Депутатите дадоха на митничарите право да задържат пари по свое усмотрение
Според „Има такъв народ“ и „Възраждане“ обаче това ще отключи „огромна корупционна вълна“
Митничарите ще могат да задържат пари в брой на границата при съмнения, че те могат да бъдат използвани за престъпления. Това право им бе дадено с окончателното приемане на промени във Валутния закон, минали с гласовете на коалиционните партньори от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ и подкрепящите ги от ДПС. Поправките бяха предложени от Министерския съвет.
Според новия регламент при излизане от страната в държава извън Европейския съюз гражданите трябва да обявят сумата, която носят в себе си, ако тя е над 10 000 евро. Митничарите обаче ще могат да правят проверки и на по-малки суми. Достатъчно е те да „преценят, че са налице основателни съмнения, че парите могат да бъдат използвани за престъпления“, т.е. по усмотрение на служителите на митницата.
При минаване през държава членка преценката и за сумата, и за самото деклариране е изцяло на митническия служител.
Според „Има такъв народ“ това ще отключи „огромна корупционна вълна“.
Българският митничар не е на нивото, на което да не изпитваме съмнение за рекет. Ще отворите отвратителна вратичка за тормоз на граждани и корупция“, предупреди Тошко Йорданов.
Митничарите ще могат да задържат отнетата сума до 30 дни, а по преценка на началника – и до 90 дни – без значение размера на сумата. Основанията за задържането трябва да бъдат описани в протокол. Държавните служители може да поискат от гражданите обяснение откъде са парите, както и доказателство за това.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок.
Идеята на мярката е да се попречи на нелегалното прехвърляне на парични средства, чрез което могат да се финансират престъпни дейности. От правителството посочват, че това е административна мярка, чрез която парите да бъдат задържани достатъчно дълго, за да могат властите да решат дали да продължат разследването.
По време на обсъждането в парламента представител на финансовото министерство обясни, че основания за задържането могат да бъдат съмнения за тероризъм, данъчни измами, корупция и др.
Срещу поправката скочиха и от „Възраждане“.
Абсолютно произволно могат да бъдат задържани средства“, заяви Димо Дренчев и предупреди, че това може да затрудни движението на физически лица.
При недеклариране на парите, непълна или невярна информация или отказ от митническа проверка ще бъдат налагани глоби.
Ако необявената сума е в особено големи размери – около 110 хил. лв. – тогава преносителят може да получи до 5 години затвор и глоба в размер на една пета от сумата.
При суми над 10 000 евро, когато не са придружени от хора, а са под формата на пратка, митничарите могат да поискат декларация за оповестяване. Въпросната декларация съдържа разнообразна информация за парите – за техния произход и предназначение, за получателя, за изпращача. Докато получат декларацията.
Ако стойността на паричната пратка не е била обявена или не са били спазени изискванията за деклариране, тогава парите се смятат за изоставени. И ако някой не докаже, че е техен собственик в рамките на 6 месеца, държавата ги конфискува.
Митничарите ще проверяват и дали гражданите, които изнасят пари към страна извън ЕС в размер на 30 000 лв. или повече, имат задължение към хазната. При наличие на такова над 5000 лв., средствата на гражданите ще бъдат задържани. От „Възраждане“ поискаха да бъдат задържани само парите в размер на задълженията. От „Демократична България“ обаче обясниха, че митниците нямат информация кой човек колко пари дължи на хазната, а само знаят имената на лицата с по-големи задължения.
Те не знаят обема на тези задължения. Това е данъчно-осигурителна тайна“, обясни Мартин Димитров и допълни, че идеята е да се ограничи прането на пари и незаконното изнасяне на пари.
След като средствата на гражданите със задължения бъдат задържани, митниците трябва да сигнализират НАП най-късно до следващия ден. Приходната агенция разполага с 10 дни да предприеме действия, за да си вземе установени и изискуеми публични вземания. При наложен запор връщане се извършва единствено при наличие на остатък над размера на запорираната сума.