Единственото място на света, което предлага лабораторно отгледано месо
Прилича, мирише и има вкус на пиле, но е произведено в лаборатория
Прилича на пиле, мирише на пиле и има вкус на пиле. Никога не бихте предположили, че парчето месо обаче не идва от ферма. Направено е в лаборатория в индустриална зона в Huber's Butchery and Bistro в Сингапур, който е единственият ресторант в света, който има така нареченото култивирано месо в менюто, пише BBC.
Отзивите на клиентите са „феноменални“, според собственика на ресторанта. Създателят на месото - базираната в Калифорния Eat Just - казва, че е етично, чисто и екологично и без компромис с вкуса. Милиарди долари се наливат в индустрията, но огромни въпросителни висят над нейната устойчивост като нещо повече от новост.
Откакто първият бургер, отгледан в лаборатория, чието създаване струва само 330 000 долара, беше представен в Лондон през 2013 г., десетки компании по света се присъединиха към надпреварата за предлагане на достъпно култивирано месо на пазара.
Досега само Eat Just е успял да получи одобрение на своя продукт за публична продажба, след като регулаторите в Сингапур - единствената страна в света, която разрешава продажбата на лабораторно отгледано месо - дадоха зелена светлина на пилето през декември 2020 г.
Но все още не е широко достъпен. Култивираните пилешки хапки бяха за кратко в менюто на частен клуб през 2021 г. Това партньорство продължи няколко месеца и тази година Huber's започна да предлага пилешки сандвич и ястие с пилешка паста на широката публика - макар и само веднъж седмично с ограничени свободни места за хранене.
Култивираното месо е истинско месо, но не е нужно да колите животно“, казва Джош Тетрик, главен изпълнителен директор на Eat Just, който говори пред BBC от Сан Франциско. „Този начин на хранене има смисъл за бъдещето“, казва той.
За разлика от растителните заместители, култивираното месо е буквално месо. Процесът включва извличане на клетки от животно, които след това се хранят с хранителни вещества като протеини, захари и мазнини. Клетките се оставят да се разделят и растат, преди да бъдат поставени в голям стоманен биореактор, който действа като ферментационен резервоар.
След четири до шест седмици материалът се „събира“ от биореактора. Добавя се малко растителен протеин, след което се формира, готви и 3-D отпечатва, за да му се придаде необходимата форма и текстура.
Това е месо, идеално е“, казва Катерина, италианска студентка, която идва специално, за да опита култивираното пиле. Обикновено тя не би яла месо, но казва, че би яла точно това.
Друг гост казва, че е бил изненадан колко много прилича на истинско месо.
„Това е законно“, казва той. „Не знам откъде идва. Единствената ми грижа ще бъде цената.“
Ястието с пилешка паста е 13.70 долара, но това е значително намалено в сравнение с текущите разходи за производство на месото.
Eat Just няма да каже точно колко харчи за производството на своето култивирано пиле, но в момента производственият капацитет на компанията дава само 2 кг или 3 кг на седмица в Сингапур.
Когато сравните това с 4 000 - 5 000 кг конвенционално пиле, продавано седмично - само в Huber's - това ви дава представа за мащаба на предстоящата задача. Казано просто, те ще трябва да увеличат значително производството, за да избегнат загуба на всяко парче пиле.
Eat Just казва, че вече е постигнал 90% намаление на разходите от 2018 г. насам и компанията предложи обиколка на новото си производствено съоръжение за милиони долари в Сингапур, което се надява да отвори през следващата година.
Двойката лъскави стоманени биореактори от 6000 литра със сигурност представляват знак за намерение, но в действителност те са малка част от милионите тонове пилешко месо, които ще трябва да бъдат произведени, за да отговарят на цената на заклано пиле.
Индустрията призовава за търпение, но много учени вече са видели достатъчно.
„Разказът, представен от тези компании, е много силен“, казва Рикардо Сан Мартин, съдиректор на Alt: Meat Lab в Калифорнийския университет, Бъркли.
„Но този разказ трябва да се противопостави на науката“, казва той. „Прегледайте числата, погледнете всяка научна статия, написана от хора, които нямат интерес да са в играта, и ще видите, че отговорът е ясен.“
Можете ли да направите това, в мащаб, на разумна цена? Не. Можете ли да говорите за спасяването на света с това? Отново, не. Тези компании трябва да бъдат честни – това е пожелателно мислене“, казва той.
Не само, че има съмнения относно увеличаването на производството, има и несигурност относно екологичните характеристики на индустрията, които са поставени под съмнение от учените.
На теория намаляването на зависимостта на света от добитъка за производство на месо би трябвало да намали въглеродните емисии, но в момента напредналата технология, необходима за създаване на култивирано месо е толкова енергоемка, че анулира всички ползи.
Едно проучване на Калифорнийския университет в Дейвис дори изчисли, че процесът произвежда между 4 и 25 пъти повече въглероден диоксид от обикновеното говеждо месо. East Just обаче нарече проучването „погрешно“.
На въпрос на BBC дали целият проект може да завърши с провал, Джош Тетрик от Eat Just отговори: „Със сигурност“.
Но той остава невъзмутим: „Правенето на месо по този начин е едновременно необходимо и много несигурно“, казва той.
Не е лесно. Сложно е. Не е гарантирано и може да не се получи. Но другата възможност за нас е да не правим нищо. Затова решихме да заложим и да го направим.“
Много инвеститори са решили да направят същия залог. От тази година около 2.8 милиарда долара са били изразходвани за разработване на култивирано месо. Въпреки това, ако култивираното месо трябва да се превърне в нещо повече от нишова алтернатива за богатите в развития свят, тогава разчитането на инвестиции от частния бизнес може да не е достатъчно.
Правителствата, казва г-н Тетрик, ще трябва да вложат „значителни публични пари“ в култивирано месо, за да може то да се конкурира с конвенционално заклано месо.
Това е като прехода към възобновяема енергия... Това е проект за цял живот – може би проект за няколко живота“, казва той.
В момента обаче никоя страна извън Сингапур не е разрешила продажбата на култивирано месо, да не говорим за ангажираност със сериозни инвестиции. Според Рикардо Сан Мартин от Калифорнийския университет в Бъркли, както частното, така и публичното финансиране за компаниите за култивирано месо ще пресъхнат, ако скоро не се „погледнат в огледалото“ и не представят реалистични прогнози на инвеститорите.
Освен ако няма ясен път към успеха в някакъв момент в бъдещето, инвеститорите и правителствата няма да искат да харчат пари за нещо, което не е научно доказано.“