Игнажден е, започват коледните празници

Днес празнуваме Игнажден. На този ден почитаме паметта на свети Игнатий Богоносец -  един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Именници са: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, а също така Пламен и Огнян и производните им: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.

От този ден започват коледните празници.  Игнажден се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Традицията повелява, че не трябва да се изнася нищо от къщата. По време на вечерята не трябва да се става от масата, а ястията непременно да са постни.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

На този ден който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне, трябва да донесе пръчки, които се слагат зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст, за да прогонят злото. Правят се толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

По "въглен на секира" пък се гадаело дали ще има плодородие. Добър знак за това е, ако въгленът изгори до край и стане на пепел върху нея.

Поверията гласят, че на този ден не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.