Кабинетът продължава с плана да закрие „Хели Мед Сървиз“

Министерският съвет продължава с опитите си да закрие държавното дружество „България Хели Мед Сървиз“. То бе създадено от кабинета „Петков“, за да отговаря за медицинската помощ по въздух и въздушните линейки. За обществено обсъждане е качена проектонаредба, която ще отвори още по-широко вратата пред Държавният авиационен оператор (ДАО), на който служебният кабинет иска да прехвърли дейностите на „Хели Мед“.

Припомняме, че тези планове станаха ясни малко преди празниците, през декември миналата година. Мотивите бяха свързани с пропадналата първа поръчка за наем на медицински хеликоптер. Оттогава изпълнителният директор Георги Гвоздейков, който бе бивш депутат на „Продължаваме промяната“, се противопоставя всячески на намеренията на властта.

Съвсем наскоро той и екипът в „Хели Мед“ дадоха пресконференция, на която очертаха защо т.нар. „Авиоотряд 28“ не може да поеме дейностите на дружеството. Основната причина, според Гвоздейков, е, че ДАО не разполага със свидетелство за авиационен оператор (САО). Така дейностите му не могат да бъдат разширени и съответно не може да оперира медицинските хеликоптери. В момента ДАО отговаря главно за полети на министерства и ведомства, като превозва държавния глава, премиера, председателя на Народното събрание, министрите, но понякога и различни чуждестранни държавни ръководители.

По думите на Гвоздейков ДАО е създаден със Закона за гражданското въздухоплаване и дейността, а функциите му са изчерпателно определени в чл. 64б от ЗГВ. Като юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, на ДАО е възложено изпълнението на полетите със специално предназначение така, както са определени в посочения член в Закона. Съгласно еврорегламент авиационният оператор, извършващ дейности по спешна медицинска помощ с хеликоптер, следва да бъде част от търговския въздушен транспорт на България, а ДАО не е част от него. Съгласно чл. 64 от Закона за гражданското въздухоплаване авиационен оператор може да бъде само лице – търговец, регистриран съгласно търговския закон на Република България, а ДАО не е търговско дружество.

Така, според Гвоздейков, с изменение на Устройствения правилник на ДАО, каквото бе желанието на кабинета, не могат да му бъдат вменени други дейности, които не са изброени в закона и различни от полетите със специално предназначение.

Именно това цели да промени проектонаредба № 37 за авиационните оператори, качена на 9 февруари тази година от Министерство на транспорта. Предлага се да бъде допълнена разпоредбата на чл. 17, регламентираща субектите, които могат да получат свидетелство за авиационен оператор (САО), като към тях да се добави и операторът по чл. 64б от ЗГВ.

Към настоящия момент наредбата предвижда кандидат за издаване на свидетелство за авиационен оператор да бъде търговец, регистриран по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз. С предвидената промяна се дава възможност на всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговата правно-организационна форма, да може да кандидатства за издаване на свидетелство за авиационен оператор.

В това число влиза именно „Авиоотряд 28“, като това изрично е посочено в мотивите към документа. С предлаганата промяна ще се създаде възможност и юридическото лице по смисъла на чл. 64б от ЗГВ, което понастоящем е въздушен превозвач – държавен авиационен оператор, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта и съобщенията, да може да бъде кандидат за издаване на свидетелство за авиационен оператор.

След получаване на свидетелство за авиационен оператор, ДАО, извършващ понастоящем само полети със специално предназначение, ще може да бъде натоварен да извършва по-широк обхват от полети, включително и полети за спешна медицинска помощ по въздух.“

Именно заради това се предвижда да отпадне изискването кандидатът за издаване на САО, който е авиационен оператор по чл. 64б от ЗГВ, да представя документи, които не са относими за него с оглед правно-организационната му форма. Става въпрос за два вида документи – удостоверение за актуалното състояние на лица, регистрирани като търговци, както и декларация за липса на съдебно производство за обявяване в несъстоятелност или ликвидация.

На този фон „Хели Мед“ среща трудности и с втората обявена поръчка за наем на хеликоптер. Оферти подадоха две чужди фирми – от Словакия и Белгия, но след жалба поръчката бе спряна. Директорът на „Хели Мед“ разтълкува подадената жалба като опит да се провали търга. КЗК проведе открито заседание по образуваното производство, но компанията не се яви. Така Комисията остави жалбата на фирмата без разглеждане.