Ефектът на бумеранга: Или как войната в Украйна рани Русия
11-ата по големина икономика в света е разклатена, а лидерството на Путин е поставено под съмнение
Девет месеца след началото на войната на руския президент Владимир Путин в Украйна щетите за 11-ата по големина икономика в света са огромни. Водещи руски банки бяха изключени от глобалната финансова система, около 300 млрд. долара резерви на централната банка бяха замразени, а стотици чуждестранни компании напуснаха страната. Недостигът на части затрудни автомобилната индустрия и застраши търговската авиация.
В резултат на заповедта за мобилизация на Путин десетки хиляди млади работници избягаха от Русия. Прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувана тази седмица, предвижда, че икономиката на страната ще се свие с 5.6% през 2023 г., пише в свой анализ The Washington Post.
Икономическите наказания не спряха ударите срещу Украйна. Но санкциите отслабиха позицията на Русия като световна сила, разубедиха привидно безпристрастните нации да се присъединят към Кремъл и посяха съмнения относно лидерството на Путин сред руския елит. Убеждаването им да настояват за прекратяване на войната ще изисква САЩ и Европа да увеличат натиска.
Наложените от февруари насам санкции повишиха цената на войната, като намалиха способността на Москва да купува това, от което се нуждае, а същевременно направиха пазара опасен за външни лица. Китай, Индия и Турция внасят руски петрол, но с голяма отстъпка, а Русия се бори да пренасочи износа на газ, който някога пращаше към Европа. Вносът на технологии, от които страната се нуждае, за да поддържа военните си машини – както и за бъдещи иновации – е ефективно прекъснат от месеци. Москва ще се адаптира, но не бързо. Въпреки това засега прякото въздействие върху войната остава ограничено. Притискането на най-големия износител на въглеводороди в света, който има огромен излишък по текущата сметка, изисква насочване към този износ, процес, който започва сериозно едва сега.
Санкциите рядко водят до бърза политическа промяна или незабавно прекратяване на конфликти. При отстъплението на руските сили е изключително важно Западът да увеличи натиска. Най-очевидно е, че САЩ и техните съюзници трябва да продължат да въоръжават и подкрепят финансово Украйна. Те трябва също така да насърчават влошаващото се изтичане на мозъци от Русия. Най-малко 350 хиляди души вече са избягали от необмислената заповед за мобилизация на Путин, причинявайки спад на доверието на потребителите.
Западните правителства могат да ускорят процеса, като предложат повече хуманитарни визи, допълнителна подкрепа за руски студенти и стимули за учени и технически специалисти да се преместят в чужбина. Не само западните икономики биха спечелили, но ще се засили и недостигът на работна ръка и умения в Русия.
Европа трябва да продължи да работи за затваряне на вратичките в санкциите. Има доказателства, че руската армия внася домакински уреди от съседни страни и използва техните микрочипове, за да компенсира загубата на достъп до западни полупроводници. Статистиката показва, че Армения например е внесла повече перални машини от ЕС през първите осем месеца на 2022 г., отколкото през последните две години, взети заедно. Ще са необходими също строги действия за налагане на санкциите на ЕС за суровия петрол и поставянето на таван на цените.
Преди всичко западните правителства и техните партньори трябва да останат обединени. Икономиката на Русия се разпада и войната не върви по пътя, зададен от Москва. Путин все още смята, че привържениците на Украйна първи ще бъдат разгромени. Западът трябва да му докаже, че греши.