цели не просто ускоряване на механичното възпроизводство на хората, но и постигане на високо качество на човешкия капитал.

По думите на социалния министър през следващия програмен период са предвидени над 500 млн. лв. за програми и различни форми на обучение, свързани с дигитализацията на пазара на труда.

Въпреки че ще бъдат инвестирани средства в подобряване качеството на българската работна ръка, както и на пазара на труда в страната, това няма да доведе до рязко подобрение на демографската картина. Каквото и да се направи, колкото и пари да се „налеят“, това няма да се случи, тъй като в днешно време ценностната система на хората работи по съвсем различен начин в сравнение с миналото, подчерта доц. д-р Георги Бърдаров от Софийския университет.

Той е уверен, че съвременните демографски процеси в България и Европа като цяло са напълно естествени. Те са резултат от причинно-следствени връзки между историята и случилото се през двата века след последната индустриална революция.

„Днес ние живеем в един коренно различен свят и няма как демографските модели от миналото да работят и понастоящем. Ако човешкият род бе на 100 хил. години, то 99.8 хил. години от тях ние сме живели по идентичен начин – тежка борба със земята за изкарване на прехраната, ниска средна продължителност на живота, висока смъртност и силно ограничен кръгозор на хората, стеснен от религиозни предразсъдъци, липса на образование и липса на информация“, обясни Бърдаров.

Днес обаче хората държат света в ръцете си – могат да стигнат до всяка точка на планетата за часове със самолет и за минути чрез интернет. Въпреки това за демографското развитие продължава да се мисли и дебатира чрез остарелите модели на миналото.

„Един от най-разпространените митове в България е за многодетните семейства от миналото. Всъщност ние никога не сме имали многодетни семейства. Имало е висока раждаемост (6-7-8 деца от жена), но и висока детска и обща смъртност. В средновековна Европа детската смъртност е надхвърляла 300‰, като в началото на 20-и век в България тя е надхвърляла 100‰. От тази гледна точка днес ние имаме коренно различни демографски модели“, заяви зам.-деканът от Геолого-географския факултет на СУ.

Бърдаров обясни, че по-високото средно образование на хората днес, улесненият достъп до информация, технологичното развитие са фактори, които намаляват репродуктивните нагласи. Освен това, докато в миналото хората не са били толкова отговорно настроени спрямо бъдещите си деца, създавайки ги без да са им осигурили добри условия за живот и достойно бъдеще, то днес те са готови да отложат създаването на поколение и дори да се откажат, макар и несъзнателно, от това, ако не са сигурни дали ще могат да осигурят добър живот на това поколение.

Влияние оказва и променената социална роля и статут на жените. До индустриализацията в почти всички човешки общества, освен в матриархалните, жената е имала изцяло подчинена роля и е била приемана само като майка и домакиня. Днес тя получава своя „исторически реванш“ – равнопоставена е на мъжете в обществения, политическия и икономическия живот. Така тя има по-важни приоритети от създаването на деца, без никой да иска да ѝ отнеме това право.

„Аз определено смятам, че каквито и мерки да се предприемат, каквито и политики да се приложат, колкото и пари да се налеят, в развития свят, в Европа, в България, раждаемостта не може да бъде повишена рязко. Не става въпрос за пари, нито за условия на живот, а става въпрос за ценностна система. Във всички човешки общества до индустриалната епоха ценностната система е била патриархална, ориентирана към дом, семейство и повече деца – едни затворени, еснафски общества, в които високата репродукция е била въпрос на жизнено оцеляване. Днес имаме т.нар. „консуматорско-материална ценностна система“, която е ориентирана към личността, все по-високото образование, развитието на кариерата и личността“, каза още Георги Бърдаров.

Думите му бяха подкрепени от представените от проф. Дейвид Коулман, професор по демография в Оксфордския университет, данни от ООН, според които, докато Централна и Източна Азия и в Европа, раждаемостта се понижава и населението застарява, то в Субсахарска Африка се наблюдава бум в раждаемостта.

„В миналото проблемът на света бе ръстът на глобалното население, а сега е неговото застаряване. На практика обаче в Африка проблемът си остава сериозното увеличение на хората, докато в Европа е застаряването им“, коментира Коулман.

Мениджърът на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова пък отбеляза, че според данните на българското външно министерство българските емигранти в чужбина с около 2 млн. души. Тя призова преди да се правят каквито и да било планове каква социална политика и как да се използват парите от държавния бюджет, да се направят подробни анализи какво кара хората да емигрират, в кои страни отиват и защо конкретно в тях.

Димитрова подчерта, че в Европа има емиграция по две оси – от изток на запад и от юг на север. Страната ни се намира в югоизточния регион на континента и губи хора и по двете оси. Това е било улеснено през последните години от все по-голямата европейска интеграция на страната ни.

Сега, когато Великобритания е извън ЕС, а в края на 2020 г. ще изтече и преходният период, през който придвижването до и от страната може да се осъществява без виза, се очаква емиграцията на българи към Кралството да се понижи. Това обаче няма да попречи на съгражданите ни да се местят да работят и живеят в други държави, затова България трябва да направи конкретни анализи какво ги кара да го правят.