Готовността на България за еврозоната зависи изцяло от политиците

Твърде често въпросите за готовността на България да се присъедини към еврозоната и дали въобще трябва да предприеме тази стъпка се смесват. Това обаче не бива да е така, тъй като има ясна процедура и критерии за присъединяване към валутния съюз, които към момента обаче страната все още не изпълнява.

Готовността на България за еврозоната е функция на действията на политиците“.

Това мнение изрази главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов по време на първото събитие на неправителствената организация „Среда“ на тема „Готова ли е България за еврозоната?“.

Богданов подчерта, че има протокол на Европейския съюз, който много ясно показва какви са критериите за влизане в еврозоната.

Това, което виждам от публичното говорене, е, че никой не си прави труда да ги прочете“, посочи Богданов. Той подчерта, че и миналогодишният конвергентен доклад на Европейската централна банка е показал, че страната ни не отговаря на критерия за инфлация.

Икономистът изчисли, че за да изпълнява критериите за присъединяване, инфлацията в България за февруари би трябвало да бъде 8.5%. По правило тя трябва да бъде максимум с 1.5 пункта над средната на трите страни с най-добри показатели. Вместо 8.5% обаче инфлацията в България достига 14% и по думите на Богданов влизането в границите ще стане трудно.

В същото време обаче вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, който също участва в събитието, изрази увереност, че инфлацията ще бъде овладяна скоро и България ще успее да стане част от еврозоната още от 1 януари 2025 г.

Според него България е готова да приеме еврото, но има формални критерии за влизане в еврозоната и в момента страната ни не изпълнява някои от тях. Вицепремиерът е убеден, че е само въпрос на време да се покрият.

По думите му истинският въпрос е дали структурата на икономиката на страната ни е хармонизирана с тази на големия съюз, в който искаме да влезем. И той е на мнение, че е така. Според цитирани от него данни структурата на българската икономика и заетост вече е сходна на тази в еврозоната и се движи с флуктуациите на бизнес цикъла на валутния съюз.

Не е само инфлацията

По думите на Пеканов обаче България има и други проблеми, а не само инфлацията. Това са структурните фактори, като например регулираните цени на електроенергията за бита, както и функционирането на съдебната система.

Затова имаше страни в създаването на еврозоната, които бяха богати и не се справиха добре – Италия е такъв пример, според мен“, коментира Богданов.

Той призна, че в момента страната няма проблем с публичните финанси, но това не е изключено в бъдеще.

„Насоките на Европейската комисия са, че България трябва да влезе в критерия за бюджетния дефицит (бел. р. – 3% от БВП)“.

Това обаче не изглежда сигурно. Служебният кабинет е изготвил бюджет с 3% дефицит и някои данъчни промени, но политическите партии веднага дадоха заявка, че не биха го подкрепили – дори и тези, които са „за“ еврозоната.

Може никога да не влезем в тези критерии, ако не се води политика в тази посока. Готовността е функция на действията на политиците. Не е въпрос на желание. Не е като позитивното мислене в Instagram – ако много силно желаеш нещо, то ще се случи. Готовността означава работа“, обясни Богданов.

Икономистът изложи и опасенията си по отношение на лихвите. В последната външна емисия на България те бяха значително по-високи от тези преди две години.

Ако продължи тази политическа несигурност, високи дефицити, дори само заявката, че държавата отива към фалит, а и подкрепена с това, че нямаме бюджет, неминуемо има съмнение дали ще влезем“, подчерта Богданов.

Гуверньорът на БНБ?

България дава и „много лош“ сигнал в Европа с неуспеха си вече втора година да назначи нов управител на Българската народна банка заради политическата криза, смята вицепремиерът Пеканов. Опити за рокадата имаше на няколко пъти, след като мандатът на настоящия гуверньор Димитър Радев изтече в началото на лятото на 2020 г., но имената на Любомир Каримански и Андрей Гюров така и не събраха достатъчно политическа подкрепа. Димитър Радев дори от парламентарната трибуна порица депутатите, че не се заемат приоритетно със задачата.

Това показва, че за съжаление политическата класа не намира достатъчно балансиран подход по някои теми. Добре, не могат да се разберат за правителство, но имат отговорност институциите, регулаторите да бъдат в мандат“, посочи вицепремиерът.