Изборите в Турция могат да сложат край на 20-годишното управление на Ердоган
Гласуването в неделя ще реши не само кой ще ръководи Турция, но и накъде ще се насочи икономиката и външната ѝ политика
Турците гласуват в неделя на едни от най-важните избори в 100-годишната история на съвременната турска държава. Те биха могли да свалят президента Реджеп Тайип Ердоган след 20 години на власт и да спрат все по-авторитарния път на неговото правителство, пише Reuters.
Гласуването ще реши не само кой ще ръководи Турция, страна членка на НАТО с 85 милиона жители, но и как ще бъде управлявана страната, накъде ще се насочи икономиката ѝ на фона на дълбока криза с разходите за живот и формата на външната ѝ политика, която прие непредсказуеми обрати.
Проучванията на общественото мнение дават лека преднина на главния съперник на Ердоган, Кемал Кълъчдароглу, който оглавява съюз от шест опозиционни партии, но ако някой от тях не успее да събере повече от 50% от гласовете, ще има втори тур на 28 май.
Изборите се провеждат три месеца след като земетресенията в Югоизточна Турция убиха над 50 000 души. Мнозина в засегнатите провинции изразиха гнева си от бавната първоначална реакция на правителството, но има твърде малко доказателства, че това е променило начина, по който хората ще гласуват.
Гласоподавателите ще изберат и нов парламент, вероятно в напрегната надпревара между Народния алианс, включващ консервативната партия на Ердоган с ислямистки корени (AKP) и националистическата MHP и други, и Националния алианс на Кълъчдароглу, съставен от шест опозиционни партии, включително неговата светска Републиканска народна партия (CHP), създадена от основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
Секциите бяха отворени в 08.00 ч. сутринта и ще затворят в 17.00 ч. Според турския изборен закон обявяването на всякакви резултати е забранено до 21.00 ч. Късно в неделя може да има индикации дали ще има балотаж за президентския пост.
Кюрдските гласоподаватели, които представляват 15 – 20% от електората, ще играят ключова роля, като Националният алианс е малко вероятно да постигне парламентарно мнозинство сам.
Прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) не е част от основния опозиционен съюз, но яростно се противопоставя на Ердоган след репресиите срещу нейните членове през последните години.
HDP обяви подкрепата си за Кълъчдароглу в президентската надпревара. Тя влиза в парламентарните избори под емблемата на малката Зелена лява партия поради съдебно дело, заведено от висш прокурор, който иска да забрани HDP заради връзки с кюрдски бойци, което партията отрича.
Краят на една ера?
69-годишният Ердоган е пленителен оратор и майстор в кампанията, който се справи с всички проблеми в кампанията, докато се бори да оцелее в най-трудния си политически тест. Той се радва на лоялността на вярващите турци, които някога са се чувствали лишени от права в светска Турция, а политическата му кариера оцеля и след опита за преврат през 2016 г. и множеството корупционни скандали.
Въпреки това, ако турците наистина свалят Ердоган, това ще бъде до голяма степен защото видяха, че техният просперитет, равенство и способност да задоволяват основните си нужди намаляват, с инфлация, която надхвърли 85% през октомври 2022 г. и срив на валутата.
Кълъчдароглу, 74-годишен бивш държавен служител, обещава, че ако спечели, ще се върне към ортодоксалните икономически политики, които Ердоган загърби.
Той също така казва, че ще се стреми да върне страната към парламентарната система на управление от изпълнителната президентска система на Ердоган, приета на референдум през 2017 г. Кълъчдароглу обеща и да възстанови независимостта на съдебната система, която според критиците Ердоган се използва за репресии срещу несъгласните.
По времето, когато беше на власт, Ердоган пое контрол над повечето институции в Турция и остави настрана либералите и критиците. „Хюман Райтс Уоч“ в своя Световен доклад за 2022 г. заяви, че правителството на Ердоган е върнало Турция с десетилетия назад по отношение на правата на човека.
Ако спечели, Кълъчдароглу е изправен пред предизвикателства да поддържа обединен опозиционен съюз, който включва националисти, ислямисти, секуларисти и либерали.