Енергиен апокалипсис чака България при спрян газотранзит

Ако българският зам.-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева стане еврокомисар по енергетиката и шеф на Енергийния съюз на ЕС, с какво би допринесла страната ни за Общността, при положение, че сме най-енергийно зависимата страна-членка?

Не мисля, че експертизата ни и нашият капацитет са недостатъчни. България би била полезна в отношенията с Русия най-вече защото има дългогодишни традиции за преговори, а и поради факта, че имаме голям опит в двустранните отношения с Москва.

Не мисля, че назначението на Кристалина Георгиева би могло да повлияе в полза на някакви неразумни политики на българските правителствата. ЕК винаги се ръководеше от общи принципи, а не от обстоятелствата на конкретни проекти, затова не мисля, че това би променило политиката на ЕС. По-скоро - обратното. По отношение на България тези принципи ще се прилагат най-вече, за да не я обвинят в пристрастност. В тази връзка визирам най-вече проекта за газопровод „Южен поток“.

Доколкото е известно, Кристалина е работила като директор по енергетика в Световната банка. Излиза, че единственият сериозен съперник на българския кандидат е действащият комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер? 

Да, всеки, който минава изслушване в Европейския парламент и пред ресорни комисии, трябва да покаже съответна подготовка. Така че, до този момент госпожа Георгиева се представи много добре. Тя успя да покаже покаже от своя страна принципност, компетентност, креативност. И затова тя би била абсолютно на мястото си.

Като споменахте прословутия проект за газопровод „Южен поток“, замразен ли е все пак най-накрая проектът? Все пак хората виждат разтоварване на тръби за газопровода в Бургас и Варна, офисите на „Южен поток България“ в София и на South Stream Transport във Варна си работят...

Реално проектът не е замразен. А и поне аз лично не съм чувал решенията на съвета на директорите на „Южен поток България“ да бъде замразен. Това замразяване не може да бъде едностранно, тъй като според съответните споразумения и договори София не може сама да решава за евентуалното спиране на проекта. Руската страна по много ключови въпроси има решаващ глас що се касае до този проект. Изхождайки от това, едно замразяване на проекта би означавало спиране директно от българската страна.

Проектът продължава, като участъкът през Черно море също нарушава европейските норми. И сухопъният и морският проект са в нарушение на европейското законодателство. Както е известно, морската част на газопровода продължава да се реализира, тъй че всички онези декларации и слухове, че проектът е замразен, имат по-скоро политически ефект.

Защо се случва така?

Относно частта му в териториалните води на България и сухопътната част, има строги изисквания на ЕС. Това, което изисква ЕК, е да бъдат спазвани условия за дерогация за изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет и най-вече това за достъп на трета страна до тръбата. Да, но повечето партии, включително и победилата на парламентарни избори ГЕРБ са за реализирането на проекта, при спазване на европейски норми.

Българските управляващи очевидно не разбират какво значи „Южен поток“ като последствия за България. Относно спазването на европейски изисквания този проект е катастрофален за България, свързан е с огромни разходи, които при реализацията му няма как да бъдат възстановени. Според мен управляващите трябва да се оттеглят от проекта и да го оставят на „Газпром“ и на фирми, свързани с този руски концерн.

Това означава ли Българският енергиен холдинг като държавна компания трябва да си продаде дела?

Точно това означава. БЕХ трябва да се откаже от дела си в полза на „Газпром“ или свързаните с него компании.

Защо не на европейски или на някои частни компании?

Поради факта, че най-вероятно има опция за правото на първи отказ от страна на „Газпром“ като най-големият акционер. Това сигурно се предвижда в договора и във всички документи относно реализацията на проекта.

Може ли да се очаква наказание от страна на Еврокомисията за неспазване на изискванията на ЕС при реализацията на проекта?

Проектът все още е извън компетенциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). ЕС не веднъж заявяваше, че ще последват наказателни процедури по проекта.

Как биха могли да бъдат приложени?

ЕК ще продължи наказателната процедура като отнесе проекта към съд на ЕС в Люксембург, който трябва да вземе решение какви точно санкции към България да бъдат приложени.

Като споменахте санкциите, Европейският парламент иска „Южен поток“ да бъде включен в санкционния списък на ЕС, който се прилага срещу руските държавни енергийни концерни?

Всъщност те вече бяха приложени, като визирам смяната на основния изпълнител в лицето на „Стройтрансгаз“ (на близкия до руския президент Владимир Путин олигарх Генадий Тимченко – бел. ред.). Тъй че, и самият проект, и „Газпром“ вече носят последствия от тези санкции.

Българската държава, ако има санкции на ЕС срещу „Южен поток“, как би следвало да ги прилага и чрез кои точно институции?

Това е ключовият въпрос. На корпоративно ниво, тоест в отношенията между БЕХ и „Газпром“ като съакционери в „Южен поток България“, много трудно биха били приети решения за прилагане на каквито и да било санкции, които блокират работата по проекта.

Но ключова институция би била в лицето на регулатора - ДКЕВР да наложи на „Южен поток България“ да кандидатства за лиценз за пренос на природен газ, като условие за продължаване на реализацията на проекта на българската територия. Предполагам, че това би забавило проекта леко, тъй като би отнело между 3 и 6 месеца. Зависи от активността на съответните институции.

България подготвена ли е за евентуалното спиране на доставките на руски природен газ през Украйна, каквото преди 5 години се случи и го помним като „газова криза“?

За съжаление, България изобщо не е подготвена и дори е в по-тежко положение от 2009 г. Първо, местният добив, който се прави в Черно море от ирландската компания Petroceltic International намаля трикратно – от около 15% на около 5%. Една от причините, е че държавата забави въвеждането в експлоатация на едно находище в Черно море, което се разработва от ирландския концесионер.

Какви са мотивите на държавата за това?

Това според мен е едно политическо решение на предишното правителство на Пламен Орешарски, въпреки декларациите за превръщане на находище „Галата“ в газохранилище. Но в момента е в добив, с което вариантът за транформирането ще бъде изгубен, а сроковете изпуснати. И то е пак заради грешните решения на поредицата от правителствата от 2008 г. досега. 

И какъв е проблемът с това „Булгартрансгаз“ да го превърне във второ газохранилище, финансов ли е въпросът?

Няма никакви икономически проблеми при положение, че всички транформации бъдат направени за сметка на Petroceltic. Ирландският концесионер ще е само оператор, а съоръженията за 100 млн. евро биха били придобити от България. Причината това да не се осъществи е, че към това находище има интерес от компаниите, свързани с „Газпром“ - едната от тях е „Овергаз инк.“. Сашо Дончев дори имаше дело по този въпрос.

А дали се запълва добре действащото газохранилище „Чирен“?

Газохранилището Чирен, доколкото знам, все още се пълни. Графикът не ми е известен. Предполагам, че преди началото на активния отоплителен сезон ще бъде запълнено.

А каква е ситуацията с газовите връзки, т.нар. интерконектори със системите на съседните държави?

И с интерконекторите не сме готови, тъй като „Булгартрансгаз“ все още не е завършил преустройствата за реверсивно подаване на газ от гръцката и румънската страна. Да, обявени са от политиците като една от малкото опции, но не бива да се забравя, че прекратяването на доставките на газ за България засяга и съседните страни, което ще ги затрудни. Едно прекратяване на доставки за България би било свързано с един сериозен енергиен апокалипсис. Става дума за много сериозен дефицит както на природен газ, така и на елетроенергия, а също и на топлоенергия. Спирането на доставките пряко засяга топлофикациите, които трябва да преминават на по-скъпоструващ мазут.

Имаме ли поне запаси от мазут, които не достигаха за топлофикациите по време на газовата криза от началото на 2009 г.?

За съжаление, новата наредба свали изискването за поддържане на резерви от мазут за топлофикационни дружества от 14 дни на 5 дни, така че доставките на мазут могат да бъдат намалени. Намалението на топлоподаването на свой ред ще активира потреблението на електроенргия. А електроенергийната инфраструктура е в лошо състояние и ще доведе до висока аварийност и тотални проблеми с електроснабдяването. Така че, едно спиране на доставките за България ще изправи цялата ни енергийна система пред едно много сериозно предизвикателство.

И тогава дори собствен комисар по енергетиката няма да ни спаси?

Да перифразирам една една приказка, като: „Помогни си сам, ще ти помогне и ЕК“. Ние сами не спазваме изискванията, после обвиняваме ЕС, че не ни помага. И това е дългогодишна политика на няколко поредни правителства. 

Президентът Росен Плевнелиев призова Москва да не заплашва със спирането на доставките и да спазва ангажиментите си по договорите. „Газът не е оръжие“, каза той...

По мое лично мнение, енергийните ресурси винаги са били един много сериозен лост за политическо въздействие. И аз не се съмнявам, че Русия ще използва този лост и лошото от това, че ефектът на използването му ще бъде най-силен в България, която не може да се защити от едни такива действия на Москва. Надявам се това да не се случи, но много е вероятно България да бъде наказана със спиране на доставките както поради замразяването на „Южен поток“, така и заради позицията на президента за Украйна, по отношение действията на Русия, политиката на България в ЕС и НАТО и нейната съпричастност с европейските ценности. Така че е много вероятно кризата от 2009 г. да се повтори и през 2014 г. Много политически наблюдатели смятат, че все пак не е в интерес на Русия да използва газа като оръжие, но тя е доказала, че винаги е готова да го използва.

От 2009 г. насам българските държавни глави и правителствени ръководители редовно пътуват до Баку, за да издействат алтернативни доставки от Азербайджан. Има ли резултат? 

Политическите посещения на българските политици в Азербайджан са абсолютно безпредметни, тъй като съответното споразумение за доставки на 1 млрд. куб. газ вече годишно е подписано. За съжаление, на едни такива доставки бихме могли да рачитаме едва след 2019 г. До тогава България би могла да се надява само на азерски газ, доставен през Гърция и Турция, както и през техните терминали за втечнен природен газ. Но нищо в тази посока не се прави.

С какви други алтернативи разполага България в тази газова геополитика?

За голямо съжаление, поредица от български правителства не предприемат абсолютно нищо по този въпрос. Напротив – действат абсолютно контрапродуктивно относно диверсификацията на източниците. Фактът е, че България абсолютно не работи по доставки на природен газ от Румъния по действащия газопровод, по който тече и руският газ.

Тоест, Румъния би могла да ни продава от собствения добив?

Разбира се, те добиват 90% собствен газ и в следващите години той само ще се увеличава.

В румънския шелф на Черноморието активно работи австрийската компания OMV. Дори се говореше, че участието на OMV в „Южен поток“ е свързано с необходимостта да доставя своето синьо гориво от Румъния и впоследствие от България.

Това са инсинуации, макар и да има подобни планове за далечно бъдеще. Ясно е, че намирането на газ в находището на OMV край българския бряг не може да се случи по-рано от 10 – 15 г.

Защо се говори за 5 – 6 год., в това число и от ГЕРБ?

Каквото и да говорят политиците, чисто технически не може да се случи по-рано. При най-добро стечение на обстоятелствата, при доказване на реални запаси, след двойно по-голям период от време би могло да се стигне до промишлен добив.

А какво става с проекта за изграждане на терминал за компресиран или сгъстен газ (CNG) на българския бряг, с който да можем да получаваме гориво от Азербайджан или Катар?

Такъв терминал може да бъде изграден и това беше оценено през 2008 г. на 60 млн. евро от Petroceltic. В случая, дори размерът на инвестицията не е от значение, след като има инвестиционен интерес и той би се поел от инвеститора, а не от държавата. Държавата би могла да създаде условия за подобен инвестиционен проект, но тя го игнорира съзнателно и дори го блокира.

Защо се прави това?

Когато се задава въпросът защо, по-скоро трябва да се зададе въпросът „Кой има интерес България да остане зависима от руския природен газ и от Русия?“. Отговорът е очевиден.

Толкова ли е силно лобито на „Газпром“ в България?

Лобито на Русия в България е толкова силно, че поредица правителства, дори проевропейските, като те се сложат в кавички, приемат решения в драстичен ущърб на България. Пример в това отношение е както „Южен поток“, така и „Галата“, така и мораториумът върху шистовия газ.

ГЕРБ го обяснява с обществения натиск, в това число и на този от страна на екоорганизациите.

Това е заблуда. Над 75% от гражданите на България са за проучванията за шистов газ, стига да не се допусне увреждане на околната среда. Тези резултати са получени от проучване на общественото мнение, възложен от бившия министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и те бяха докладвани в Народното събрание преди вземането на политическото решение за забрана на шистов газ. Резултатите от това проучване бяха напълно пренебрегнати и мораториумът бе приет с активното участие на ГЕРБ. По мое лично мнение екоорганизациите, участващи в протестите, бяха добре използвани за приемане на “правилното“ политическо решение в ползва на Москва.

Как експертната общност може да убеди екоорганизациите и партиите като ПП „Зелените“ в ползите от шистовия добив и липса на рисковете?

Вън от всякакво съмнение е, че България ще има огромна полза от разработка на своя потенциал на природен газ в шисти. И това беше доказано от един сериозен български екип на експерти под ръководството на икономиста Красен Станчев. Ползите от разработката на шистовия газ са толкова големи, че тяхното съзнателно пренебрегване може да се приравни към национално предателство.

Да, но екоорганизациите и други НПО-та ще се обидят, че ги свързвате подобно на бившия шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен и подобно на президента на Румъния Траян Бъсеску, с интереса на „Газпром“ от забраната за шистов газ.

Дали се обиждат или не се обиждат, не ме интересува. Всеки трябва да прави анализ какво печели или губи обществото от едно или друго политическо действие. Напълно разбирам хората, които милеят за околната среда. И аз милея за околната среда в България. Но не мога да приема, че в името на околната среда може напълно да се пренебрегне материално състояние на нацията. Да не говорим, че тези неща с опасностите от фракинга са доста хиперболизирани. Антишистовите настроения са подбудени от емоции при едните и от материални подбуди при другите. Прави се анализ на ползите и щетите от едно такова действие. И моята теза винаги е била такава – да на развитието на икономиката при недопускане на екокатастрофи.

Смятате ли, че в Добруджа, която наричат житницата на България, може да се добива така, че да не се уврежда околната среда?

Не само смятам, а знам че може. В момента там се добива конвенционален природен газ, има сондажи в находище „Тюленово“ до българския бряг, както и в находище „Българево“, благодарение на което е газифициран град Каварна. Така че, в региона през годините са направени стотици сондажи за нефт и природен газ. И смея да твърдя, че в района не са допуснати сериозни замърсявания от нефт и газ, а в последните години околната среда дори е подобрена. На повърхността на тези находища се провежда активно селскостопанска дейност, която не е засегната от активните действия по проучванията и добива на природен газ. А и като цяло техниките и технологиите за проучвания и добив на конвенционален природен газ напълно съвпадат с тези за шистов газ. Обществените настроения в тези региони се инспирират от определени среди, които имат интерес от задържане на проучванията на потенциала от енергоресурси на България. Общественото усещане, че има огромна негативна нагласа срещу шистов газ от страна на населението, не отговарят на действителността.

Същото ли се случва и в Румъния, където активно се протестира срещу Chevron?

Американската компания Chevron няма отношение към негативизма срещу шистовия газ. Която и да е западна компания, която дойде да добива шистов газ в България, ще бъде демонизирана с оглед да бъде спряна да прави всякакви проучвания. Това се случи и с компанията от САЩ Partplace, която ще проучва за природен газ в блок „Вранино“ в центъра на Добруджа. Спрямо компанията се поде изключително целенасочена кампания за дискредитиране, като съвсем безогледно се използваха очевидни лъжи и измами. При това с единствена цел да бъдат провалени усилията за оценка на потенциала на природен газ в България. Всякакви форми на въздействие се използват, за да се блокира енергийната независимост на България.

Какво според Вас трябва да се случи, за да падне мораториумът поне що касае проучванията за шистов газ?

Единственото нещо, което е необходимо, е президентът да сезира Конституционния съд за противоконституционността на решението на НС за налагане на забраната. Още повече, че Законът за подземните богатства императивно определя за недопустимо прилагането на територията на България на каквито и да било технологии, които увреждат околната среда. Очевидно е, че при такава разпоредба в Закона мораториумът беше напълно излишен от практическа гледна точка, но с много силен политически отзвук и послание към международната общественост. И тук отново следва да се зададе въпросът: "кой имаше полза от едно такова противоконституционно решение"?

Излиза ли, че лобито на „Газпром“ срещу всякакъв добив на собствени ресурси у нас, включително и шистов газ, е по-силно от това в Полша и Украйна, които не мислят да се отказват, а дори се насочват стратегически към подобни алтернативи?

За съжаление, действията на екоорганизациите показват, че техните действия за инспирирани и се използват за приемане и мотивиране на определени решения в полза на Русия. Те наистина много често са против просто защото действително тези проекти ги считат за увреждащи околната среда. Всъщност, огромна част от тези проекти и приписваните им щети са изключително хиперболизирани. Но техните действия, колкото и да са с добри подбуди, се използват за „правилните“ решения от различни политически сили.