Интервю | България рискува да не получи повече пари по Плана за възстановяване

Г-н Пеканов, досега България получи само едно плащане по Плана за възстановяване, а по график вече трябваше да работим за четвърто. В същото време ключови реформи като либерализацията на енергийния пазар се отлагат. По Ваше мнение, след решението за либерализацията ще получи ли въобще България още някакви пари по Плана за възстановяване или той върви към провал?

Със сигурност съм доста притеснен, че има риск да не получим повече пари. Очаквам при второто плащане огромна част от парите да бъдат удържани. То е в размер на 1.4 млрд. лв. В най-добрия случай, според мен, заради блокирането на либерализацията ще получим половината пари. Може това да е една реформа, но много важна реформа за Европейската комисия. Те от години искат това да се случи. От друга страна, тя се забавя с една година. Не е казано, че никога няма да се случи. Ако Европейската комисия реши, че след една година все пак е ок да се случи, може да имаме оттам нататък възможност и за следващите плащания.

Но съм притеснен, защото всичко се бави изключително много. Както казахте, трябваше да сме на четвърто плащане, а ние сме на второ. Имаме само още две години до края на инструмента, а не виждам никаква промяна във виждането на Европейската комисия да бъде гъвкава и да каже „добре, някои неща вече са невъзможни, ще се съгласим, че не сте ги изпълнили“. За момента не виждам такова нещо не само към България, но към всички страни. Те държат всичко да се случи както е планувано през 2021 г., а ние въобще не го правим, съответно виждам огромен риск.

Това не е само за България. Тя е сред страните, които получават много пари, се справя най-зле, но не се справя най-зле сред всички страни. Страни, които получават по-малко пари, също не се движат кой знае колко бързо.

Да, но България трябва да догонва тези страни.

Точно така. За нас е проблем. За Австрия и Германия не е проблем дали ще вземат тези пари. За Нидерландия моето лично мнение е, че няма да получи въобще никакви пари по Плана за възстановяване. Новото правителство, което се закле миналата седмица, каза, че ще отмени пенсионната реформа. Това е тяхната най-трудна реформа, на която Европейската комисия държи. Тук може да се види ясно сравнението – Нидерландия едва ли ще съжалява толкова много, че не е получила средствата, които са малка част от нейната икономика, докато за България те са огромна част.

Може ли да направим едно сравнение с Румъния, с която обикновено България се съпоставя. Тя как изпълнява Плана си?

Румъния е получила две плащания. Малко по-напред са от нас, но действително също получиха доста ясна критика от Европейската комисия през март – едно писмо, в което пишеше, че обещанията, които се дават от някои от партиите в Румъния, означават, че и те най-вероятно няма да могат да получат пари скоро, защото не искат да правят това, за което са се разбрали.

Всъщност от 2021 г. България можеше да инвестира 67 млрд. лв. по старите и новите оперативни програми, Плана за възстановяване, RePowerEU. Изглежда, че България бездейства.

По старите програми всичко беше усвоено. Няма загуба, те са на около 99%. По новите програми всичко се движи бавно. Това не е само в България – във всички страни се движат бавно. Това е проблем, но не е фатално все още. Това е така, защото всички страни се съсредоточават върху Плана за възстановяване. Всички страни знаят, че времето за него е по-малко – до 2026 г. По новите кохезионни програми то е до 2027 г. плюс още три години след края на програмата, в които може да се усвояват парите. Страните членки смятат, че знаят как се работи по кохезионната политика и имат достатъчно време до 2030 г. Всички се съсредоточават върху Плана за възстановяване, но в даден момент решават, че няма да могат да свършат работата по него, защото реформите не са популярни.

Всъщност, настрана от реформите, които чакат, какви са причините да не се справяме с изпълнението? И колко е трудно една държава да си купи влакове?

Трудно е, защото спазва всички възможни процедури, но в същото време много бърза. Това са две неща, които се самоизключват. От една страна, ако много бързаш, ще се опиташ по най-лесния начин да го реализираш. От друга страна, бюрокрацията, която е свързана с Плана за възстановяване, е по-голяма отпреди, от кохезионните програми. Най-общо казано по кохезионните програми купуваш един влак, взимаш касовата бележка и я изпращаш на Европейската комисия. Сега трябва да гарантираш, че влакът ще допринесе за намаляване на емисиите, че ще се движи с определена скорост. Това води до забавяния. Разбира се, че постоянната смяна на министри в последните три години също допринася за проблема.

Капацитетът, който имахме, за усвояване на тези средства, не беше използван, а дори беше поставен под риск, защото звеното, което се занимаваше с еврофондовете към Министерски съвет, миналата година беше преместено към Министерство на финансите. Това също е свързано със загуба на време. Министър Асен Василев сложи ресора при финансите. Започна едно преместване, промяна на кадри. Това също води до допълнително забавяне.

В същото време ние се опитваме да получим два пъти повече пари със същата администрация. Не сме отделили допълнителни пари за нова администрация по Плана за възстановяване. Същите хора, които до момента са се занимавали с кохезионната политика, която е различен тип политика – в общи линии извършване на дейности и отчитането им. Планът за възстановяване е друг тип. Там има поставени резултати – как ще постигнеш намаляване на емисиите, саниране на еди колко си сгради, което значи, че всяка от тях е намалила потреблението на електричество с еди колко си процента. Това е доста работа.

Липсва капацитет.

Липсва капацитет, да, защото трябваше да бъде увеличен, а вместо това той бе трансформиран, което загуби време.

Бившият енергиен министър Румен Радев беше казал, че оценяването на проектите по някои процедури се забавя заради липса на експерти оценители.

Вярно е. При хиляди кандидатствания за саниране, за ВЕИ-та има огромни забавяния и това е проблем.

Министърът на транспорта Георги Гвоздейков в неделя заяви, че води разговори с Европейската комисия да промени типа влакове по една от основните поръчки – за push pull влаковете, чието производство да влезе в рамките до средата на 2026 г. Възможно ли е Европейската комисия да се съгласи на подобни промени?

Това са технически детайли, които не мога да коментирам. Доста строга е за момента перспективата всичко да се свърши до 2026 г. Тоест там, където се идентифицира нещо, което не може да се случи до 2026 г., може би има вариант да се промени типа на това, което трябва да бъде поръчано, за да може да се случи.

България трябва да изготви една нова глава към Плана за възстановяване – RePowerEU. Какво знаете за работата по нея?

Много съм разочарован, защото миналата година през май, в края на служебния кабинет, ние дадохме някои предложения – например за разширяване на електропреносната система. Това е много важно, защото с изграждането на повече възобновяеми енергийни източници електропреносната система се натоварва и трябва да се модернизира. Имаше и други предложения. Всички те дойдоха от Министерство на енергетиката. Дали новото правителство ги е харесало или не – явно не ги е, но те имаха една година да дадат други предложения и да ги изпратят на Европейската комисия. България остава единствената страна, която не го е направила, не е изпратила тази допълнителна глава. Една година е изключително дълго време и е огромен риск.

България може ли да получи ново плащане, без да е изпратила тази нова глава?

Можем да получим плащане без RePowerEU. Това не е проблемът. Проблемът е, че RePowerEU беше допълнителен ресурс – за България около 1 млрд. лв. – който Европейската комисия каза „ще ви дадем пари, за да намалите зависимостта си от други енергийни източници след началото на руската агресия“ и ние за момента нищо не сме направили, а остават още две години. Ние още не знаем какво ще правим, а имаме само две години да го направим.

Планът за възстановяване политизира ли се много последните години?

Да, смятам, че прекалихме с политизацията, защото всяко управление смяташе, че нещо може да се подобри, което сигурно е вярно, но в това постоянно подобрение ние изгубихме много време, но в крайна сметка ние не сме единствените.

Планът за възстановяване изглежда не се създаде в удобно за България време.

Точно така. Но има страни, които подходиха по-зряло. В Италия Планът за възстановяване беше написан от служебния кабинет на Марио Драги, след което докато беше в предизборна кампания Мелони го критикуваше изключително много, казваше „ние ще променим всичко“. Това беше част от кампанията, но след като дойде на власт свърши работата, която беше заложена. Като част от политическата кампания разбирам използването му, но като постоянни промени, които забавят реализацията, за мен това не е добре.