Изборите, които ще преначертаят света през 2024 г.

Oчаква се около два милиарда души да отидат до урните за гласуване през 2024 г. в 50 държави по света – повече от всяка друга година в историята. Потенциалните правителствени промени могат решително да наклонят геополитическия баланс, засягайки западната подкрепа за Украйна, конфликта в Близкия изток, търговските отношения и взаимосвързаната световна икономика.

Изборите също така ще поставят на изпитание устойчивостта на световните демокрации на фона на опасения от засилено отстъпление от демокрацията и твърдо авторитарно управление. Анализ на Euronews проследява изборите през 2024 г., които ще определят облика на Европа.

Президентски избори в Съединените щати – 5 ноември

Кандидатурата на Доналд Тръмп за президент може да приключи, преди да е започнала. Върховният съд на Колорадо постанови, че той не може да се кандидатира в щата заради щурма на Капитолия през януари 2021 г. Комфортната му преднина пред републиканските съперници обаче  означава, че той все още може да спечели, без да се кандидатира в Колорадо - но решението създава силен прецедент за подобни съдебни дела, които могат да му забранят да се състезава в други щати.

Превземането на властта от републиканците - независимо дали е от Тръмп, или не - може да наруши тясно съгласуваната политика на Запада по отношение на Украйна, тъй като някои крила на партията призовават за ограничаване на военната и финансовата помощ за Киев. Смяната на администрацията може да повлияе и на текущите преговори,  да се позволи на ЕС да изнася важни минерали към САЩ, използвани за производството на електрически батерии, без да бъде облаган с мита съгласно Закона за намаляване на инфлацията.

Избори за Европейски парламент – 6-9 юни

През юни имащите право на глас в 27-те държави - членки на ЕС, ще изберат кой да ги представлява в Европейския парламент - единствената демократично избрана институция на блока. Изборите, които са мащабни по отношение на броя на избирателите, страдат от слаба избирателна активност и незаинтересованост сред избирателите, които смятат, че ЕС е твърде далеч от тяхното ежедневие.

Прогнозите за рязко нарастване на подкрепата за евроскептичните и крайно десните партии - подкрепени от неотдавнашните изборни успехи в Нидерландия, Италия, Финландия и Швеция - пораждат съмнения относно бъдещия път на Европа.

Изборите ще решат и кой ще оглави следващата Европейска комисия, като се очаква сегашният председател Урсула фон дер Лайен да се кандидатира отново и да предизвика сериозни размествания на висшите длъжности в европейския съюз.

Парламентарни избори в Португалия – 10 март

Предсрочни избори бяха свикани от президента на Португалия през ноември, след като премиерът социалист Антониу Коща беше принуден да се оттегли  - но остана на поста като временно изпълняващ длъжността - на фона на разрастващо се разследване за корупция. Социалистическата партия (PS) се надява, че нейният нов лидер Педро Нуно Сантош ще се придържа към правителството в иберийската страна, която беше бастион за европейското ляво крило през последните години.

Социологическите агенции прогнозират напрегната надпревара, като Социалистическата партия на Нуно Сантош и нейната консервативна опозиция, Социалдемократическата партия, в момента са изравнени в анкетите с около 27% от гласовете. Но лявата крепост може да се окаже последната европейска държава, в която ще се появи крайнодесен прилив. “Чега” - крайнодясна партия, целяща да разстрои традиционната двупартийна система - е по петите на двете основни партии със 17%.  “Чега” беше критикувана за “отравяне” на националния дебат с расистка, анти-ЛГБТК+, антиимигрантска и антиромска реторика.

Федерални избори в Белгия – 9 юни

В началото на юни в Белгия ще се проведат двойни избори, като европейските и федералните избори ще се състоят в един и същи ден. Страната с население от 11.6 млн. души е известна с разпокъсаната си политика и сложните договорености за разпределение на властта, като в настоящото коалиционно правителство участват седем партии.

Решителната позиция на сегашния министър Александър де Кроо по конфликта в Газа и правителствената криза след неотдавнашното терористично нападение в Брюксел доведоха до намаляване на подкрепата му.

Парламентарни избори в Австрия през есента

Изборите в Австрия могат да се окажат едни от най-критичните, тъй като Европа се бори да удържи наплива на крайната десница. Крайнодясната Австрийска партия на свободата (FPÖ) в момента събира 30% от гласовете. Критиките на партията срещу икономическите последици от санкциите на ЕС срещу Русия и популистката ѝ политика доведоха до това, че тя бавно печели доверието на десните избиратели. Тя се противопоставя и на центристките партии, за да консолидира подкрепата си.

И още...

Финландия ще избере своя нов президент през януари. Парламентарните избори в Литва ще се проведат на 12 май, а в Хърватия - на 22 септември. Президентските избори в Украйна трябва да се проведат през пролетта, но законът забранява гласуването при военно положение.  Преди това президентът Володимир Зеленски заяви, че провеждането на избори във военно време би било "напълно безотговорно".

Руснаците ще изберат следващия си президент на 17 март, независимо от развитието на войната. Избори са насрочени в Иран на 1 март и в Беларус на 25 февруари. Обединеното кралство ще проведе общи избори преди края на 2024 г., потвърди министър-председателят Риши Сунак по-рано тази седмица.