3 млрд. лв. бонус: Българският бизнес спечели от енергийната криза

1000 евро за мегаватчас. До тази астрономическа сума достигнаха цените на електроенергията в някои страни в Европа през лятото на 2022-ра – година, която ще бъде запомнена като шокова за енергийната индустрия. Още от началото си тя е белязана от войната на Русия в Украйна, която доведе до шоково поскъпване на цените на газа и съответно на тока на континента. Натрупването на фактори като Covid кризата и войната разклати пазарите и Европа се озовава в капана на енергийна криза.

Главоломно растящи сметки за ток и газ за домакинствата и бизнеса, затворени предприятия, неяснота за доставките през зимата накараха правителствата в Блока да предприемат извънредни мерки, за да защитят потребителите. България е една от първите страни в ЕС, които одобриха помощи за бизнеса още в началото на пандемията, а след това те продължиха да действат заради войната. 

И ако сега виждаме съвсем различна ситуация на пазара в Европа и рекордно ниски, дори отрицателни цени на тока, това не означава, че кризата не е оставила своя отпечатък. 

Стопанският факултет към Софийския университет, чрез своето научноизследователско звено Net-Zero Lab, публикува доклад с регулаторна оценка на мерките, предприети от България в отговор на енергийната криза в периода 2021 – 2023 г. Той беше представен на специално събитие от един от авторите му Калоян Стайков, главен икономист в Института по енергиен мениджмънт (EMI). 

Щедри помощи...

И докато останалите страни в Европа действаха по-предпазливо и с фокусиран подход към кого да насочат извънредните си мерки заради кризата с цените на тока, България започва да раздава енергийните субсидии бързо и на калпак.

Първите помощи дойдоха след решение на правителството от 26 октомври 2021 г., което имаше ретроактивно действие – от 1 октомври – и бе в сила до 30 ноември 2021 г. Подпомагането бе под формата на фиксирано плащане в размер на 56.24 евро/MWh. Допустими бяха всички небитови потребители, приблизително 633 000 фирми, които купуват тока си от свободния пазар. Прогнозираният бюджет на програмата бе 230 милиона евро и се финансираше чрез предсрочно изплащане на дивидента от държавната АЕЦ „Козлодуй“ . 

Само за трите месеца, през есента на 2021 г., българският бизнес получава толкова помощи, колкото за цялата 2023 г. В отговор на енергийната криза общата им стойност от октомври 2021 г. до декември 2023 г. възлиза на 3.38 млрд. евро, което ясно показва неравномерното разпределение. За сравнение, общата подкрепа за 2023 г., предоставена под формата на ценови таван, е малко по-висока, отколкото сумата, изплатена през последното тримесечие на 2021 г. През това тримесечие подкрепата беше предоставена като фиксирано плащане, покриващо 75% от разликата между средните месечни цени на пазара "Ден напред" (DAM) и цената през юли 2021 г.

Само за периода октомври 2022 г. – декември 2023 г. българският бизнес е получил помощи в размер на над 6 млрд. лв. Голяма част от тези средства идват от дружествата от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), първоначално като дивиденти, после целеви вноски, а в последствие се въвежда таван на приходите на държавните компании и около 1/5 от средствата идва от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Именно това е и част от причините за дефицита във ФСЕС, заради който беше отложена и либерализацията на пазара. 

С ежемесечните промени по самия механизъм и обсъжданията на помощите правителството остави усещане, че те са нещо временно, но нямаше такива индикации нито през 2021 г., нито през 2022 г. и беше ясно, че ситуацията ще продължи повече време, коментира Калоян Стайков.

С тези променливи решения всъщност правителството създаде допълнителна несигурност и при пазарите, и при самите пазарни участници", коментира Стайков. 

Но големият проблем не е свързан със самата идея за помощи, а как се прилагат у нас. 

...но без фокус

В други европейски страни помощите логично се насочват първо към уязвими клиенти, като училища, детски градини, микропредприятия, след което се включва и енергоемката индустрия. При тях действа диференциран подход и не се покрива пълният размер на разходите за електроенергия.

В България се действаше обратно – помощта имаше максимален обхват, тоест тя се раздава на абсолютно всички търговски участници, първоначално изключение има за дружества с регулирани цени (топлофикации, ВИК, разпределителни и мрежови компании), но в последствие и те влизат в обхвата. И освен че е за всички, е и в много високи размери.

Помощта е разпиляна върху абсолютно всички пазарни участници, без абсолютно никаква оценка за необходимост, размер и няма фокусиран подход", коментира Калоян Стайков. 

Според експерта, ако първоначално в тези действия е можело да се открие някаква логика, тъй като трябва да се действа бързо, то в последствие е можело да се направят корекции на критериите за помощите. 

Друг проблемен момент в изплащането на помощите за българския бизнес е, че те се въведоха без каквито и да е предварително поставени цели, като намаляване на потреблението или ангажимент за енергийни спестявания. 

Когато цените на пазарите се увеличават, логиката е и потреблението да намалее по някакъв начин. И ако през 2022 г. в ЕС средно то е намаляло с 5%, за България процентът е само 1, което може да се обясни именно с липсата на цели, които да се следват от предприятията, получаващи помощите. 

"Бонус" 3 млрд. лв.

От данните в доклада става ясно, че помощите към компаниите се отпускат в условия на растяща икономическа активност и намаляващи загуби – или ако идеята е наистина да им се помогне да не фалират и т.н., то резултатите се разминават с тази цел.

От данни на Националния статистически институт (НСИ) корпоративните печалби на българските компании през 2021 се увеличават с 38.3%, през 2022 с 35%. Броят на фирмите, които декларират счетоводни загуби, както и размерът им през този период намалява значително.

В условия на възстановяване на икономиката от пандемията и растящи цени на производител виждаме, че тези помощи в голяма част от случаите по-скоро се явяват бонус за тези компании", казва още Стайков.

За пример беше дадена "Лукойл", която също получава помощи, което в тогавашната ситуация няма икономическа логика. 

За това, че схемата за компенсации не е била достатъчно ефективна разказа и бившият депутат от "Демократична България" Владислав Панев. 

Най-големи субсидии всъщност получиха тези, които имат най-малко нужда от тях", допълни Панев.

Той обясни, че бил единственият депутат в парламента, който в края на 2022 г. е предложил субсидиите да бъдат обвързани с енергийната ефективност, както и с инвестиции в собствени ВЕИ мощности. И въпреки че предложението се възприема от ПП, ДБ и ГЕРБ и се очаква да бъде прието, това не се случва поради "лобистки натиск" от големи компании, които няма да успеят да получат компенсации заради тези критерии, твърди Панев.

Затова и предложението е ревизирано и се приема всички небитови потребители да получават компенсации при цена на тока на свободния пазар над 200 лв./MWh. Те се въвеждат за всички, без значение дали получателите са печеливши или губещи от пазарната конюнктура, малки или големи са фирмите, дали инвестират или не в енергийна ефективност или ВЕИ.

Според Панев тези 6 млрд. лв. субсидии, са излезли от българската енергетика в момент, в който говорим за нуждата от големи инвестиции.

При по-гъвкава и по-пазарно ориентирана схема за компенсации, тези 6 млрд. лв. щяха да бъдат наполовина", каза Панев.

Той допълва, че ако средствата бяха налични, "нямаше да се налага да мислим откъде ще съберем пари за ФСЕС, за енергийна ефективност или за инвестициите в преносната мрежа".

По думите му в последните години поведението на политиците в сектор "Енергетика" може да се обрисува като популизъм и краткосрочни решения, а не как днешните решения ще повлияят на българската икономика следващите 5 – 10 години. 

Това, че в България имаме кратки и нестабилни парламенти обуславя популизма и тъй като всеки се бори за народната любов на избори през шест месеца, е естествено да наблягаш именно на популизма", заключва бившият депутат. 

Все пак има ефект

Мнението на базовата индустрия относно компенсациите обаче е различно – че ефект от тях има

Индустрията е единственият отрасъл в България, който си подобрява енергийната ефективност системно и това не е защото е наложено административно, а се борим на международни конкурентни пазари", обясни Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

Той даде пример с цветната металургия в България, която работи с 1/3 местни концентрати, в които съдържанието на метал е в пъти по-ниско от тези, които се добиват в Южна Америка или Турция, тоест трябва много повече енергия, за да извлечеш метала и ако не си ефективен, ставаш трудно конкурентоспособен. 

Основното, с което допринесе този компенсаторен механизъм е, че в действителност даде някаква предвидимост на цената за потребителите и някаква възможност за бюджетиране. Всъщност, успя от гледна точка на голямата индустрия да запази и промишлен потенциал и имаше някакъв предпазен ефект, определено, който за всеки производител е различен“, смята Найденов.

Компенсациите за енергоинтензивните индустрии имаха и допълнителен ефект, защото смекчиха косвено последствията от повишените цени на природния газ, тъй като все пак имаше управляемост на съотношението енергия/разход.

Всъщност, потреблението на газ доста спадна и това е заради високите цени, обясни Найденов. Много предприятия намериха алтернативни подходи, като пропан-бутан. Все пак за много предприятия, които са по-големи потребители на природен газ, отколкото на електроенергия, все пак компенсациите помогнаха да се облекчи общата фактура. 

Имаше отрасли, които без компенсации щяха да затворят".

От гледна точка на БФИЕК този механизъм е причината да се запази конкурентоспособността на българските производства и на промишления капацитет на тежката индустрия.

Федерацията от своя страна също е предлагала няколко подхода за диференциация на компенсациите, включително енергийна ефективност и наличие на ВЕИ за собствено потребление, но те не се приемат. 

Според Найденов ако помощта беше вързана към средно претеглена цена и тавани, вместо към средноаритметична стойност, сигурно щеше да има по-голям стимул за управление на потреблението при големите предприятия, но не и при малките.

Уроците 

Един от уроците, които Европа научава от енергийната криза е, че корелацията между природния газ и електроенергийния пазар е прекалено силна или накратко: за силния ръст на енергийните цени допринася сериозното поскъпване на природния газ – ефект, който трябва да бъде смекчен, смята директорът от Eurelectric Килиан О`Донахю, който се включи онлайн в дискусията.

През 2022 г., когато цената на газа рязко нарасна, и пазарът на електроенергия се увеличи. Корелацията е прекалено силна“, каза той.

Вторият основен урок, според него, което е от голямо значение, е липсата на прекъсвания на вътрешния пазар.

Третият извод е, че сме прекалено зависими от цените на изкопаемите горива. Мисля, че това е доста ясно и едно по-сериозно включване на ВЕИ ще помогне сериозно“.

Според него "лекарството" е да дадем повече избор на потребителите – да се насърчат повече дългосрочни продукти, тъй като твърде много от тях са на спотовия пазар. В България краткосрочните договори бяха 80% още преди да започне кризата. Според експерта от Eurelectric трябват и по-добри финансови правила, тъй като имахме проблеми с високите изисквания за гаранциите – поради високите цени на тока трябват големи гаранции, което намалява ликвидността на системата.

Трябва да инвестираме сериозно в мрежата. Трябва ни по-гъвкава система, тази гъвкавост ще бъде жизненоважна", категоричен е той. 

Според Костанца Рангелова, която е част от екипа на мозъчния тръст Emeber, отговорът на кризите вече трябва да търсим във ВЕИ мощностите.

Що се отнася до дългосрочните мерки и реформата на пазара на електроенергия и неговия дизайн в Европа, наистина има някои добри промени, които бяха изпълнени с най-новата реформа, която беше приета съвсем наскоро и много от мерките, които бяха въведени, бяха насочени към това да се спомогне едно по-голямо навлизане на ВЕИ в системата, и тя да бъде по-гъвкава, за да се справи с проблемите и покачването на цените, например на газа."

Най-важната от промените е може би новата методология за оценка на гъвкавостта на системата. Тази методология предстои да бъде разработена и след това приложена от страните членки, които ще трябва да направят оценка на това какъв капацитет за гъвкавост имат, който не е свързан с изкопаеми горива.