Газът е повече проблем, отколкото решение за Западните Балкани

През изминалата година правителствата на Западните Балкани обявиха поредица от нови газопроводи, терминали и електроцентрали, уж за да насочат региона далеч от Русия.

Тези планове — много от които получават финансова и политическа подкрепа от ЕС и САЩ — ако бъдат изпълнени, ще възпрепятстват прехода на региона към възобновяеми енергийни източници, като същевременно ще утежнят икономическите рискове и рисковете за сигурността, включително тези, свързани с Русия, пише в свой анализ Euobserver. 

Правителствата на Западните Балкани не са научили много от последната година, в която зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива, предимно газ, се превърна в основен източник на нестабилност с глобални последици. Но те не са единствените.

Въпреки че все още предстои да се види доколко ЕС успява да се откаже от руския газ, неговите лидери изнасят грешките си в регион, който през 2021 г. е консумирал само 4% - толкова газ, колкото Германия, и не е толкова зависим, колкото ЕС.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, комисарят по енергетиката Кадри Симсон и комисарят по разширяването Оливер Вархели редовно се срещат с азербайджанските власти, за да насърчават увеличените доставки на газ за ЕС и Западните Балкани.

А Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие изглеждат готови да финансират междусистемната газова връзка Гърция-Северна Македония, която – въпреки твърденията за диверсификация – всъщност ще разшири значително вноса на газ в Северна Македония.

Потреблението на газ в Западните Балкани е под четири милиарда кубически метра годишно, свързано най-вече с отопление и промишленост, като Сърбия съставлява около 60% от него, докато голяма част от региона – Албания, Черна гора и Косово – в момента дори не е свързан с международната газова мрежа.

Според ново проучване на Global Energy Monitor и Bankwatch обявените газови проекти са на стойност над 3.5 милиарда евро и включват първите два терминала за внос на втечнен природен газ в региона в Черна гора и Албания, както и флотилия от нови газови електроцентрали, които биха драматично увеличили зависимостта на региона от газ за електричество.

Газовата инфраструктура в повечето случаи ще трябва да бъде изградена от нулата, което ще бъде скъпо и ще отнеме години, като по този начин ще блокира региона за десетилетия напред. Това отклонява ресурси от инвестиране в енергийна ефективност и устойчиви възобновяеми източници.

Слънчево и вятърно изоставане

Изоставащото слънчево и вятърно развитие в региона досега показва, че не е реалистично да се очаква, че страните ще направят нов преход от газ към възобновяеми източници до 2050 г. Изчерпаните бюджети на тези страни и липсата на регулаторен и институционален капацитет няма да позволят това.

Новото търсене на газ ще увеличи излагането на Западните Балкани на нестабилни цени на газа. Като се има предвид степента на енергийна бедност и политическата чувствителност на високите сметки за комунални услуги в региона, потребителите няма да желаят или да могат да поемат високите цени на газа. Това може да доведе до блокирани активи.

Но дори ако се използва газ, вероятно правителствата ще трябва да го субсидират по време на периоди на високи цени, което допълнително натоварва ограничените публични бюджети на страните. Те дори могат да се обърнат към Русия, тъй като Русия е способна и желае, ако обслужва нейните геополитически интереси, да предлага по-евтин газ от Азербайджан или вноса на LNG.

Всичко това се случва в момент, когато е ясно, че просто няма място за нова инфраструктура за изкопаеми газове.

Последният доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) повтаря, че няма място за нова инфраструктура за изкопаеми горива в световен мащаб, тъй като прогнозираните емисии на CO2 от съществуващата инфраструктура, без допълнително намаляване, ще ни отведат над повишаване на температурата с 1.5 °C до края на века.

Според IPCC са необходими „бързи и дълбоки и в повечето случаи незабавни намаления на емисиите на парникови газове във всички сектори през това десетилетие“, за да се ограничи затоплянето до 1.5°C. Изграждането на газ в Западните Балкани не е съвместимо с тази цел, нито с ангажиментите на страните да достигнат нетна нула до 2050 г. като част от процеса на присъединяване към ЕС.

Няколко от предложените тръбопроводи са придружени от неподкрепени твърдения, че могат да доставят възобновяем водород в бъдеще, без да предоставят никакви доказателства за потенциални източници или икономическа осъществимост. Ползите от ефективността на директното електрифициране при отопление - вместо използването на водород - и ниската вероятност толкова много възобновяем водород да бъде наличен през следващите десетилетия, правят това твърдение неубедително.

Вместо да финансират създаването на до голяма степен ново търсене на газ в региона, по-добре е ЕС и САЩ да удвоят енергийния преход на Западните Балкани.

Най-добрият начин за постигане на енергийна сигурност в региона, което означава непрекъсната наличност на енергийни източници на достъпна цена, като същевременно държи Русия далеч от региона, не е азерският газ, нито втечненият природен газ или друг газ, това е енергийно ефективна икономика въз основа на устойчиви форми на възобновяема енергия и електрификация на секторите на отоплението и транспорта.