Държавата не познава собствените си електронни услуги

– Г-н Божанов, в България се говори от години за електронно управление, но напредъкът в това направление не е впечатляващ. Кой е структурният проблем, който не позволява на публичния сектор да се дигитализира?

Проблемът не е един. Те са няколко и могат да се разделят в четири категории, като първи са нормативните спънки. Тях до голяма степен ги решихме, когато аз бях част от тази система, и вече почти за всичко има нормативно основание. Когато новите проекти противоречат на Закона за електронно управление, е необходимо да се правят промени, но общата правна рамка съществува и е достатъчно добра.

Втората причина е организацията, защото тези нормативни изисквания трябва да се следват от администрацията. Има ред причини това да не се случва. Сред тях е техническият проблем, който всъщност е най-малък, но все пак съществува. Когато се поръча софтуер, трябва някой да оцени дали доставеният продукт изпълнява всички необходими функции. Ако няма коментар от експерт, проектът ще върши работа за конкретния казус, но я няма визията за следващите години. Съответно изградената система няма как да бъде интегрирана в бъдеще с други, а това би възпрепятствало обединяването на дигиталните решения в публичния сектор.

Управляващият орган може да отключи или да блокира проект и точно тук се появява проблемът на ниво политика. Всички останали пречки са решими, защото те не са генна наука и се изисква главно експертиза. Щом става въпрос за организация със 120 хил. човека, колкото са е държавната администрация, не всичко става лесно. Ако някоя корпорация със същите размери каже, че ще направи голяма трансформация за една година, то това със сигурност ще бъде лъжа. Общото с частния сектор е и че промените трябва да идват отгоре. Не може политическият орган да събере администрацията и просто да каже, че иска да се въведе електронно управление. Той трябва да дойде с екип, който знае какво и как трябва да се направи. А сега няма такова нещо.

Политическото разбиране също е от изключителна важност, защото на проекта трябва наистина да бъде гледано като на приоритет. Всеки закон, който се приема от парламента, е необходимо да се погледне и през очите на добре запознати с дигитализацията експерти. Те могат да кажа дали са разгледани всички аспекти и дали няма разминавания със закона.

– Каква е ролята на електронната идентификация за електронното управление?

Точно електронна идентификация е отключващият фактор, без който няма как да бъде постигнато електронно управление. Без нея гражданите могат само частично да взаимодействат с публичния сектор. Сега има персонален идентификационен код (ПИК), персонален идентификационен номер (ПИН) и квалифициран електронен подпис (КЕП), но с всички тях се прави нещо различно. През март наблюдавахме опашки пред Националната агенция по приходите (НАП) за изваждане на ПИК. Това са изгубени човекочасове, които можеха да бъдат спестени.

Естония въведе електронна идентификация през 2001 г., като в началото тя се използваше от малко хора. Според председателя на комисията за електронно гласуване през първите няколко години едва 5 хил. души са се възползвали от възможността да докажат самоличността си пред правителството дигитално. Това са хора като мен, на които това им е интересно. У нас, когато заявя получаването на документи електронно, администрацията ме посрещат по име, защото само аз съм избрал този метод.

И естонците са минали през това, после са видели колко е лесно да си вземеш един електронен четец от супермаркета и да си спестят време и нерви. Държавата им е осигурила това средство и те могат по сигурен и удобен начин да се идентифицират пред нея вместо всеки път да се редят на опашки.

– Още през 2016 г. се направиха първи стъпки към създаването на система за е-идентификация. След неколкократно отлагане, сега очакванията са, че проектът може да бъде реализиран през 2022 г. Междувременно технологиите се развиха – в този ред на мисли какви подводни камъни крие цялото това забавяне?

Тази система ще бъде изведена. Тя е пусната и сега е на ниво обжалване пред Върховния административен съд (ВАС), които са питали съда в Люксембург как да тълкуват директивата за обществени поръчки. В някакъв момент това ще се разреши.

Като концепция няма да е безвъзвратно остаряло, особено ако започне догодина. Това, че технологиите се променят не е чак такъв проблем. Те се развиват ежедневно, но не концептуално и това е и причината в заданията да не се казва използвайте тази и тази технология или тази и тази версия. В тях се казва каква да бъде функционалността на проекта, а с какво точно ще се постигне зависи от актуалните методи.

През 2016 г. нямаше достатъчно сигурни криптомодули в телефоните, за да защитават ключовете за идентификация. В заданието е предвидено това да се проучи и дава възможност на изпълнителя да направи анализ на текущите възможности и ако те позволяват използването на подобна технология, да я включи в плана за изпълнение.

При достатъчно добре планирани технически задния дори с четири години закъснение няма да има проблем с изпълнението му. С други думи, при софтуера не може да зададеш всичко от началото, дори за нещо, по което ще започне да се работи от утре.

– Сегашният еквивалент на електронната идентификация пред държавни структури са електроните подписи, ПИН и ПИК кодове. Какви са техните недостатъци и могат ли те да продължат да се използват след въвеждането на новия механизъм?

Електронната идентификация няма да сложи край на сега използваните инструменти, най-малкото защото приемането й от обществото няма да стане за ден. Проблемите на съществуващите методи са няколко, като най-големият е фрагментарността. Много хора имат ПИК на НАП, но той не работи за всички услуги на Националния осигурителен институт (НОИ).

Когато имаш идентификатор в джоба – си било то телефон или карта, можеш директно да извършиш ангажимента си към публичния сектор, пропускайки ходенето до съответната институция, за да се вземе ПИК или ПИН. Слабите места на тези два способа за идентификация е сигурността им. Те представляват обикновени пароли, точно като тези, които хората записват във файлове или в тефтери. Сега поне ги дават във плик, преди години ги печатаха на обикновен лист и служителят на гишето можеше да го види. Кодът не е чак толкова дълъг, за да е незапаметяем.

Това не се отнася за електронния подпис, защото хардуерната защита гарантира, че информацията няма да изтече. Въпреки това предимство той изисква плащане и не може да достигне масовост. Тук се натъкваме на проблема кое е първото кокошката или яйцето, защото ако имаше повече хора, които да използват този способ, държавата щеше да създаде повече възможности с него. От друга страна, ако държавата беше създала повече възможности за него, то той щеше да се използва от повече хора. Пред КЕП съществува и техническата трудност да се подбере подходящата операционна система с подходящ браузер, защото в противен случай не работи напълно добре.

– Възможности все пак има... 

Да, всъщност има дигитални решения и столична община например предлага е-услуги, но те не се ползват от много хора. Когато си купих жилище преди шест години направих всичко дистанционно – извадих си всички удостоверения за пред банката, смених си постоянния адрес и личната карта. Но това може да се случи, ако човек познава нормативната уредба, притежава необходимите технически познания и има нервите да се обяснява с държавните служители, за да им доказва, че всъщност те нарушават закона, отказвайки да изпълнят услугата. Аз имам такива случаи, но това не трябва да е така. Обикновеният гражданин не може да цитира кой член от Закона за електронно управление се засяга и не е длъжен. Щом държавата не е наясно с възможностите, които предоставя, какво остава за населението й.

Имам случаи, в които е трябвало да мина през цялата нормативна уредба и да кажа, че аз съм съавтор на закона, за да променя отношението на администрацията, но колко граждани могат да го направят? Те щяха да изпълнят изискванията й, а това от своя страна щеше да обезсмисли цялата електронна услуга. Напълно нормално е никой да не използва дигиталните методи. Те просто не са направени, за да се ползват, като вината тук е на политическото тяло.

Електронното управление означава държавата да не занимава гражданите със себе си. Давам пример с Естония, където не се кандидатства за помощи. Държавата има цялата информация и прави селекцията без интеракция от страна на гражданите, а сумите се изплащат директно на банковата им сметка, защото и тя е част от държавната база данни. Така Естония не занимава хората с процедурите си, а политическото ниво е сред първите ползватели на новите възможности за идентификация. Ако премиерът ни, както ходеше да показва маркировки на магистрали, умееше така да ползва и електронни услуги и да знае защо това е важно, нещата щяха да са различни.

– Електронната здравна рецепта търпи забавяне. Кои са грешките, които допусна държава, и можехме ли вече да използваме подобна технология?

Какви грешки бяха допуснати? Всички. Имаше забавяне, което е пряк резултат от липата на политическа воля. Не може две години един проект да не тръгва и никой да не предприеме стъпки. В такива случаи е необходимо той да бъде поет от експерти и за шест месеца нещата могат да се променят – въпреки сегашните проблеми със Закона за обществените поръчки (ЗОП), които са поради липса на експертиза. Давам пример с приемането на Закона за електронна идентификация през май 2016 г. В края на юни беше готова нормативната уредба, в края на ноември техническото задание и няколко месеца по-късно беше пусната поръчката. 

Сегашното правителство дойде с осигурено финансиране, но дълго време не се случваше нищо. Дори тази година след началото на пандемията шест месеца нямаше предприети действия. През октомври и ноември те бяха хаотични и това изправи политическото тяло пред реални проблеми. Номенклатурата за лекарствата извън здравна каса не е диференцирана и всеки може да ги въвежда с какъвто код прецени. Има някои сходства, но няма международно установена рамка, а създаването на унифицирано кодиране не може да се свърши от днес за утре.

Друга спънка е, че държавата ще направи инфраструктурата за здравна рецепта, но доставчиците на аптечен и публичен софтуер е необходимо да направят контакт с аптеките, да се обсъдят неща като интерфейсите и това трябваше да се случи преди шест месеца, а не сега. Не може просто така да се задължават доставчиците на софтуер да изпълняват изисквания и после да има оправдания от страна на управляващите, защото процесът не върви гладко.

Вижда се, че всичко се прави в последния момент и е недообмислено. Сървърната част на системата е вече готова и може дори утре да бъде пусната, но още няма нормативна уредба. Националния рамков договор беше написан за по-малко от две седмици, а при положение, че имаме концепция от 15 години за здравна рецепта, то тези стъпки трябва да са ясни и разгледани в детайли.

– Как трябва да инвестираме тези 2.7 млрд. лв. за цифрова свързаност от плана на ЕК „Следващо поколение“, за да си гарантираме качествени изменения в посока дигитализация на публичния сектор?

На първо място е необходимо тези средства да се инвестират в хора, които да ръководят проекти. Дори политическото ниво да приеме създаването на е-уравление за приоритет, ако в администрацията няма хора, които да се борят за тези нововъведения, то нищо няма да се случи, а сега тези хора са рядкост. Държавата отдавна трябваше да си повиши капацитета за управление на дигитална трансформация, защото без качествени кадри не става.

– През 2017 г. Българска стопанска камара (БСК) изчисли, че за 15 г. България е изхарчила за изграждането на е-управление 1 млрд. евро, а Естония – 25 млн. евро. У нас то не е ефективно, докато Вие самият давате естонското за пример. Съществува ли опасност Брюксел да откаже да финансира такива проекти в бъдеще, след като досега отпуснатите средства не са били оползотворени добре?

Писах на БСК, че сравнението им е абсолютно некоректно. Да, инвестираните средства от страна на България са горе-долу толкова, но има значение как се дефинират средствата за електронно управление. Може да се включват компютри и сървъри, оптимизация на административни процеси или изграждане на електронни услуги. Също така представените инвестиции на Естония са грешни, дори да погледнем Евростат всичко е много по-различно. Техните управляващи дори предвиждат конкретен процент от бюджета за е-управление, защото тези неща не са без пари. Става въпрос за инвестиция, която трябва да я има, защото оптимизира други процеси.

Въпреки това според мен Брюксел вече обмисля да ни спре финансирането, защото ние за трети път ще искаме средства, за да направим едни и същи неща. Казваме, че сме създали необходимите системи, но всъщност това не е така. За нас е важно цифровите проекти да станат наистина, а не както досега – проформа. По ОП „Добро управление“ трябваше да бъдат надградени или изградени регистри на национална база население и още много, но това не се случи, дори не се започна.

– Какви биха били реалните ползи за бизнеса от постигането на ефективно функциониращо електронно управление?

Няма да губи време в път и чакане на гишета, ще се намалят корупционни практики, защото системата ще извършва процеса автоматично или полуавтоматично и няма да има изправяне лице в лице със страни, които биха искали да злоупотребят. По вертикалата може да се случат много неща. Трудовото право може да се оптимизира. Заради пандемията работим от вкъщи, но за да сме в съответствие с правните норми трябва отпуските и болничните да се подписват от служителите физически. От 2018 г. има наредба, която позволява създаването на електронна система за досиета. Въпреки това тя изобщо не е съобразена с нуждите на бизнеса и изисква невъзможни неща.

Ако имаше електронна идентификация, компаниите нямаше да трябва да разнасят листове напред-назад или пък трудови книжки. Миналата година правителството предложи нов дизайн за тях, вместо да станат електронни. Това беше абсурдна промяна, показваща липсата на политическа воля.

– Постигнахме ли устойчив напредък по отношение на цифровизацията на държавното управление през последните месеци и какво можеше да се направи по-добре?

Много неща можеха да се случат и някои от тях се случиха. Те бяха пуснати сравнително бързо от Държавна агенция „Електронно управление“. Тяхната система за електронни форми е частична, но работещо решение. От стратегическите неща нищо не се случи. По електронното здравеопазване се работи едва от последните два месеца. При електронната идентификация си текат безкрайните забавяния по ЗОП, а за други системи не знам да е имало каквото и да било раздвижване. За последните осем месеца не се случи нищо видими нито на ниво общини, нито на ниво държава. Може да е имало опити и дискусии, но си е останало с тях. Ако изключим ДАЕУ, НОИ и още един или два доставчика на услуги, не е свършена кой знае каква работа.