„Цунами от данни“: Европа иска да изпрати центрове за данни в космоса

Възходът на изкуствения интелект увеличава търсенето на центрове за данни, които да са в крак с разрастващия се технологичен сектор. Всичко това кара Европа да проучи възможностите за съхранение на цифрови данни в космоса, за да намали нуждата си от енергийни съоръжения на място.

Според ръководителя на проекта Деймиън Дюместие, 16-месечното проучване „Advanced Space Cloud for European Net zero emission and Data sovereignty“ (ASCEND), което изследва осъществимостта на извеждането на центрове за данни в орбита, е стигнало до „много окуражаващо“ заключение.

Проучването на стойност 2 млн. евро, координирано от Thales Alenia Space от името на Европейската комисия, твърди, че базираните в космоса центрове за данни са технически, икономически и екологично осъществими.

Идеята е да се премахне част от търсенето на енергия за центровете за данни и те да се изпратят в космоса, за да се възползват от безкрайната слънчева енергия“, казва Дюместие пред CNBC.

„Цунами от данни“

Центровете за данни са от съществено значение за поддържане на темпото на цифровизацията, но също така изискват значителни количества електроенергия и вода за захранване и охлаждане на сървърите. Общото световно потребление на електроенергия от центровете за данни може да надхвърли 1000 тераватчаса през 2026 г. – това е приблизително равно на потреблението на електроенергия в Япония, според Международната агенция по енергетика.

Индустрията е напът да бъде ударена от „цунами от данни“, казва Мерима Дзанич, ръководител на отдел „Стратегия и операции“ в Датската асоциация на индустрията за центрове за данни.

Центровете за данни с изкуствен интелект се нуждаят от около три пъти повече енергия от традиционните и това е проблем не само от гледна точка на енергията, но и на потреблението“, каза тя.

Необходим е „съвсем различен подход към начина, по който изграждаме, проектираме и експлоатираме центровете за данни“, допълни Дзанич.

Изследователите анализират възможността за изстрелване в космоса на специални съоръжения, които да се движат в орбита на височина около 1400 км – около три пъти над височината на Международната космическа станция. Дюмюшнер обясни, че ASCEND ще има за цел да разположи през 2036 г. 13 градивни блока на космически центрове за данни с общ капацитет от 10 мегавата, за да се постигне начална точка за комерсиализация на облачни услуги.

Всеки сграден блок ще е с площ от 6300 квадратни метра и включва капацитет за собствена услуга на център за данни. За да се окаже значително въздействие върху потреблението на енергия в цифровия сектор, целта е до 2050 г. да се разгърнат 1300 градивни блока, за да се постигне 1 гигават мощност, според Дюместиер.

Екологично изстрелване

Целта на ASCEND бе да проучи потенциала и сравнителното въздействие върху околната среда на космическите центрове за данни, за да подпомогне Европа да стане въглеродно неутрална до 2050 г.

Проучването установи, че за да се намалят значително емисиите на CO2, ще трябва да се разработи нов тип ракета-носител, която да е 10 пъти по-малко емисионна. ArianeGroup, една от 12-те компании, участващи в проучването, работи за ускоряване на разработването на такива екологични ракети-носители за многократна употреба.

Целта е първата да бъде готова до 2035 г., а след това да се предвиди 15-годишен период на използване, за да се постигне огромният капацитет, необходим за осъществяването на проекта, каза Дюместие.

И все пак Дзанич предупреди, че донякъде „маргиналната“ идея за космически центрове за данни не решава напълно въпроса за устойчивото използване на енергия. „Това е само една част от пъзела“, каза тя.

Майкъл Уинтърсън, управляващ директор на Европейската асоциация на центровете за данни, признава, че космическият център за данни би се възползвал от повишената ефективност на слънчевата енергия без прекъсване на метеорологичните условия - но центърът ще изисква значителни количества ракетно гориво, за да се поддържа в орбита.

Уинтърсън изчислява, че дори малък център с мощност 1 мегават в ниска околоземна орбита ще се нуждае от около 280 000 килограма ракетно гориво годишно на стойност около 140 милиона долара през 2030 г. - изчисление, основано на значително намаляване на разходите за изстрелване, което все още не е настъпило.

Ще има специализирани услуги, които ще са подходящи за тази идея, но тя в никакъв случай няма да бъде заместител на пазара“, каза Уинтърсън.

„Приложенията, които биха могли да бъдат добре обслужвани, ще бъдат много специфични, като например военни/наблюдателни услуги, радиоразпръскване, телекомуникации и финансови търговски услуги. Всички останали услуги не биха могли да се извършват конкурентно от космоса“, добави той.

Дзанич също така сигнализира за известен скептицизъм по отношение на рисковете за сигурността, като отбеляза: „Космосът все повече се политизира и въоръжава между различните държави. Така че очевидно има последствия за сигурността по отношение на това какъв тип данни изпращате там.“

Световна надпревара 

ASCEND не е единственото проучване, което разглежда потенциала на орбиталните центрове за данни. Microsoft, която преди това изпробва използването на подводен център за данни, разположен на 117 фута дълбочина на морското дъно, си сътрудничи с компании като Loft Orbital, за да проучи предизвикателствата при изпълнението на AI и изчисления в космоса. Работата му е от решаващо значение за иновациите и за „поставяне на основите на бъдещи решения за управление на данни в космоса“, заяви говорител на Microsoft.

ASCEND е един от начините, чрез които ЕС се стреми да получи конкурентно предимство в екосистемата на AI, където блокът понастоящем изостава от САЩ и Китай. Европа едва сега „започва да се събужда, да усеща мириса на кафето и да финансира тези проекти“, добави Дзанич.

Изследователите от ASCEND водят преговори с Международната космическа агенция за следващия етап, който включва консолидиране на всички събрани данни и работа по разработването на тежка ракета носител.

Искаме да осигурим суверенитет на данните за Европа, но този вид проекти могат да бъдат от полза и за други държави“, каза Дюместие. „Натискаме много, защото можем да кажем, че това е обещаващ проект. Той би могъл да бъде водещ за космическото развитие на Европа.“