Хората на първо място: Как Европа може да развие своята социална икономика?

В последния епизод на поредицата Real Economy на Euronews, екипът на медията, се потапя в шведската действителност и тяхната социална икономика. Медията се отправя към втория по големина град в Швеция, Гьотеборг, за да научи как социалната икономиката помага за по-високите печалби.

Матилда Холгерсон е 31-годишна шведка, която преди няколко години заради здравословни проблеми е принудена да излезе от пазара на труда.  

Тя преминава през тежки депресивни състояния и преумора. Бива хоспитализирана на няколко пъти. Постепенно Матилда успява да се почувства по-добре и да си върне социалния живот. До голяма степен подкрепа за нейното възстановяване оказва нейната последна месторабота - Ängås Gård, кооперация за производство на храни.

Положителният аспект на работата в кооператив е, че си помагате един на друг и има голямо разбиране за нуждите на другия“, разказва тя. „На места, където съм работила преди, се смяташе за малко странно да имаш лош ден. Не трябва да показваш как се чувстваш. Но тук ти е позволено да бъдеш такъв, какъвто си. Работиш като колкото можеш“.

Работното място на Матилда е част от търговска организация, наречена Social Trade. Водена от своя главен изпълнителен директор Мари Оденбьорк, тя се стреми да преодолее част от стигмата в Швеция, свързана с кооперациите и социалните предприятия, за да изгради бизнес връзки с по-традиционни видове компании.

„Кооперативите са все още странно явление в Швеция. Това не е наистина законно“, обясни Мари. „Работя с хора, които искат да помогнат на хората, които наистина искат да направят разликата.“

В пристанището на Гьотеборг едно социално предприятие, Kajskjul46, предоставя услуги на лица и индустрии, като ремонт на мебели и печат върху текстил. Служи и като трудово-възстановителен кооператив.

„В Швеция имаме наистина голям проблем с хората, които имат заболявания, свързани със стреса. Трябва да имаме друг поглед върху това какво е здравословна работа“, разкри Хана-Сара Кристенсон, управител на Kajskjul46.

Всички печалби, направени тук, се реинвестират директно в компанията, което понякога може да усложни достъпа до финансова подкрепа.

„Не можем да отидем в банките и да поискаме заем или подобни неща. Така че имаме много различни проекти, финансиране от ЕС и различни средства в Швеция, за които можем да кандидатстваме. Но мисля, че банките все още ни възприемат като малко сенчести. Когато основната цел не е печалбата, те наистина не ни разбират“, каза още Мария.

Има ключови разлики между държавите от ЕС, когато става дума за социална икономика. В Швеция това представлява 4.2% от платената работна сила в страната. Което е под средното за ЕС, с 6.3%, и още под Люксембург, с 9.9%.

„Това, което виждаме, е, че публичните политики не признават напълно социалната отговорност, която социалните предприятия поемат. Много липсват фискални рамки“, обяснява италианският експерт по социална икономика Джулия Галера.

„Публичните политики са абсолютно много важни по отношение на създаването на благоприятна екосистема, благоприятна среда, в която социалните предприятия могат да се появяват, развиват и мащабират“, каза тя.

Субектите на социалната икономика признават, че един от ключовите проблеми, пред които са изправени, е достъпът до финансиране. Но Джулия Галера казва, че инвестициите не са единственият начин да се помогне на тези предприятия да постигнат пълния си потенциал.

„Смятам, че е обърнато твърде много внимание на финансирането като решение за развитието на социалните предприятия, докато смятам, че насърчаващите политики са по-важни за създаването на условия за създаване на социални предприятия.“

Какво прави ЕС, за да развие социалната си икономика?

Планът за действие на ЕС относно социалната икономика беше приет през декември 2021 г. с цел „мобилизиране на пълния потенциал на социалната икономика“.

„Планът за действие на ЕС прави много важна стъпка напред“, каза Джулия пред Real Economy. „На първо място, защото разпознава социалната икономика като специфична динамика. В същото време изяснява разликите между субектите на социалната икономика и основните предприятия. След това признава, че социалната икономика е активна не само в нишови сектори като социалните грижи сектор, но във всички индустриални екосистеми“.

Планът за действие обаче не е обвързващ за държавите-членки. Следователно, за да бъде успешен, той ще зависи в голяма степен от желанието на страните от ЕС да прилагат инициативи за социална икономика, които могат да позволят на хора като Матилда да си представят по-светло бъдеще.