Големият риск за глобалната икономика, за който никой не говори
COVID и войната в Украйна променят правилата на играта и вещаят значителна трансформация
Близо 400 милиона души в 45 града в Китай са под пълно или частично блокиране като част от строгата политика на Китай за „нулев COVID“. Заедно те представляват 40% или 7.2 трилиона долара от годишния брутен вътрешен продукт за втората по големина икономика в света, по данни на Nomura Holdings.
Анализаторите бият предупредителни камбани, но казват, че инвеститорите не преценяват правилно колко сериозни могат да бъдат глобалните икономически последици от тези продължителни заповеди за изолация.
Глобалните пазари все още може да подценяват въздействието, тъй като много внимание остава фокусирано върху руско-украинския конфликт и повишаването на лихвите на Федералния резерв на САЩ“, написа в бележка преди дни Лу Тинг, главен китайски икономист в Nomura, цитиран от CNN.
Най-тревожно е безсрочното блокиране в Шанхай, град с население от 25 милиона души и един от най-големите производствени и експортни центрове в Китай. Карантините там доведоха до недостиг на храна и невъзможност за достъп до медицинска помощ, като дори се съобщава за убийства на домашни любимци. Също така оставиха най-голямото пристанище в света без персонал.
Пристанището в Шанхай, което обслужва над 20% от китайския товарен трафик през 2021 г., по същество е в застой. Хранителните запаси, блокирани в транспортни контейнери без достъп до хладилна техника, гният.
Входящият товар сега остава в морските терминали в Шанхай средно по осем дни, преди да бъде транспортиран другаде, което е значително повече спрямо предишния кръг от локдауни. Времето за съхранение при износ е намаляло, но това вероятно е така, защото няма нови контейнери, изпращани до доковете от складове.
Карго авиокомпаниите са отменили всички полети в и извън града, а повече от 90% от камионите, поддържащи доставки за внос и износ, в момента са извън строя.
Шанхай произвежда 6% от китайския износ, според статистическия годишник на правителството за 2021 г., а затварянето на фабрики в и около града допълнително разтърсва веригите на доставки.
Доставчиците на Sony и Apple в Шанхай и около него не работят. Quanta, най-големият в света производител на преносими компютри по договор и производител на MacBook, спря изцяло производството. Заводът представлява около 20% от производствения капацитет на Quanta за преносими компютри. Tesla затвори своята Гигафабрика в Шанхай, която произвеждаше около 2000 електрически автомобила на ден.
В петък китайското министерство на индустрията и информационните технологии заяви в изявление, че е изпратило работна група в Шанхай, за да работи по план за възобновяване на дейността в 666 ключови производители в блокирания град. Ръководителите на Tesla се надяват, че ще им бъде позволено да отворят отново вратите си тези дни, слагайки край на най-дългата пауза на фабриката от нейното откриване през 2019 г. Според информацията досега автомобилният производител е загубил над 50 000 единици продукция, съобщи по-рано Reuters.
Въздействието върху Китай е голямо, а въздействието върху глобалната икономика е доста значително“, отбеляза Майкъл Хирсън, ръководител в Eurasia Group за Китай и Североизточна Азия. „Мисля, че ни очаква по-голяма нестабилност и икономически и социални смущения поне през следващите шест месеца.“
Продължителните прекъсвания на китайското производство и доставка биха могли да помогнат за ускоряване на ключова инициатива на администрацията на Байдън, насочена към намаляване на зависимостта на САЩ от китайските продукти и вериги за доставки. Но задачата идва със сериозни непосредствени икономически последици.
В доклад, публикуван миналата седмица, Световната търговска организация предупреди, че най-лошият сценарий, включващ отделяне на глобалните икономики, стимулиран от инвазията на Русия в Украйна, може да намали дългосрочния глобален БВП с 5%. Това е много малко вероятно предвид дълбоките финансови връзки между Китай и САЩ. Само взаимните им инвестиции в акции и облигации достигнаха 3.3 трилиона долара в края на 2020 г., според данни на Rhodium Group.
„Това все още са силно преплетени икономики“, каза Хирсън. „Тази интеграция не е нещо, което лесно ще бъде обърнато, защото би било невероятно скъпо за САЩ и за световната икономика.“
Въпреки това американските икономически лидери смятат, че разбиването на обвързаността вече е в ход. Съоснователят на Oaktree Хауърд Маркс написа в края на март, че „махалото се върна към местните източници“ и далеч от глобализацията. Председателят на Blackrock Лари Финк сподели същото мнение в писмо до акционерите на компанията.
Руската инвазия в Украйна,“ пише той, „постави край на глобализацията, която преживяхме през последните три десетилетия.“
В реч пред Атлантическия съвет миналата седмица американският министър на финансите Джанет Йелън каза, че САЩ следят отблизо политическите и икономически връзки на Китай с Русия. „В бъдеще ще бъде все по-трудно да се отделят икономическите въпроси от по-широките съображения за национален интерес, включително националната сигурност“, каза тя.
Макар че тя се надява „двуполюсно разделение“ между Китай и САЩ да бъде избегнато, „отношението на света към Китай и неговата готовност да приеме по-нататъшна икономическа интеграция може да бъдат повлияни от реакцията на Китай на нашия призив за решителни действия срещу Русия“.
Междувременно една трета от Китай е затворена в карантина и икономиката му страда. Неотдавнашният отговор на Пекин спрямо пандемията вероятно ще струва поне 46 милиарда долара загубена икономическа продукция на месец, или 3.1% от БВП, според изследване на Китайския университет в Хонконг.
Анализаторите вече не вярват, че целта на Китай за 2022 г. от 5.5% икономически растеж, най-малко амбициозната цел на страната от три десетилетия насам, е реалистична. Световната банка ревизира прогнозите си за китайския икономически растеж миналата седмица до 5%, но отбеляза, че ако рестриктивните ѝ политики продължат, може да спадне до 4%.
Икономическите тежести идват в политически несигурен момент. Тази есен китайският президент Си Дзинпин ще подаде петиция за трети мандат като лидер на нацията, нарушавайки традицията за максимум два мандата.