ИПИ показа възможен бюджет с 1.5% дефицит за 2024 г.

Рязко сваляне на осигурителните вноски с 10 пункта предлага в своя алтернативен бюджет Институтът за пазарна икономика. В момента те са в размер на 19.8% и се покриват в съотношение 60/40, като по-голямата част е за сметка на работодателя.

Според експертите от ИПИ делът е висок и това е причината много хора да продължават да се осигуряват на минимална работна заплата и така да бъдат част от сивата икономика.

Според главния икономист на Института Лъчезар Богданов с намаляването на осигурителната тежест ще се увеличи „светлата заетост“. Предложението бе подкрепено и от икономиста Георги Ангелов, според когото най-много избягване и неплащане има при осигуровките.

Хем ставката е висока, хем не се събират приходи“, посочи той.

Идеята е, подобно на въвеждането на плоския данък, чрез намаляване на осигурителните вноски да се увеличи събираемостта, тъй като тогава всички хора ще се осигуряват на реалните пари, които получават.

Сега честните данъкоплатци плащат много висока тежест, а тези, които укриват, никой не ги закача. Това не е правилна конкуренция. С рязко намаление на осигуровките ще има повече средства в държавата, а бизнесът ще остави повече средства в работещите“, обясни Ангелов.

Той бе категоричен, че в бюджета трябва да бъдат заложени повече усилия България да стане по-привлекателна за живот с оглед на изтичането на хора.

Какво още?

В своя алтернативен бюджет ИПИ включва също така нулев данък за реинвестираната печалба на компаниите, което има за цел да насърчи инвестициите вместо средствата да се държат като пасивен ресурс. Богданов описа това като мерки, с които

България да привлича глобални технологични лидери, инвеститори, които да отпушат производителността“.

Според Ангелов това е добра идея, защото е по-трудно е да се привлече нов инвеститор и „трябва да осигурим условия за развитие на тези, които са тук“.

Самият алтернативен бюджет е разчетен при 1.5% бюджетен дефицит, който е постигнат с 5 млрд. лв. по-ниски разходи и 2.5 млрд. лв. по-ниски приходи спрямо заложените в проектобюджета на финансовия министър Асен Василев.

Това е разчетено при запазване на планираното увеличение с 11% на пенсиите от 1 юли по т. нар. „швейцарско правило“.

Според бившия заместник-министър на икономиката Николай Василев има няколко сфери, в които може да се направи съществено свиване на разходите – държавната администрация, която следва да намалее, и изграждането на големи инфраструктурни обекти, като магистрали и пристанища, което може да се случва с концесии. За сметка на това могат да се увеличат разходите за армията и за справяне с демографските проблеми на България.

Според неговия колега Никола Янков държавата настъпва мощно в строителството и поддръжката, което значи „мощна корупция“, а начинът да се бори тя е да се намалят разходите на държавата за строителство и поддръжка през обществените поръчки.

Идеята пък е тези пари да бъдат насочени към образованието. Янков също така критикува проектобюджета на финансовия министър, защото в него няма никакви прогнозни приходи от приватизация, която да създаде

по-малък отпечатък на държавата в икономиката“.

Икономистът поиска и мерки за изкарване на светло строителния сектор и селското стопанство, които са

основни генератори на сива икономика“.

Николай Василев наблегна и на темата с дефицита на Националния осигурителен институт, който за 2023 г. достигна 10 млрд. лв., което означава, че половината от пенсиите се плащат не през осигуровки, а през данъци.

Икономистът от ИПИ Петя Георгиева обърна внимание, че същият тренд вече се наблюдава и при здравеопазването, което все повече разчита на трансфери от бюджета, т.е. на пари от данъци, а все по-малко на средствата от здравни вноски, каквато е философията на системата.