„Икономика” съхранява ценните уроци

Винаги е интересно да отвориш старо списание. Като с машина на времето то те пренася в минали събития и събужда най-разнообразни настроения. И не е нужна да отиваме много далеч, за да видим колко бързо забравяме. Достатъчно е да се върнем 10 години назад и да разтворим брой 3 на сп. „Икономика” от 2009 г.  В него ст.н.с. д-р Пламен Чипев разглежда причините за глобалната финансова криза и следствията от нея. Да, доста вода изтече оттогава, но хартията „помни”:

Koгaтo дoминoтo oт oбeзцeнeни финaнcoви aĸтиви, cъбopeнo oт гъpмящитe „втopo­ĸлacни" ипoтeĸи, „пoтeчe" във вcичĸи cтpaни и пocoĸи eднoвpeмeннo, ce oĸaзa, чe пътeчĸaтa вoдeщa ĸъм Бългapия e дocтaтъчнo мaлĸa. Oттyĸ тpъгнa oбpaзът зa бaнĸoвaтa ни cиcтeмa ĸaтo ocтpoв нa cигypнocттa, oпpeдeлeн oт eдин пeчaлнo извecтeн пpeд­cтaвитeл нa бизнeca c дyмитe "ниe cмe извънзeмни". Taзи извънзeмнocт, paзбиpaнa ĸaтo нeдoceгaeмocт, пpeчи дa cи изгpaдим щo-гoдe aдeĸвaтни пpoгнoзи и oчaĸвaния зa нeйнo­тo paзвитиe. Eднa тaĸaвa ocoбeнocт - нeaдeĸвaтнaтa oцeнĸa нa pиcĸa нa финaнcoвитe инcтpyмeнти, изигpa вaжнa, aĸo нe и дoминaнтнa poля зa иĸoнoмичecĸия ĸaтaĸлизъм, чийтo пocлeдици пpeĸpoявaт ceгa cвeтoвнaтa финaнcoвa cиcтeмa. Добре е да си припомняме повратни минали моменти, за да ставаме по-предпазливи и по-внимателно да разгръщаме тревата по пътя напред. Евентуално. 

Поучително е написаното от Пламен Чипев за кризата. Ето още един откъс от него:„Kвaнти" e нeзлoбливият тepмин, c ĸoйтo нa зaпaд нapичaт ĸoxopтaтa oт cъoбpaзитeлни финaнcoви инжeнepи, пpизвaни дa изoбpeтявaт нoви нaчини зa тлacĸaнe нa финaнcoвитe пeчaлби нaгope. Πpeз 1997 в тяx ce вливa и Дeйвид X. Ли. Bъopъжeни c вълшeбния мeтoд нa Ли,  ĸвaнтитe oт Уoлcтpийт cътвopявaт eдин нoв cвят oт финaнcoви инcтpyмeнти. Xиляди „чиcтo-нoви" цeнни ĸнижa c 3-A ĸpeдитeн peйтинг, ĸoитo ca пoгълнaти мoмeнтaлнo oт жaднo oчaĸвaщия инвecтициoнeн пaзap. Фopмyлaтa нa Ли пoзвoлявa дa ce ocтoйнocти pиcĸa нa ĸoшницaтa и ce пpиeмa зa нeнyжнo яйцaтa дa ce paзпpeдeлят в paзлични ĸoшници… Нека не забравяме доброто старо правило, че не бива да слагаме всички яйца в една кошница. И да вървим напред, като помним поуките на миналото. Струва си да пазим старите списания, защото те съхраняват ценните уроци на своето време.

Сп. „Икономика” ви среща с Васил Кънев – достоен човек и бизнес лидер, който направи много за икономическия разцвет на своя роден край

Васил Кънев, бивш председател на Съвета на директорите на „Идеал Стандарт – Видима” АД:

Появата на „Американ Стандарт” промени Севлиево

България ще получи своя нов облик, ако отново се създаде благоприятна среда за инвестиции

Г-н Кънев, вие сте носител на голямата награда „Мистър Икономика 2000”, а после още два пъти имахте номинация за това най-високото отличие – за 2003 и за 20012 г. Какво признание е то за вас?

Така е преценявало журито. Ако имам заслуга, то това е работата ми. Може би е щастливо съвпадение, но след като станах „Мистър Икономика”, „Американ Стандарт” през 2001 г. ме изтеглиха на работа първо в Бон, после в Брюксел.

Каква следа оставихте във „Идеал Стандарт – Видима“ АД?

Мисля, че важна. За жалост след моето пенсиониране през 2012 г. и други мои колеги на ключови позиции в предприятието един по един последваха моята съдба. На наше място дойдоха по-млади хора, но съм убеден, че младостта има нужда от опита на мениджъри като нас. В такива големи предприятия балансът не бива да се нарушава, тъй като това не е лесен бизнес, искат се много познания, които обаче се трупат с времето.

С какво се занимавате след оттеглянето от тази компания, която е ключова във вашата кариера?

Продължавам да работя. Мениджър с моя опит не може да бездейства. Работих с италиански и скандинавски компании, които произвеждат аксесоари за баня. Но за жалост не постигнахме онези високи успехи, каквито имахме с „Американ Стандарт”.

Сега имате ли ангажимент към „Идеал Стандарт – Видима“?

Не. Помагам на други фирми, но оставам емоционално свързан с нея.

Какво е „Идеал Стандарт – Видима“ за този край?

През 1992 г. между "Американ Стандарт" и „Видима“ започна взаимодействие, което продължи до 2007 г. То показа как трябва да се работи. И сега дружеството има структуроопределящо значение, важно за региона. Без него няма как да просъществуваме. То дава работа на близо 4 хил. души. Предприятието се стреми да повиши производителността си.

Производителността е важна тема. Защо в други страни от ЕС има далеч по-висока производителност – заради по-добре обучените хора, заради по-добрия мениджмънт и организация на труда, заради по-добри техника и технологии ли?

Факторите са комплексни. Често за българските предприятия се купува втора ръка техника, която вече е морално остаряла. „Американ Стандарт” постоянно обучаваше работниците и служителите. Сега не виждам това да се прави. Уменията на мениджмънта и организацията на работа винаги са от значение.

Кои са ключовите фактори за по-високите финансови резултати?

Мисля, че беше прав премиерът Симеон Сакскобургготски, който каза, че трябва да си сменим чипа. И да променим отношението си и към работата, и към държавата. Но не мисля, че германците са по-способни от нас. Те просто по-добре уплътняват своето работно време и така опираме до организацията на работа. Там заплащането, дисциплината, а и перспективата е по-различна.

Да си внасяме мениджъри ли?

В България работят доста чуждестранни мениджъри. Просто трябва навсякъде да се подобри организацията на работа и хората да са по-мотивирани.

Ако зависи от вас, какво бихте направили за градове като Севлиево? Какво им е нужно, за да има стимул хората да остават да живеят там?

Бих инвестирал в тези градове. Трябват компании като „Американ Стандарт”. Иначе ние сме можещи хора. Българинът е от една страна умен, хитър, но е и дявол. Нужни са много инвестиции и ако ги управляваме умно, ще съумеем да променим облика на страната. Парите обаче трудно идват, явно средата не е подходяща за инвестиции. Виждам обаче, че расте броят на милионерите. Тук всеки месец организираме благотворителни вечери и успяваме да съберем по 12-16 хил. лв. за различни каузи. Бившият кмет Йонко Йовков например инициира подкрепа за един дом за ученици.

Вие признавате, че с него сте имали най-добро взаимодействие и заедно сте направили много за Севлиево. Как се създават такива личности като него?

Те не се създават, а се раждат. Това важи и за добрите бизнес лидери.

В какво беше вашият шанс?

В това, че успях да привлека „Американ Стандарт” в Севлиево. Местната администрация беше най-гъвкава и най-бърза. Имаше възможност да отидат в Габрово или Велико Търново. Аз бях техен преводач.

Доволен ли сте от кариерата, която направихте?

Разбира се. Дори прекалено съм доволен. Не съм имал такива очаквания. Шансът беше на моя страна, но и на страната на Севлиево. Искаше се упоритост, а ние я имахме.

Пишете ли свои мемоари?

Поверих това на местна журналистка, която подготвя книга за развитието на Севлиево, в която вплита и моята лична история. Напоследък все по-често си мисля, че тук трябва да направим интерактивен музей на индустрията, който да покаже израстването на града, превръщането му в сериозен индустриален център.

Тази година нашето списание става на 30 години…

Поздравления за този юбилей! Това е сериозен успех.

Важно ли е в България да има добри икономически медии?

Разбира се. Икономическите журналисти са летописци на икономическото ни развитие и са съвестта на времето, в което живеем.

Какво ще пожелаете на сп. „Икономика”?

Да намери вярната формула в дигиталната трансформация, да е близо до бизнеса и хората, които се интересуват от своето личностно и професионално развитие, от икономическите процеси и тенденции. Пожелавам ви да присъствате във всяко предприятие и във всеки бизнес колектив. И нека всички да сме живи и здрави!