Фед спира стимулите и започва да вдига лихвите

Федералният резерв предостави множество индикации в сряда, че провеждането на ултраулеснената му политика от началото на COVID пандемията е към своя край. Централната банка ще предприеме агресивни политически ходове в отговор на нарастващата инфлация, пише CNBC.

От една страна, ще ускори намаляването на месечните си покупки на облигации. Фед ще купува облигации за 60 млрд. долара всеки месец, започвайки от януари, което е половината от нивото преди свиването през ноември и 30 млрд. долара по-малко, отколкото е купувал през декември. Фед намали покупките с 15 млрд. долара през ноември, удвои това намаление през декември, след което ще ускори намалението допълнително през 2022 г.

След като това приключи в края на зимата или началото на пролетта, централната банка очаква да започне да повишава лихвените проценти, които останаха без промяна на заседанието тази седмица.

Прогнозите, публикувани в сряда, показват, че служителите на Фед очакват до три увеличения на лихвите през 2022 г., две през следващата и още две през 2024 г.

Икономическите развития и промените в перспективи оправдават тази еволюция на паричната политика, която ще продължи да осигурява подходяща подкрепа за икономиката“, каза председателят на Фед Джером Пауъл на пресконференцията си след срещата.

Ходовете на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC), одобрени единодушно, представляват съществена корекция на политиката, която е била най-слабата в нейната 108-годишна история. В изявлението след срещата се отбелязва въздействието на инфлацията.

„Дисбалансите в търсенето и предлагането, свързани с пандемията и възобновяването на икономиката, продължават да допринасят за повишените нива на инфлация“, се казва в изявлението.

Комисията рязко повиши прогнозата си за инфлацията за 2021 г., като я тласна до 5.3 от 4.2% и до 4.4 от 3.7% без храна и енергия. За 2022 г. очакването вече е за 2.6 и 2.7% за основната инфлация, като и двете прогнози са нагоре спрямо септември.

В същото време прогнозата за равнището на безработица за 2021 г. спада до 4.3 от 4.8% през септември.

В изявлението се отбелязва, че

създаването на работни места е солидно през последните месеци, а процентът на безработицата е намалял значително.“

Въпреки това членовете на Комитета вече застават твърдо на позицията за повишаване на лихвите. „Точковият график“ на очакванията за лихвените проценти на отделните членове показва, че само шест от 18-те членове на FOMC са отбелязали по-малко от три увеличения през следващата година и нито един член не смята, че процентите трябва да останат там, където са сега – закотвени близо до нула.

Еталонният процент на овърнайт заеми на Фед ще остане близо до нула, „докато условията на пазара на труда не достигнат нива, съответстващи на оценките на Комитета за максимална заетост“.

Комисията понижи прогнозата си за икономически растеж тази година, виждайки, че БВП се повиши с 5.5% за 2021 г., в сравнение с 5.9%, очаквани през септември. Длъжностните лица също преразгледаха прогнозите си за следващата година, като повишиха растежа за 2022 г. до 4% от 3.8% и го намалиха за 2023 г. до 2.2% от 2.5%.

В изявлението отново се отбелязва, че развитието на COVID пандемията, по-специално новите варианти, крие рискове за перспективите.

Инфлацията е по-гореща от очакваното

И двата политически хода дойдоха в отговор на ескалиращата инфлация, която е на най-високото си ниво от 39 години. Цените на едро през ноември скочиха с 9.6%, рекорд в историята, което е знак, че инфлационният натиск става все по-вкоренен и широко базиран.

Служителите на Фед отдавна подчертават, че инфлацията е „преходна“, което според Пауъл е малко вероятно да остави траен отпечатък върху икономиката. Той и други лидери на централната банка, както и министърът на финансите Джанет Йелън, подчертаха, че цените растат поради фактори, свързани с пандемията – извънредното търсене, което е изпреварило предлагането, но в крайна сметка ще избледнее.

Терминът обаче вече е неподходящ и в изявлението след срещата вече липсваше. Пауъл го отрече още по време на свидетелските показания в Конгреса миналия месец, като каза, че „вероятно е добър момент да оттеглим тази дума и да се опитаме да обясним по-ясно какво имаме предвид“.

За Федералния резерв политиката на затягане сега бележи драматичен обрат спрямо политиката, въведена преди малко повече от година. Известно като „гъвкаво средно таргетиране на инфлацията“, което означаваше, че ще се задоволи с инфлация малко над или под дългосрочната си цел от 2%.

Практическото приложение на политиката беше, че Фед е готов да остави инфлацията да се разгорещи в интерес на пълното излекуване на пазара на труда от удара, който понесе по време на пандемията. Новата политика на Фед търсеше заетост, която е едновременно пълна и приобщаваща по расови, полови и икономически линии. Длъжностните лица се съгласиха да не повишават лихвените проценти в очакване на нарастваща инфлация, както централната банка правеше в миналото.

Въпреки това, тъй като „преходният“ наратив дойде под въпрос и инфлацията започна да изглежда по-силна и по-издръжлива, Фед трябваше да преосмисли намеренията си и да смени предавката.

Намаляването на покупката на активи започна през ноември с намаление с 10 млрд. долара при покупките на държавни ценни книжа и 5 млрд. долара в ценни книжа, обезпечени с ипотека. Това все още поддържа месечните покупки съответно на 70 и 35 млрд. долара.

Въпреки това балансът на Фед на стойност 8.7 трлн. долара се е увеличил само с 2 млрд. долара през последните четири седмици, като държавните финансови активи са нараснали с 52 млрд. долара.

Съгласно новите условия на програма, известна още като количествено облекчаване, Фед ще ускори спада на своите активи, докато в един момент престане да добавя нови активи към портфейла си. Това ще сложи край на QE през пролетта и ще позволи на централната банка да повиши лихвите по всяко време след това. Фед заяви, че вероятно няма да повиши лихвите и да продължи да купува облигации едновременно, тъй като двата хода ще работят при кръстосани цели.

От тук нататък Фед може по всяко време да започне да намалява баланса си или чрез продажба на ценни книжа, или, в по-вероятния сценарий, да започне да позволява на постъпленията от текущите си облигации да се изтичат всеки месец с контролиран темп.