Депутатите внасят средно по 2 законопроекта на ден
За 83 работни дни в Народното събрание са внесени 166 законопроекта
За 83 работни дни Народното събрание за внесени 166 законопроекта или средно по 2 законопроекта дневно. На първо място по желание за промени е Наказателният кодекс, предаде БГНЕС.
Това показва проведено от Българската стопанска камара, което наблюдава законодателната активност на 43-тото Народно събрание от началото на неговия мандат до 10-ти март тази година. В периода 27.10 2014 г. – 10.03.2015 г. са внесени 166 законопроекта, като 148 от тях са включени в листата на интереси на БСК и нейните членове.
30 от законопроектите са свързани с промени в действащото законодателство повече от един път за посочения период. Наказателният кодекс е с най-много внесени промени (6 законопроекта), следван от Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Гражданския процесуален кодекс и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (по 5 законопроекта), Закона за движението по пътищата, Закона за развитие на академичния състав в Република България и Закона за горите (по 4 законопроекта), Закона за данък върху добавената стойност, Закона за енергетиката, Закона за МВР и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (по 3 законопроекта) и още 18 закона с по 2 проекта за промени.
Най-голяма активност като вносители проявяват народните представители от ПГ на партия "Атака" – с 24 законопроекта. По 15 законопроекта са внесени от Министерския съвет, от ПГ "БСП лява България" и от ПГ "Реформаторски блок".
10 законопроекта са внесени от депутатите от ГЕРБ и Патриотичния фронт, а 9 са внесли народни представители от Движението за права и свободи. Без самостоятелно внесени законопроекти са депутатите от Български демократичен център и АБВ, които участват като съвносители в по 2 законопроекта. Общият брой на внесените законопроекти е по-малък от броя на вносителите, защото част от законопроектите са внесени от народни представители от няколко парламентарни групи.
От БСК отбелязват, че резултатът от тази парламентарна активност е нестабилност и непредвидимост не само на политическата, но и индустриална, а оттам и социалната среда.