Жилищата под наем се превръщат в дефицитна стока в Европа

В Цюрих хора, търсещи апартаменти, носят вино и шоколад на огледите, за да се отличат от множеството. В Амстердам студенти се опитват месеци наред да намерят подслон преди началото на семестъра им. В Дъблин и Лисабон работещи младежи се отказват и се връщат при родителите си, пише Bloomberg.

В най-големите градове в Европа наемателите се сблъскват с остър недостиг на предлагане, който тласка цените до рекордни върхове. Растящите лихви по ипотечните кредити принуждават хората да се отказват от покупката на имот точно когато инфлацията увеличава разходите за строителни материали, засягайки търсенето. Политиките на правителството и работните тенденции след пандемията тласкат напред квалифицирани чуждестранни служители, които често могат да платят повече от местните жители в Париж, Дъблин, Берлин и Лисабон, а завръщането на студентите след COVID повишава търсенето на места като Лондон и Амстердам.

Тенденцията на бързо растящи наеми след началото на пандемията не е уникална за Европа, но е задълбочена на Стария континент от относително малкия размер на градовете и по-високата концентрация на исторически и ниски сгради. Ако правителствата не предприемат действия, особено относно предлагането, рискуват драстично да увеличат неравенството, тъй като хората, които не могат да си позволят да купят имот, заделят по-голяма част от доходите си за жилище.

Ръст на наемите

„Наемите растат и това прави живота особено труден за хора, които нямат наследено от родителите си богатство“, казва Кристин Уайтхед, преподавател по жилищна икономика в London School of Economics. „Има огромна разлика между 25-годишен човек, който си търси жилище, с родители, които са собственици на съществуващ дом и имат имоти за отдаване под наем, и младежи, които започват от нулата“, допълва тя.

В Амстердам положението е тежко дори за студенти, които получават местна подкрепа местна подкрепа. Хендрин ван Уалбек, 54-годишна собственичка на малък бизнес в Тернезен, Югозападна Нидерландия, започнала да се рови в сайтовете за наеми за стая под наем за сина си Мике близо до Амстердам през април, като влизала най-малко десет пъти на ден, за да проверява за нови обяви. До август, само няколко седмици преди началото на учебната му година в столицата през септември, студентът по физика не бил поканен на нито един оглед.

Тя пробвала различен подход, като създала обява за Мике с подробности за интересите и изискванията му и я публикувала в социалните мрежи. Това довело до няколко покани за оглед, а после, по-малко от две седмици преди началото на семестъра, семейството в крайна сметка намерило стая за 500 евро на месец, включително режийните разходи, в предградие на 45 минути с автобус от университета на Мике.

„Трябва да сте неуморни, за да успеете. Просто е – има твърде много хора, които искат да живеят тук, и недостатъчно стаи“, отбелязва Ван Уалбек.

Недостигът на жилища е особено остър в нидерландската столица, защото градът става магнит за чужденци с 18 хил. новопристигнали в града с население от около 882 хил. души през 2022 г. Нидерландски компании като ING, Royal Philips и Just Eat Takeaway.com увеличават служителите си през последните години. Благоприятната данъчна среда в града го прави привлекателен за големи международни компании като Tesla и Netflix, които установиха европейски централи там. Заради „крайния“ ръст на населението в града има недостиг на около 200 хил. жилища, съобщиха местните власти в неотдавнашен доклад.

Столици

В други столици положението е сходно. Населението на Дъблин е нараснало с почти 12% през последните десет години, тъй като данъчните облекчения на правителството създадоха стимули за световните фармацевтични и технологични компании като Meta Platforms, компанията майка на Google Alphabet и Pfizer да установят европейските си централи там.

Политиките започват да предизвикват недоволство и компаниите често посочват жилищата като едно от основните предизвикателства за набиране на служители и задържането им. Нискотарифната авиокомпания Ryanair нае студентска жилищна сграда през лятото, за да приюти служители и обмисля покупката на апартаменти за служителите си, съобщават местни медии.

В Цюрих, където се намира най-големият научно-развоен център на Google извън САЩ, свободните апартаменти за наемане са само 0.07%, а на опашките за огледи на апартаменти редовно чакат над сто души. За хората, търсещи жилище, се превръща в обичай да носят препоръки, контакти с HR отдела на компанията си, банкови извлечения и подаръци като вино и шоколади, когато получат покана за оглед на имот.

Валтер Ангст, един от директорите на асоциация на наемателите в Цюрих, очаква наемите да нараснат с около 30% до 2025 г., тъй като по-високите лихви тласкат нагоре търсенето. Много домакинства вече харчат над една четвърт от разполагаемите си доходи за наем, затова подобен ръст ще принуди много хора да напуснат града, ускорявайки трансформацията на квартали, която тече с „бясна скорост“, допълва той.

В много градове от Източна Европа недостигът на жилища и ръстът на цените на наемите е задълбочен от неочаквания приток на украинци, бягащи от войната. Цените на наемите в Естония, една от водещите дестинации за украински бежанци, са нараснали с 22% през 2022 г., сочат данни на Евростат. Наемателите в Талин често са принудени да правят компромиси, като се установяват в по-малки и по-евтини имоти и наемат жилище в по-малки градове извън столицата, ако имат транспорт до работното си място, казва Ристо Вахи, анализатор в консултантската компания Uus Maa.

Правителствата се опитват да намерят решения, но те често са краткосрочни и носят нежелани последици. Над 5000 собственици на частни имоти в Дъблин са изпратили предизвестие за прекратяване на наемния договор с цел продажба на имотите им през второто тримесечие, след като правителството въведе таван върху наемите. Новопристигащи хора в Берлин може да търсят постоянно жилище с месеци заради тавана върху ръста на наемите от 10%, който обезсърчава собствениците на имоти. Системата в Швеция за апартаменти с контролиран наем създава списък с хора, които чакат с години в Стокхолм, както и пазар на преотдадени жилища, където съобщенията за рушвети и сексуален тормоз не са необичайни.

Контролът върху цените на наемите е най-лошата политика, която може да се въведе, защото той ограничава още повече предлагането“, казва Джорди Селман, главен изпълнителен директор на HousingAnywhere, платформа за наеми, която работи в редица столици в Европа. „Държавните ръководители обикновено са твърде съсредоточени върху това, което могат да направят за пазара днес, но разрешаването на този вид проблеми с предлагането отнема поне десет години“, допълва той.

Селман дава за пример Испания като страна, в която политиката на правителството е много повече съсредоточена върху либерализирането на регулациите в строителството, за да се увеличи предлагането в дългосрочен план.

Друго място, което предлага потенциален модел, е Виена, където градските власти дават по 200 евро на всеки човек под определено ниво на доходите, за да му помогнат да плати наема си. Около 500 хил. души, или всеки четвърти човек, в града живеят в едно от около 220 хил. общински жилища, а над 3700 нови домове ще бъдат построени през следващите няколко години. Градът също така предлага имотна банка на строителни предприемачи, които заделят част от новите си апартаменти за наематели с ниски доходи.