Икономиката на София – силно възстановяване въпреки пандемията

София се радва на период на бърз икономически растеж в годините преди пандемията, сочи анализ на ИПИ, публикуван от Столичната агенция за приватизация и инвестиции. Широката периферия на столицата отчита индустриален подем със значимо въздействие върху развитието на целия регион. През 2019 г. БВП на столицата надхвърля 51 млрд. лв. и вече представлява близо 43% от националната икономика, а номиналният ръст на БВП надвишава 15% и задминава средния за страната. Развитието на дигиталния сектор в столицата, както и притокът на младо и активно население, играят ключова роля в икономическия растеж, а доминиращата позиция на столицата в сектора на услугите  е значително конкурентно предимство на града.

Графика 1: Брутен вътрешен продукт на областите в България през 2019 г. (млн. лв.)

Наблюдават се значителни разлики в структурата на икономиката на София и тази на страната. В столицата добавената стойност е доминирана от услугите, а ролята на индустрията и земеделието е по-слабо изразена. Търговията заема най-големия дял в добавена стойност на нефинансовите предприятия в София, но през 2020 г. секторът на информационните и комуникационните технологии отбелязва силен ръст, предвещаващ превръщането му в най-значимия отрасъл с тенденция да изпревари търговията. Подем се наблюдава и в строителството, но професионалните дейности, промишлеността и транспортът отбелязват спад.

Произведената продукция на нефинансовите предприятия в София е повлияна пряко от пандемията и отчита спад, въпреки че на фона на общата картина за страната столицата преминава много по-успешно през кризата. Водещите сектори компенсират негативния ефект от коронакризата и подчертават специфичността на столичната икономика. Търговията, строителството и IT секторът успяват да избегнат рецесията и запазват позицията си на най-слабо засегнатите отрасли от пандемията.  За разлика от тях, предприятията в културата, спорта, развлеченията, хотелите и ресторантите отчитат сериозно свиване. Неблагоприятна корекция отчитат и дейностите свързани с професионалните услуги, преработващата промишленост и транспорта.

IT секторът бележи много добро развитие, подкрепен от необходимостта от работа от разстояние, завишеното търсене на услугите и напредваща дигитализация. Търговията в София бележи лек спад и макар хранителни стоки и онлайн покупките да отбелязват добър ръст, продажбите на нехранителни стоки понасят по-сериозен спад. Нарастването на поръчките по интернет предричат сериозно предимство на онлайн търговията спрямо класическата търговия, а разширените пазарни дялове вероятно ще се запазят и след пандемията и ограниченията пред традиционната търговия..

Недостигът на офис площи, комбиниран с повишеното търсене на нови жилища и растежът на заплатите, е силен стимул за строителството в София, превръщайки го в отрасъла с най-бърз ръст на произведената продукция.. През 2021 г. строителството продължава положителния си тренд, макар възможностите за дистанционна работа да стават все по-популярни. Преработващата промишленост в София се свива с 7% спрямо 2019 г. поради предизвикателствата пред логистиката и свитото търсене, но въпреки негативния ефект от пандемията, промишлеността очаква възстановяване. Най-тежките удари от пандемията понасят секторите, засегнати най-пряко от ограничителни мерки. Транспортът понася по-сериозни щети от кризата като отчита 12%  спад на произведената продукция.

Малко над половината от общо привлечените до края на 2020 г. преки чуждестранни инвестиции от 26 млрд евро за страната са концентрирани в столицата, превръщайки ги в ключов фактор за икономически растеж. Разходите за придобиване на ДМА в столицата са с най-голяма тежест в секторите на търговията, транспортът и туризма, последвани от строителството и индустрията. Над половината от инвестициите през 2020 г. са в сгради, съоръжения и конструкции. ИКТ и аутсорсинг секторите пък влагат по-скромни инвестиции в ДМА заради разширяващите се практики на работа от разстояние.

Приходите от износа на предприятията в София нарастват през последните години. Търговията и ИКТ утвърждават водещите си позициите  следвани от преработваща промишленост. В годините на кризата хотелите и ресторантите, операциите с недвижимите имоти и преработващата промишленост отчитат свиване на изнесената продукция, а строителството бележи ръст.

Графика 2: Разпределение на приходите от износ в София по икономически дейности, 2020* г., милиони лева

Населението на София също бележи ръст през последните 20 години, макар че привлекателността й за заселване постепенно намалява с годините. През 2020 г. столицата отчита отрицателен механичен прираст на населението, а естественият прираст също е отрицателен с тенденция на постоянно влошаване. Не само в Софно и в други икономически центрове се наблюдава отлив на населението от големия град към периферията. От друга страна, София е сред най-бавно застаряващите области в страната и една от най-привлекателните за млади хора.

Населението в трудоспособна възраст намалява, но работната сила се разширява заради по-високата икономическа активност. Столицата е привлекателна както за работа, така и за образование. Софийските университети са традиционно начело в рейтинговата система на висшето образование на страната. Въпреки че столицата е основен университетски център и лидер в страната по дял на студенти в населението, през последните години броят им намалява.

София е водеща и в класацията по постижения на учениците. Най-висок резултат на зрелостните изпити през 2021 г. е регистриран в София, а по-доброто представяне на образователната система допълнително стимулира приток на млади хора с деца и нуждата от разкриване на нови училища. Броят на учениците расте, както и броят на преподавателите.

Столицата отбелязва повишение на броя на безработните през 2020 г. поради кризата и отчита двойно увеличение спрямо предишната година, но ситуацията в 2021 г. се нормализира, благодарение на сравнително гъвкавия пазар на труда. Преходът между две работни места за безработните в София е кратък, което намалява риска от  загуба на навици и умения. Коефициентът на заетост на работоспособното население достига почти 75% през 2020 г., на фона на 68% средно за страната. Най-много нови работни места за годината добавя  дигиталният сектор.

Графика 3: Промяна в броя на наетите по трудово и служебно правоотношение в София между 2019 и 2020 г, %

Почти 750 хиляди души са наети в София през 2020 г., макар общият им брой да намалява по време на кризата. Секторите на търговията, ИКТ и административните дейности отчитат най-голям брой наети лица, а ИКТ и аутсорсингът са секторите с най-бързо увеличение на заетите. Хотелите, ресторантите, промишлеността, търговията, строителството и развлекателния сектор губят най-бързо работни места. За 2020 г. средната брутна заплата достига почти 23 хиляди лв. годишно или малко над 1900 лв. на месечна база с тенденция на покачване.

Макар все по-свързана, достъпна и популярна, столицата понася тежък удар от пандемията и пътуванията се забавят драстично. Делът на българските туристи е по-висок от този на чужденците, което смекчава в известна степен шока от ограничителните мерки заради пандемията, особено остро засегнал морските и планинските курорти..

София е областта с най-нисък дял на бедните в страната. Делът на населението под линията на бедност в областта е 10% и към момента не съществуват причини да се очаква повишаването му. През последните десет години местните данъци и такси в Столична община не се променят значително. Средните стойности за страната и тези на повечето местни данъци в София са близки по стойност, а основната част от данъчната тежест е еднаква за всички части на страната.

Въпреки свиването на някои сектори, столицата се възстановява сравнително добре след пандемията. Дори по време на кризата София успява да запази своите конкурентки предимства. Ефектът на пандемията върху демографската картина на столицата се очаква да бъде еднократен, и едва ли ще обърне миграционните тенденции. Добрите възможности за образование, работа и социална среда задават перспектива за развитие, която привлича все повече младо и активно население.

Източник: Институт за пазарна икономика