„Ислямска държава“ трябва да бъде премахната с общи усилия

Г-н Ковачев, терористичните атентати и бежанската криза са най-актуалните проблеми на ЕС в момента. Какъв е начинът за тяхното решаване?

ЕС не може да се справи с кризата или с тероризма само с един подход, необходими са комбинирани мерки. Изисква се съгласие между държавите членки, което не винаги е лесно. Необходимо е различните заинтересовани страни да пренебрегнат тесните си интереси и да започнат да работят заедно за справяне с проблемите. Те са с дължина 200 м и капацитет 1500 пътници. Двата кръга от консултациите във Виена за уреждане на ситуацията в Сирия, срещите ЕС-Африка в Ла Валета, както и срещата на Г-20 в Анкара, завършиха с подписване на Финални декларации и планове за действие.

Сред основните договорености са: да се подкрепи бъдеща единна Сирия с демократични държавни институции, да се унищожи терористичната групировка „Ислямска държава“ и другите терористични групировки и да се окаже подкрепа за сирийските бежанци и приемащите ги страни. Съдбата на Сирия трябва да бъде решена от сирийците, правителството и опозицията чрез създаване на единно правителство, конституция и провеждане на демократични избори. За първи път в подобни формати участва и Иран.

В преговорите участваха водещи световни лидери. Беше постигнато споразумение по политическото бъдеще на Сирия, включително нуждата от съгласие. Варварските терористични атаки сплотиха участниците в тези срещи, като обединиха повечето участващи страни от категоричната и бърза нужда за противодействие на тероризма, чрез засилване на обмена на информация между специалните служби, подсилване на външните граници както и за координирани действия за ликвидиране на т.нар. „Ислямска държава“.

Наблюдава ли се криза на лидерството в глобален мащаб (и особено сред европейските лидери) и как влияе това при реакциите на водещите фактори в световната политика при кризи?

Лидерството в Европа днес преминава през един основен тест. До вчера измерителите бяха икономически – ръст, безработица, иновации. Днес иновациите трябва да се намират в управлението на подобни кризи като мигрантската, в борбата с причините за тероризма, в разкриване на извършителите на терористични атентати . Често тези, които говорят за криза на лидерството в глобален мащаб, не отчитат факта, че при големите кризи, отделните лидери все повече търсят решения, които изискват координирани позиции и действия, а това отнема време и ресурси.

Много често тази взаимосвързаност се бърка със слабост на национално или европейско ниво. Но няма друг път за справяне с подобни предизвикателства. Нито една страна не е в състояние сама да реши криза с подобни мащаби. За съжаление дори ЕС все още няма тази мощ, тази роля на световната сцена, за да преодолее със собствени усилия събития от такъв мащаб.

Какво е мнението Ви за поведението на Великобритания и условията, които тя поставя, за оставането си в ЕС?

Във Великобритания има някакъв ирационален, дълбоко вкоренен страх спрямо ЕС. В същото време много от хората дори не са наясно колко много от удобствата, средствата и привилегиите, които използват, са благодарение на членството им в съюза. Има и още нещо: членството в ЕС не е меню, от което да си избереш в какво да участваш. Великобритания се ползва от много повече отстъпки спрямо другите държави членки и възниква въпросът, ако се направят допълнителни такива само на една държава членка, няма ли това да доведе до силни настроения в самия съюз. При евентуално гласуване за излизане на Великобритания от ЕС, най-вероятно ще се засилят тенденциите към независимост на Шотландия и други съставни части в Обединеното кралство, които са известни със силните си проевропейски настроения, за разлика от Англия.

Как се развива проектът за универсален достъп до здравни грижи, който инициирахте в рамките на ЕП?

Достъпът до здравеопазване е право, гарантирано в Хартата за основните права на ЕС, но реалността в страните членки разкрива друга картина. Има сериозни вариации на качеството на медицинската грижа, която пациентите получават. Данните свидетелстват за много сериозен проблем – през 2013 г. почти 7% от гражданите на ЕС са декларирали непосрещнати здравни нужди. Причините са най-различни – финансови, географски, в някои държави са свързани с управлението и организацията на здравните системи. 

Тези непосрещнати нужди на пациентите предизвикват миграция на пациенти, търсещи по-добро лечение, както и медицински персонал, който търси по-добри условия на труд. Проблемът има и своето икономическо изражение – намалена продуктивност и по-малко години в добро здраве, което се отразява на участието на пазара на труда. 

Групата от евродепутати, която инициирах в ЕП, се стреми да гарантира по-голяма чуваемост за проблемите на пациентите с достъпа и да търси решения. Първата ни стъпка беше да организираме среща с ресорните за сектор здравеопазване представители на страните членки в Брюксел, защото в тази област нищо не може да се случи без тях. Предложихме и беше прието в бюджета на ЕС за следващата година да бъдат отделени средства за пилотен проект за измерване на неравенствата в достъпа до качествено здравеопазване.

Европейските фондове са важен инструмент за развитието на българската икономика. Смятате ли, че те се разходват достатъчно ефективно?

България вече е на пето място в ЕС по усвояване на европейски средства. Според зам.-председателя на ЕК, Кристалина Георгиева за първи път страната ни е в челната десетка по усвояване. Първоначално се придвижихме на осмо място, а според последните данни сме вече на пето. Присъединявам се към думите ѝ, че за българските граждани това означава по-добри условия на живот, повече работа и възможност за младите да общуват с приятелите си в цяла Европа. Ние получаваме от одиторите много позитивни отзиви за това как работи България с европейските програми.

Според последни данни, след представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата, България е на второ място по финансови нетни ползи от членството си в ЕС в размер на 14,7 млрд. лв. За 8-те години на своето членство, страната ни е внесла в бюджета на общността 6,2 млрд. лв. От друга страна е взела 20,9 млрд. лв. 

Както потвърди и вицепремиерът Томислав Дончев, голям мит е, че европейските пари стигат до тесен кръг от заинтересовани лица. Данните показват, че всъщност са реализирани 11 778 проекта, като зад 3154 стоят различни организации и фирми. Към края на 2015 г. реалният БВП е с 10% по-висок от този, който би бил без ефекта на евросредствата. Около с 35% са по-високи нивата на инвестициите във фирмите, увеличеният размер на заплатите, печалбата, по-ниска е безработицата.

Страната ни бележи изключителен ръст на усвояване на евросредства, като по последни данни на ЕК сме в топ 5 по този показател и усвояваме 94,3% от договорените средства до момента. България е сред отличниците и по друг показател – нива на грешка при управляване и отчитане на европроекти. Едва 1,2% е нивото на риск от грешка по проекти от Европейския социален фонд в България. Ние сме сред малкото страни, в които проекти може да се подават по електронен път.

Освен финансовите измерения има и много нематериални измерения на ползите от членството, като свобода на придвижването, свободен пазар на труда, по-лесен достъп до образование в други държави-членки, както и много други предимства, които не бихме имали без ЕС и които, като че ли, приемаме за даденост.

Как оценявате провежданата в момента здравна реформа?

През последната година виждаме повече политическа воля и смелост за реализирането на необходимите промени в сектора. Това е много важно, защото замитането на проблемите под килима не решава дългосрочните проблеми с ефективността и устойчивостта на здравната система. Огромен успех е създаването на консултативния орган „Партньорство за здраве“, където промените се обсъждат с всички заинтересовани страни и се търсят консенсусни решения. Други елементи на реформата също представляват стъпки в добра посока, но е рано все още да оценим реалните им резултати. Както знаете, дяволът винаги се крие в детайлите. Изключително важно е какво ще бъде съдържанието на основния и допълнителен пакет от медицински услуги.

Какво е отношението Ви към ГМО продуктите?

ЕС има едни от най-строгите правила за ГМ продукти в света, а България провежда консервативна политика в тази област, която аз подкрепям напълно. Допускането на такива продукти на пазара трябва да става единствено след като по безспорен начин е доказано, че те не носят риск за здравето на човека, на животните и околната среда. Според действащото в момента законодателство това става след изготвянето на оценка на риска от  Европейския орган за безопасност на храните, който се консултира и с компетентните органи на страните членки. В началото на тази година ЕП подкрепи възможността всяка държава в ЕС да може да забранява отглеждането на ГМ култури на своя територия. За България основен приоритет трябва да продължи да бъде развитието на биологично земеделие, а не отглеждането на ГМО.

В България от години тече сериозен обществен дебат, свързан с комунистическото ни минало. Как трябва да гледаме на този период?

За голямо съжаление повече от 25 г. след началото на прехода все още не може да се обединим около един обективен прочит на близкото ни минало. Въпреки че по темата се говори, истинският обществен дебат до голяма степен не се е състоял. Много от фактите от този период остават неизвестни за широката публика и се правят опити истината за посегателствата над човешкото достойнство и свободи да се потули или омаловажи. На преден план се поставят идеализираните разкази за „социалния и икономически възход“ по времето на „най-прогресивния строй“. Тези идеологически украсени интерпретации на историята създават пагубно разделение в обществото. Крайно необходимо е да се даде много по-категорична морална оценка на този период на базата на историческите факти и документи.

Трябва веднъж завинаги да скъсаме с тоталитарното минало, за да продължим да се развиваме като част от демократична Европа, от която диктатурата насилствено ни откъсва през 1944 г.  В противен случай сенките на тоталитарното минало ще продължават да тегнат над настоящето и бъдещето ни. Има закон от 2000 г., който обявява комунистическия режим за престъпен, но все още не сме възстановили историческата справедливост и младите хора не знаят истината за този период.