Българската икономика остава в „дупка“ и в най-активния месец на годината
От ситуацията продължава да се възползва успешно единствено онлайн търговията
Българската икономика не успя да излезе от дупката, в която попадна заради коронакризата, дори през най-силния месец от годината – август. Това показват месечните секторни данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството все още не може да запише годишен ръст, а месечният е все по-малък – едва 0.7%. Търговията на дребно продължава да поддържа двуцифрен годишен спад, а строителството, което бе най-леко засегнато от извънредното положение, свива продукцията си съществено за първи път тази година.
Индустриалното производство отчита годишен спад от 5.7%, който е най-малкият от началото на коронакризата. Месечният ръст от своя страна е незначителен, което е индикатор, че възстановяването на производството буксува сериозно. На годишна база расте само един от трите му основни сегмента – добивната промишленост, благодарение на продукцията на медни руди, която се повишава въпреки извънредното положение и последвалата извънредна обстановка.
Спадът в преработващата промишленост пък е по-силен от юли, „виновник“ за което е резкият спад през август в производството на хранителни продукти (10.9%) и напитки (8.5%). Обемът на текстилната продукция за шести пореден месец отбелязва двуцифрен годишен спад, като спрямо юли той е дори по-голям.
Мрачните прогнози около предстоящите месеци удрят и поръчките на производствата, ориентирани към износ, като това на компютърната и комуникационна техника и електронните и оптични продукти се свива с 14%, което е най-голямото годишно понижение от началото на кризата в страната до момента. На месечна база тенденцията от постепенен ръст избледнява и се превръща в спад, подобно на производството на машини и оборудване. Това на автомобилни части обаче расте с над 20% спрямо месец по-рано, както и с 9% на годишна база. Именно този бе един от секторите, към който поръчките бяха спрени през пролетта, а повечето заводи преустановиха дейност по време на извънредното положение. Производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ пък спада с почти 10%.
Строителният сектор, който бе най-леко засегнат от кризата и продължи да извършва дейността си и по време на най-тежките ограничения, също не успява да увеличи размера на миналогодишната си продукция. През август тя намалява вече както на месечна, така и на годишна база, като минусите ѝ са най-големите от три месеца насам.
Липсата на възстановяване в обема на оборотите в търговията на дребно пък потвърждава още веднъж очакванията на БНБ обществото да се въздържа от несъществени покупки. Оборотите на сектора продължават да отбелязват двуцифрен годишен спад, но въпреки това на месечна база те растат с 2.6% - най-същественият „скок“ от началото на коронакризата до момента, но и незначителен предвид срива на продажбите от 20% през април и май. От ситуацията продължава да се възползва успешно единствено онлайн търговията. Първоначалният ѝ ръст от март и април не избледнява и през август тя расте с 43% на годишна база, но и с 9% на месечна, което е най-същественото месечно увеличение от началото на кризата.
Данните на НСИ показват, че намаление в оборотите се наблюдава както в по-несъществената търговия на дребно с текстил, облекло и обувки – с 22% на годишна база, и търговията на дребно с компютърна техника – с 9%, така в оборотите на съществената търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюн.