Добавките от 50 лв. към пенсиите вече струват колкото мярката „60/40“
На държавата ѝ струва средно 621 лв. да спаси едно работно място
Снимка: Unsplash
~ 3 мин.
Антония Симова Добавките от по 50 лв. на месец за всички пенсионери вече струват на бюджета почти колкото схемата за подкрепа на заетостта „60/40“. Разликата е, че в първия случай над половин милиард лева са похарчени за една от най-слабо засегнатите групи от населението от икономическата криза (и вероятно с предизборни цели), а в другия - същата сума, която обаче има за цел да спаси дългосрочно пазара на труда и да го държи в кондиция за периода след пандемията, когато гражданите в трудоспособна възраст ще трябва да изкарват парите в бюджета, както и да издържат пенсионерите.
По данни на НОИ до момента българските фирми са получили 585 млн. лв., с които да запазят служителите си. Това всъщност са единствените пари от държавния бюджет досега, които са дадени за икономически мерки срещу коронакризата. Сумата е изплатена през работодателите, които поемат 40% от разхода за възнаграждения дори да не работи бизнеса, и обхваща периода от март до октомври.
За сравнение, от август насам, откогато премиерът Бойко Борисов започна да раздава ежемесечно по 50 лв. „на калпак“ за всеки един пенсионер, са похарчени малко над 530 млн. лв. С други думи от бюджета като антикризисна COVID мярка за пет месеца за пенсионерите са отделени почти толкова средства, колкото за работните места в затворения и затруднен от заповедите на правителството бизнес за осем месеца.
Колко всъщност струва едно работно място според управляващите?
Според статистиката на НОИ и социалното министерство с въпросните 585 млн. лв. са запазени 250 хил. работни места, което средно означава, че за едно работно място да са отделени по 2340 лв. за периода от март до октомври, или средно по 293 лв. на месец.
Разбира се, това е грубата стойност, тъй като не всички работодатели са получавали компенсации от държавата за всички осем месеца. Изчисления на Economic.bg за изплащаните от държавата компенсации месец по месец съотнесени към точния брой на служителите, към които са насочени, показват, че всъщност средното плащане е в размер на 621 лв. Статистиката обаче отчита, че съществуват сериозни разлики по време на всеки един от трите отделни дизайна на мярката "60/40".
Така в пилотния ѝ формат от пролетта са изплатени 186 млн. лв. към 9000 работодатели. Изчисленията показват, че за месец март средният размер на компенсация от страна на държавата е 301 лв., за април – 520 лв., за май – 409 лв., а за юни – 386 лв. Данните от НОИ показват, че средно за първия дизайн на мярката са изплатени на човек по 404 лв., което означава, че първите одобрени работодатели по схемата са осигурявали служителите си на около минималната работна заплата.
С промените в дизайна от месец юни – по-голям обхват на фирмите, които могат да кандидатстват и отпадането на изискването работодателите да са платили данъци и осигуровки за 2020 г. - драстично се променя профилът на одобрените кандидати. Те вече не са само от двата основни центъра – София и Пловдив, а и от Варна, Бургас и Стара Загора. Също така от схемата започват да се възползват и производства с по-висока добавена стойност и фирми, чиито разходи за заплати са доста по-големи. Така по втория вариант на схемата са изплатени 342 млн. лв. на 5241 работодатели, а средно за един служител държавата е изплащала по 862 лв.
По третия дизайн на мярката, според който работодателите в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Случайни превози“ нямат задължения след края на зимния туристически сезон да запазват заетостта на сезонните работници, досега са изплатени 57.5 млн. лв. Настоящият формат на мярката стартира през октомври, а кандидатстването ще продължи до 15 декември. Засега изплатените средства са главно за месец октомври, за когато средната компенсация от страна на държавата на работник е в размер на 768 лв.
