Инфлацията в България ще се движи от заплатите, пазара на труда и еврозоната

Растежът на българската икономика ще се ускорява през следващите две години благодарение на повече инвестиции, включително и по линия на Плана за възстановяване, по-силно частно потребление и възстановяване на външното търсене. Това се посочва в макроанализа за България на ING Think – икономическото звено на едноименната нидерландска банка с представителство и в България, от което са част над 40 икономисти по цял свят.

Прогнозата на звеното е за 2.9% реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година и 3.3% през следващата. Рисковете при реализирането на прогнозата идват от потенциално по-бавното усвояване на европейски средства, евентуална нова политическа криза и по-малко производство и износ от рафинерията в Бургас заради забраната за внос на руски нефт.

ING остава „мрачна“ за износа на България тази година – от ключовите експортни пазари на България очакванията са само икономиката на Румъния да се ускори тази година.

Икономистите очаква силен летен сезон, с повече туристи от Румъния заради очакваното рязко повишаване на реалните заплати, както и от страните от еврозоната заради отслабената икономика, което може да увеличи апетита за по-евтини ваканционни алтернативи.

Присъединяване към Еврозона

Според икономистите инфлацията в България не би трябвало да спре страната по пътя към еврозоната. Основни „двигатели“ на инфлацията ще бъдат стегнатия пазар на труда и повишаването на заплатите. Множеството инфраструктурни и модернизационни проекти, които се очаква да бъдат изпълнявани едновременно, също ще окажат въздействие върху свободния капацитет и цената на труда му.

Очакваме това да продължи да поддържа все още здравословен растеж на реалните заплати най-рано до 2025 г.“, се казва в доклада ING Think.

Инфлацията може да бъде допълнително подхранена от повишаването на ставката по ДДС от 9 на 20% за редица стоки.

Звеното допуска бъдещото влизане в еврозоната да повиши и цените.

Всъщност дългогодишното обвързване на лева с еврото, инициативата на правителството да въведе задължително двойно ценообразуване в магазините и спадът на разходите за конвертиране на валута за бизнеса, донесен от приемането на еврото, по принцип трябва да държат цените под контрол“, се обяснява в анализа.

Обаче цялостното ускоряване на растежа и контекстът на по-високото данъчно облагане, описани по-горе, биха могли да дадат увереност на някои фирми да преразгледат цялото „меню“ нагоре – както в лева, така и в евро. По този начин те ще вдигнат цените в съответствие със закона за двойното ценообразуване, пише още там.

Бюджетен дефицит

Според прогнозата бюджетният дефицит ще остане малко под заложените в бюджета 3%. Като причина за високия дефицит се посочват социалните, военни и инвестиционни разходи през 2024 г. Финансирането на дефицита от около 6 млрд. лв. пък се очаква да дойде предимно под формата на нов дълг от външните пазари. Според икономистите при очаквано позитивно решение за приемане на България в еврозоната в средата на годината това може да повиши рейтинга и условията по емитирането на нов дълг през втората половина от годината да бъдат по-добри.

А изпълнението на бюджета вероятно отново по традиция ще бъде наклонено към втората половина на годината.