Икономиката според „Междузвездни войни“

Весислав Илиев е сред създателите и водещ лектор на образователната програма за гимназисти Предприемачът като откривател. Той е част от екипа на Фондация Бауерзакс и Икономическа Библиотека - Пловдив, в която редовно се провеждат икономически беседи за неикономисти. Темата на последната среща беше Икономика на "Междузвездни войни". "Дневник" публикува резюме от нея.

Шестте епизода на Междузвездни войни проследяват упадъка на Републиката и превръщането й в зла империя, както и последвалия бунт срещу нея. Това е епична сага за борбата на доброто срещу злото, на свободата срещу тиранията, на мира срещу войната. Филмът отстоява идеите на свободата, както и отрича агресията и войната. Това е видимо на много места в поредицата. Още с началните надписи на Епизод IV прочитаме "да възстановят свободата в галактиката", в надписите на Епизод V се чете "група от борци за свобода, водени от Люк Скайуокър". Йода от своя страна е ревностен противник на войната. Негови култови реплики са: "Войната не те прави велик войн", както и "Джедаят използва силата за познание и защита, никога за нападение."

Още от началните надписи в Епизод I разбираме, че алчната търговска федерация е установила търговска блокада на малката планета Набу, опитвайки се да оспори законодателството на републиката, касаещо търговските пътища. Оставаме с впечатлението, че републиката е раздирана от конфликти. Очевидно данъците са високи, управлението е допълнително затормозено от тромави бюрократични процедури и в управлението на Републиката се шири огромна корупция. В последствие федерацията напада планетата и нейните миролюбиви жители. Целта на федерацията е сключване на споразумение с кралица Амидала, което да легитимира окупацията и да накара Сената да ограничи намесата си в търговията, поне що се отнася до външните звездни системи.

 Войнствени търговци? Търговци, които обявяват блокада, която ще навреди на търговията?

 Възможно ли е Епизод I да представлява критика на капиталистическото общество?

Краткият отговор е "да". Всичко това е възможно в условията на крони капитализъм, при който бизнесът е в тесни връзки с огромния държавен апарат, а чисто пазарните механизми са задушени от същата тази държава.

Трудно се провежда бизнес в условията на война. Във войната по принцип няма икономическа логика. Хиляди животи са погубени, а огромно количество човешки ресурс се използва за производството на неща, които ще гръмнат, разрушат или убият. При войните имаме печеливши и губещи. Същото е примерно и в спорта. При търговията не е така. Да се смята обратното означава да се смята, че това е т.нар. в теория на игрите игра с нулева сума, според която ако търговците правят печалба, то купувачите губят. При доброволната размяна и търговията имаме игра с положителна сума – и двете страни са по-добре след сделката отколкото преди нея.

И все пак търговската федерация са лошите. В търговската федерация виждаме обаче само чиновници и бюрократи, а не истински търговци, опитващи се чрез натиск и лобизъм да защитават интересите на своите членове. Федерацията много наподобява Източноиндийската компания, която благодарение на своето политическо влияние, успява да създаде монопол.

Федерацията определено не би имала никакъв успех без подкрепа в Сената. И тя реално има в лицето на взелия цялата власт в последствие Палпатин. Малко знаем за историята на федерацията, преди събитията описани в епизод I. В комиксът Междузвездни войни: Републиката, ние научаваме, че наистина

Федерацията и нейния монопол върху междузвездната търговия имат подкрепата на Републиката

Когато пиратът Иако Старк се опитва да наруши монопола на Републиката върху търговията с медицинската съставка бакта, Републиката започва война с него и реално поставя край на свободната търговия с бакта, което е било от полза на потребителите във външните звездни системи.

В условията на огромна държава процъфтява олигархията, лобизма, политическото предприемачество. Достатъчно е да споменем Джаба, който установява монопол и силни пазарни позиции, чрез политическа протекция. Друг от героите във филма е Ландо, който ръководи черен пазар. Ландо развива бизнес, който не е в обхвата на империята, но ползва нейната протекция. Хан Соло от друга страна е контрабандист, който все намира начини да надхитри Империята, за да върши бизнес. А контрабандата винаги е резултат от забрани и протекционистични мерки.

В епизод III Републиката официално се превръща в злата империя. Тук основното е, че това не се дължи на някаква външна инвазия, а се случва през механизмите на конституционното управление. Кактo казва Падме: "Ами ако демокрацията, на която ние си мислехме, че служим, вече не съществува, а Републиката се е превърнала в злото, което ние се опитваме да унищожим?".

Разбира се Империята поразително много наподобява Хитлеристка Германия. Явни са приликите между нацистките униформи и тези на империята. В епизод IV има сцена, която много наподобява сцена от пропагандния нацистки филм "Триумф на волята". Трябва да се има предвид, че по времето по което Епизод IV излиза по кината, половин Европа е комунистическа, а на Запад също се наблюдават примери на национализация.

Винаги голямата държава и съпътстващите ги разширяваща се военна индустрия, намеса в икономическия живот и ограничаване на индивидуалните свободи разчитат на популизма и обещанията за по-добро и светло бъдеще, които привличат подкрепата на мнозинството. Друга причина за доброволното ограничаване на икономическите и лични свободи е страхът. Страхът от войнствената Търговска федерация води до засилване властта на Палпатин, под претекст за защита на свободата. В епизод III, Падме казва следната реплика, която описва най-добре връзката между популизма, страха и ограничаването на свободата: "Ето така умира свободата….с бурни овации"

Йода от своя страна казва "Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание". Звездата на смъртта отново е създадена главно с цел да всява страх, тъй като Империята приема, че страхът от нея ще държи подчинени всички планети.

В Междузвездни войни, ключът към унищожаването на злата империя е унищожаването на двете звезди на смъртта. Преди няколко седмици се появи интересен анализ на професор Закари Файнщайн, според когото унищожаването им в рамките на период от 4 години, ще има огромни негативни последствия за целия финансов сектор и евентуално ще доведе до огромна галактическа финансова криза. Подобен тип мислене обаче е свързано с погрешното схващане, че войната може да доведе до икономически растеж или както Фредерик Бастиа го нарича – заблудата за счупения прозорец.

Тези пари вече са похарчени за създаването на звезди на смъртта, чиято стойност е точно нула. Ресурсите са използвани за създаването на неща, които унищожават, отколкото за създаването на истинска стойност. Парите, които са отишли в създаването на тези съоръжения, чиято цел е единствено разрушение, е можело да отидат за създаване примерно на полезни дроиди или търговски фалкони. Хенри Хазлит казва следното относно държавния строеж на ненужен мост: "За всяка работна позиция създадена заради строежа на моста, някъде другаде е унищожена работна позиция в частния сектор. Ние може да видим наетите хора за строежа на моста. Ние може да видим тяхната работа. Но има други неща, които не може да видим, защото не е било позволено те да се появят на първо място."

При една истинска пазарна икономика, надали потребителските предпочитания щяха да доведат до създаването на бойна станция, способна да унищожава цели планети и милиони човешки съдби, заедно с това и огромните възможности за търговия.

Все пак война и търговия са несъвместими понятия. Докато в основата на едното стои унищожението, то при второто е създаването на стойност и за двете страни.