ГЕРБ е още по-близо до второто място след срив с 2 пункта
Американските санкции срещу Делян Пеевски и Васил Божков удрят силно по имиджа на формацията на Бойко Борисов
Месец преди предсрочните парламентарни избори коалицията „ГЕРБ-СДС“ продължава да е първа политическа сила, но губи сериозна електорална подкрепа заради американските санкции срещу Делян Пеевски и Васил Божков. Това показва националното представително проучване на обществено-политическите нагласи на „Алфа Рисърч“, реализирано в периода 30 май – 7 юни сред извадка от 1007 пълнолетни граждани.
Данните показват, че коалицията е загубила 2 пр. пункта спрямо подкрепата си отпреди скандала със санкциите на САЩ по глобалния закон „Магнитски“, и ако изборите са днес, за нея биха гласували 20.3% от отишлите до урните. Това е най-съществената загуба на подкрепа, която партията на Бойко Борисов е отчитала за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции – освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните, пише в анализа.
В същото време партията на Слави Трифонов, която стабилно държи второто място с 18.2% подкрепа, не съумява да я разшири. Отсъствието на „Има такъв народ“ от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4-ти април (ръстът е с около 1 пункта), се казва в анализа на „Алфа рисърч“.
В него се посочва още, че сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от партията на Борисов, а не толкова на пробив на ИТН. Неяснотата относно електоралната подкрепа се увеличава заради противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН – Слави Трифонов. Екзитполовете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии.
На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4 април поради два възпиращи фактора – от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешнопартийните отношения, от друга – радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция. Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие във вота, а процесът на легитимирането ѝ посредством служебното правителство като част от партиите на антистатуквото да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии, пише в анализа.
По отношение на „Демократична България“, има затвърждаване и подобряване позициите ѝ, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, формацията консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование.
В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4 април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурни участници в следващия парламент.
„Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3% подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.
Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4-процентната бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и „Воля“ събира 3.4%. Възраждане – 2.8%, Левия съюз на Жан Виденов – 1.8%, Българско лято на Васил Божков – 1.1%. Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП или от протестните партии.