Изравняването на стандарта на живот е ключово за приемането ни в еврозоната
Трябва да убедим Европа, че няма да сме източник на нестабилност, казва главният изпълнителен директор на БАКБ
Илиан Георгиев:
~ 3 мин.
Татяна Явашева Илиан Георгиев е главен изпълнителен директор на “Българо-американска кредитна банка” АД от юли 2017 г. Той е член на УК на БАКБ от януари 2012 г., а от септември 2013-а е изпълнителен директор. Магистър по икономика от УНСС със специалност „Счетоводство и контрол“ изгражда професионалния си опит през годините, преминавайки през различни позиции в банковата система. Бил е директор дирекция „Кредитиране“ в БАКБ, а преди това в периода от септември 2003 до ноември 2011 г. заема мениджърски позиции като ръководител управление „Големи корпоративни клиенти“ и заместник-ръководител на управление „Корпоративно банкиране“ в „Юробанк И Еф Джи България“ АД (Пощенска банка). Бил е част от екипа и на Стопанска и инвестиционна банка.
Г-н Георгиев, навършиха се 20 години от въвеждането на валутния борд в България. В какво е удобството и в какво е неудобството на паричния съвет, щом сме вързани към еврото?
Валутният борд е един от най успешните проекти в политико-икономически аспект на страната ни през последните няколко десетилетия. Той донесе стабилност, предвидимост и осигури ръст в нетното богатство на българските граждани. Неудобствата на борда са в ограниченията на този вид система, теоретично липсва възможност за независима парична политика. Не можем да пускаме в обращение пари, за да насърчаваме икономиката. Не можем да се възползваме от валутния курс като коректор на дисбаланси в икономиката. С подобна цел трябва да се ползват други механизми. Централната ни банка не може да бъде кредитор от последна инстанция, който при нужда да осъществи ликвидна подкрепа за финансовата система.
Но и страните от еврозоната нямат такива свободи.
Да, влизането в еврозоната също означава невъзможност за самостоятелна парична политика. Присъединим ли се към валутния съюз, решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще имат директни въздействия върху икономиката ни. Тя ще е като кредитор от последна инстанция. Дори и регулирането на финансовата система ще бъде в основната си част поето от европейските регулатори.
Как политиката на ЕЦБ сега рефлектира в България?
Ще дам за пример едно решение на БНБ за лева, което с цел привеждане на политиката на ЕЦБ за отрицателни лихви по свръхрезервите доведе до два съществени ефекта, отчетени от статистиката: силно спадане на лихвите по депозитите и ръст в кредитирането. На практика с решението си за лихвената политика БНБ ускори ръста на нови кредити и той вече успява да компенсира погашенията, за да се отчетат нетни нараствания и в двата сегмента: бизнес и граждани. Така политиката на ЕЦБ за намаление на лихвите и увеличение на предлагането на пари се пренесе и в България и вече дава резултат. Банките кредитират с рекордно ниски лихви и бизнеса, и населението. Имаме съществено ускорение на ръст на БВП с основен двигател потреблението, но и с очакване инвестициите, задвижени от изгодните условия на кредитиране, да подпомогнат ръста.
Повечето препоръки са да запазим валутен борд до приемането ни в еврозоната. Но за да влезем в еврозоната, трябва да ни поканят. А ще ни поканят, когато...
Когато ги убедим, че въвеждането на еврото няма да доведе до огромни инфлационни процеси и бюджетни дефицити вследствие на конвергенцията, водещи до нарушаване на показателите на нашата страна.
Основният въпрос е как да стигнем средноевропейското ниво на доходи и на жизнен стандарт. Как според вас може да стане това и в какъв реалистичен срок бихме могли да го постигнем, щом дори въпросът за покачване на минималната работна заплата среща силна съпротива сред много от работодателите в страната?
Всъщност това е ключовия въпрос - изравняване на стандарта на живот. Но на първо място аз бих обвързал растежа на доходите с растеж на производителността на труда. Иначе няма как да е конкурентно родното производство на вносното, а ние сме силно отворена икономика. Така че са нужни инвестиции в тази посока: нови технологии и обучение на работната сила да борави адекватно с тях.
Какви други критерии трябва да покрием?
Винаги с числовите критерии за бюджетен дефицит, инфлация и размер на лихвите вървят и изискванията за стабилна финансова система, а тя бе доказана от прегледа на качеството на активите и на банките и на пенсионни и застрахователни, направена през миналата година. От нас се очаква също стабилно и ефективно прилагане на законите.
Формално пътят към еврозоната минава през ERM II, а неформално?
Нужна е много работа, за да съумеем да убедим Европа, че няма да сме източник на нестабилност, че ще имаме балансиран бюджет и няма да поставим на риск еврозоната, след като приемем еврото.
Какво ни дели от т. нар. чакалня и какво трябва да правим, ако ни допуснат в нея?
Делят ни политически решения в България, но и в еврозоната. Като ни допуснат, трябва да адресираме всички бележки, които са ни показани в преходния период , така и опасностите след въвеждането на единната валута.
Има ли алтернатива влизането ни в еврозоната?
Винаги има повече от една възможност и един път. Но като част от пълното ни интегриране в Европа, която е и най-големия ни търговски партньор, следва да изберем този път. Едва ли някой се съмнява, че при плаващ курс, като една от възможните опции, рисковете от нестабилност са много големи. Вече добре познаваме основните недостатъци на системата на паричния съвет. Затова и еврозоната е нашата алтернатива.
Повече по темата четете в бр. 77 на списание "Икономика" - на пазара от 5 септември
