Изтеглянето на технологичните гиганти вещае „ужасяващ мрак“ в Русия

Икономическите санкции на Запада срещу Русия принудиха много чуждестранни брандове, като McDonald's и Starbucks, да прекратят операциите си в страната. Технологичните платформи обаче трябва да направят по-сложни изчисления, пише CNBC в свой анализ по темата.

За разлика от икономическите мерки, целящи да навредят предимно на руския режим, ограничаването на достъпа до технологични платформи – независимо дали чрез сила или по избор – може да има огромни последици върху руския народ и способността на хората за достъп до надеждна информация, различна от наратива за „специалната военна операция“.

„Мисля, че технологичните компании са различни от другите компании, които правят бизнес в Русия, защото имаме ясен интерес те да останат“, каза Йоана Шостек, преподавател по политическа комуникация в университета в Глазгоу. Тя похвали западните брандове от други индустрии за изтеглянето им от Русия, но изтъкна, че това не работи по същия начин, когато става въпрос за услуги като социални медии и търсачки.

В много отношения технологичната индустрия е изправена пред нова версия на дългогодишната дилема за баланса между свързването на различни части на света и риска от разпространение на дезинформация.

Въпреки призивите на мнозина за спиране на онлайн услугите в Русия като мярка срещу войната, експерти по свободата на интернет и руската цензура казват, че подобно действие може да бъде контрапродуктивно. За да надделее истината там, платформите може би трябва да поемат премерени рискове и все пак да съхранят дейността си, смятат експерти.

„Мисля, че има много силни аргументи да се опитваме да направим всичко възможно, за да ги запазим достъпни за възможно най-дълго“, каза Шостек. „И ако това означава да продължим да правим някакъв бизнес в Русия, така да бъде. Защото идеята Русия да бъде напълно затворена зад нещо като стена, през която да не може да минава никаква информация, наистина е доста ужасяваща колко тъмно може да стане това място.“

Деликатен баланс

Технологичните платформи, работещи в Русия, са изправени пред нож с две остриета. От една страна, компании като Facebook и Instagram на Meta, Twitter и YouTube на Google не искат да се превръщат в проводници за пропаганда на Кремъл. Но от друга страна, липсата на техните услуги може да създаде информационен вакуум, който вероятно ще бъде запълнен от дезинформация от руското правителство и държавни медии.

Ситуацията, пред която са изправени тези компании, е нов прочит на въпроса, чиито отговор се търси от години на фона на нарасналата им мощ, а именно – ползите от безплатната и бързо разпространяваща се информация надвишават ли рисковете от използването на техните платформи за разпространение на дезинформация и подклаждане на насилие?

Същият въпрос излиза наяве по време на демократични избори, социални катаклизми и покрай пандемията.

Сегашният конфликт хвърля светлина и върху това колко ценни могат да бъдат социалните медии и достъпът до интернет срещу един репресивен режим. За разлика от Китай, където западните социални мрежи до голяма степен остават зад Голямата защитна стена, платформи като Facebook и Instagram имат присъствие в Русия.

Това прави тяхното ограничаване от руското правителство още по-значимо, тъй като досега те са служили на руските граждани да получават по-широк достъп до информация.

„Украинците предложиха да премахнем достъпа до Facebook и Instagram в Русия“, коментира през февруари в Twitter Ник Клег, президент по глобалните въпроси на Meta, компанията майка на тези социални мрежи.

Хората в Русия обаче използват Facebook и Instagram, за да протестират и организират срещу войната и като източник на независима информация… Вярваме, че изключването на нашите услуги ще заглуши изразяването в решаващ момент“, добави той.

Много западни гиганти обявиха, че спират бизнеса си в Русия. Amazon Web Services заяви, че ще блокира новите регистрации от страната, а компании като Apple и Google казаха, че ще спрат продажбите.

В писмо, адресирано до президента на САЩ Джо Байдън, десетки групи за граждански права настояват да не се спира свободният интернет достъп на Русия. Според тях това може да ускори целта на Кремъл за т.н. „суверенен интернет“ и да доведе до пълен контрол над информационното пространство в Русия. Някои решения за спиране на онлайн услуги все пак са свързани с опитите на компаниите да избегнат санкции.

Според Адриан Шахбаз, директор по технологии и демокрация във Freedom House, технологичните платформи трябва намерят баланса „за всеки отделен случай чрез консултации с експерти от гражданското общество“. Те трябва да разберат как техните действия могат да повлияят на човешките права, категоричен е той.

Шахбаз говори за „най-малко вредния начин“, така че да е налице съобразяването с правителствените искания, но и да останат налични услугите в страната. Така например платформите биха могли да останат достъпни поне чрез виртуална частна мрежа.

Някои интернет услуги, като Facebook, Instagram и WhatsApp, поеха ангажимент да опитат да запазят достъпа си в Русия възможно най-отворен. Но това върви със строги компромиси, а когато Meta отказа да спре етикетирането на държавни медии и проверката на фактите в съдържанието им, руските регулатори ограничиха Facebook и по-късно Instagram.

„Facebook вероятно нямаше да бъде забранен веднага... ако беше спрял да проверява фактите в руските държавни медии“, каза Евгений Головченко, изследовател в сферата на дезинформацията и цензурата в университета в Копенхаген.

Въпросът обаче е, че ако сега руското правителство покаже, че може да накарат западните медии да правят това, което иска то, какво ще бъде следващото искане?“

Головченко предвижда два възможни и противоположни резултата, ако западните социални медии изчезнат от Русия наведнъж. Оптимистичната гледна точка е, че руснаците биха приели масовото излизане като знак, че нещо не е наред и че трябва да се задълбочат в това, което се случва извън страната им. Песимистичната е, че това може допълнително да укрепи руските държавни телевизионни мрежи, откъдето много руснаци вече получават информацията си.

Лев Гершензон, бивш директор на новините на руската търсачка Yandex, публично призова настоящите ръководители на компанията да премахнат или променят основната си функция за новини на началната страница, така че тя повече да не представя разводнена версия на конфликта в Украйна. Той предположи, че ако ръководителите не могат да променят съдържанието, премахването му напълно би било по-добре, отколкото оставянето му.

„Напълно сигурен съм, че в тази ситуация никоя информация не е по-добра от някаква информация“, каза той в интервю. „Ако десетки милиони хора изведнъж забележат, че на главната страница на техния най-посещаван портал няма блок с новини, някои от тях, да се надяваме, ще започнат да задават някои въпроси.“

Историята на руската цензура

Руското правителство от години полага основите за по-широка репресия срещу интернет платформите. Но за разлика от Китай, то няма същата затворена инфраструктура, която би могла да доведе до бързо потискане.

Технически (руската мрежа) е много, много подобна на други части на интернет, докато Китай не е“, каза Съливан от Internet Society. Това прави по-трудно технически за Русия да блокира достъпа до определени части от интернет, каза той.

В същото време Русия няма достатъчно алтернативи на много популярни социални медии и услуги за съобщения, за разлика от Китай. Това може да е част от причината да продължи да позволява достъп до услуги като WhatsApp на Meta и YouTube на Google, като същевременно ограничава Facebook, например, за която руска алтернатива все пак съществува.

Има две причини, които затрудняват руското правителство да забрани някои популярни услуги, според Мариел Виермарс, асистент по киберсигурност и политика в университета в Маастрихт в Нидерландия. Първо, руското правителство използва платформи като YouTube, за да разпространява собствената си пропаганда. И второ, следи социалните медийни платформи за сигнали относно чувствителни теми и потенциални негативни настроения.

Блокирането на достъпа до популярна услуга също рискува да генерира обратна реакция, което означава, че правителството трябва да вярва, че ползите надвишават рисковете от това, каза Виермарс.

Тя даде пример с решението на руското правителство да блокира Telegram през 2018 г, което бе отменено само няколко години по-късно, след като потребителите установиха, че е лесно да се заобиколи забраната.

YouTube е сред най-популярните социални медийни платформи в Русия, което прави въпроса относно товадали правителството ще предприеме мерки за забрана на тази услуга особено важен.

Никой лидер не иска да бъде отговорният за блокирането на достъпа до инструменти, които милиони негови поддръжници използват“, каза Шахбаз.

Заобикаляне на цензурата

Все още има начини да се заобиколят правилата на цензурата в Русия, особено защото инфраструктурата й не е толкова затворена, колкото на Китай.

Между деня на инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари и 8 март, първите десет VPN приложения в магазините на Apple и Google в Русия са били изтеглени близо 6 милиона пъти, според данни, събрани от SensorTower за CNBC.

Двама депутати в САЩ наскоро представиха нов законопроект за подпомагане на усилията за подкрепа на технологията за заобикаляне на цензурата в Русия. Законът за интернет свободата и операциите (INFO), въведен от сенаторите Марша Блекбърн и Боб Менендес ще разреши средства за програми за свобода на интернет да се изпълняват през Държавния департамент и USAID.

Законопроектът се основава на по-ранния Закон за разрешаване на фонда за отворени технологии, който по подобен начин разрешава средства за подкрепа на свободата в интернет при репресивни режими. Този законопроект бе приет като част от Закона за разрешение за национална отбрана миналата година, включително защото помага на хората в Куба да се свържат и организират онлайн, след като правителството ограничи достъпа до интернет.

Блекбърн коментира в интервю пред CNBC, че хората в Куба до голяма степен намират връзки към VPN мрежи и чрез популяризиране от уста на уста. Тя обърна внимание, че при репресивен режим винаги има потенциал за опасност при достъп до ограничени технологии, но според нея хората в Куба са пример за готовността да поемат рискове в името на свободата си.

Същото е възможно и в Русия, така че гражданите все пак да имат достъп до чужда информация чрез VPN. Но това не значи, че всички или дори повечето ще го направят.

„По-малката група, която вече се интересуваше от този вид новини, която вече беше критична към правителството, вече използваше независими нови източници“, отбелязва Виермарс. „Това не означава, че останалата част от руското население изведнъж ще открият тези неща.“

Путин движи Русия към изолация от години и Виермарс каза, че настоящият конфликт само е ускорил интернет тенденциите в региона.

Надявам се само, че демократичните правителства и международните компании няма да ускорят това по невнимание“, каза Шахбаз.