Икономиката, която наследява Тръмп

Доналд Тръмп ще влезе в Белия дом, заставайки начело на една от най-силните американски икономики, които някой президент е наследявал в най-новата история на страната.

Според официалните данни през третото тримесечие на 2016 г. икономиката на Щатите нараства с далеч по-бързи темпове от очакваното – с 3.5% на годишна база. От 80-те години на миналия век единственият президент, който поема властта при толкова бързо растяща американска икономика, беше Джордж Буш-старши.

Тези данни са в ярък контраст със състоянието на свободно падане на икономиката, което Барак Обама наследи през 2009 г., когато САЩ губеше по 800 хил. работни места месечно. По време на кампанията си Тръмп многократно характеризира икономиката на Обама като бедствие, но през това време самата тя извървя дълъг път.   

Анализ на икономическите показатели показва една икономика, която е застанала на солидна основа след финансовата криза. Безработицата е на най-ниските нива от 9 години, водещият индекс Standard & Poor’s 500 продължава да чупи рекорди, а жилищата се продават с най-добър темп от 2007 г.

Ето 7 диаграми, показващи какви са тенденциите, които наследява Тръмп, сравнени със състоянието на американската икономика при встъпванията в длъжност на някои от неговите предшественици:

Растеж на БВП

В най-новата история само Джими Картър и Джордж Буш-старши са влезли в Белия дом при по-високи темпове на ръст на БВП, а официалните данни показват, че американската икономиката има още по-голям потенциал за растеж.

Standard & Poor’s 500

След възстановяването си от кризата през 2008 г. фондовата борса редовно бележи рекордни върхове, които стартираха около 2013 г. Акциите скочиха още повече след избирането на Тръмп, тъй като инвеститорите смятат, че той ще спази обещанията си от кампанията да намали данъците и регулациите за бизнеса. Но някои от останалите му предложения може да са в ущърб на големите предприятия, като това за налагане на големи мита върху китайските и мексиканските стоки.  

Безработица

Нивото на безработица в САЩ спадна до 4.6%. Само един от последните президенти – Джордж Буш-младши получава властта, когато Щатите са имали по-ниско ниво на безработица.

Безработицата достигна до рекордните 10% през октомври 2009 г., малко след като Обама влезе в Белия дом. Роналд Рейгън е единственият друг скорошен американски президент, при чиято власт е записан подобен рекорден спад в безработицата: от 10.8 на сто през 1982 до 5.3 на сто през 1988 г.

Процент на участие на работната сила

Противниците на Обама побързаха да отбележат, че въпреки ниските нива на безработица, процентът на участие на работната сила е по-нисък, отколкото в пика в края на 90-те. По време на финансовата криза много работници са били изхвърлени от пазара на труда, но днес е трудно да се каже колко от тях биха желали да се включат отново в работната сила, колко са част от епохата на последния бейби бум и вече са пенсионери, или са напуснали трудовия пазар по други причини, например за да станат родители, които си стоят вкъщи и си гледат децата.

Инфлация

Федералният резерв смята инфлация от 2% за най-подходящото ниво на максимална заетост и ценова стабилност. Тъй като инфланцията наближава тази стойност, Фед съобщи през декември, че ще повиши основната лихва за пръв път от десетилетие. Централните банкери на САЩ прогнозираха още 3 повишавания на лихвата през следващата година в отговор на това, което политиците наричат прегряваща икономика.

Но пътят пред Тръмп далеч не е безпрепятствен. Неравенството е на значително по-високи нива, отколкото през последните десетилетия, а федералният дълг е по-голям от всякога.     

Доходите на най-богатите и най-бедните

Неравенството в САЩ нарасна до най-високата си точка от 20-те години на миналия век – периодът преди Голямата депресия. Лицата с най-високи доходи получават все по-голям дял от общия доход, докато средният доход за по-бедната половина от американските работници не се е увеличавал от 70-те години.

Увеличаващото се неравенство влияе зле на американската икономика като цяло: проучвания показват, че то води до по-голяма политическа поляризация, намаляваща икономическа мобилност, свиваща се средна класа, по-лоши резултати в образованието и др.

Допълнително влошаване на неравенството вече би било трудно да се обърне. При предложените политики от Тръмп неравенството може да се влоши преди да се подобри, особено ако бумът на капиталовите пазари продължава и ако предложените данъчни облекчения непропорционално облагодетелстват най-богатите, както прогнозират анализаторите.

Обещанията на новия президент да наложи мита на евтините китайски стоки също могат да повишат цените на стоките, което силно ще се усети от американците с ниски доходи, особено ако подобни политики не успеят да върнат обещания обем работни места.   

Брутен държавен дълг

Националният дълг на САЩ е на най-високите нива в историята, равнявайки се на повече от 19 трлн. долара. За разлика от традиционния подход на консерваторите, свързан с намаляване на държавните разходи, екипът на Тръмп обеща да похарчи 550 млрд. долара за инфраструктурни проекти и значително да повиши разходите за отбрана.

Тези допълнителни разходи на правителството, заедно със загубата на приходи от намалените данъци, могат да доведат до повишаване на дълга със 7.2 трлн. долара още през следващото десетилетие, прогнозират от Центъра за данъчна политика.

Неравенството и държавният дълг не са единствените големи икономически предизвикателства, които могат да съпътстват Тръмп по време на мандата му. Растежът е в застой както в развитите страни, така и в развиващите се държави. Заетостта в производството днес е много по-ниска, отколкото преди 4 десетилетия.

Наскоро доларът достигна най-високите си нива за последните 14 години. Силният долар засяга американския износ, а в същото време прави по-изгоден вноса на стоки. Това ще разшири търговския дефицит, максимално затруднявайки Тръмп да изпълни обещанието да го свие.