COVID-19: Как да спрете “вирусното” разпространение на фалшиви новини

Дезинформацията и разпространението на фалшиви новини за коронавируса заливат интернет и експертите призовават за “информационна хигиена”. Какво можете да направите, за да спрете разпространението им – в редовете по-долу са съветите на BBC. 

Искате да помогнете на семейството и приятелите си да са осведомени, поради което веднага щом получите някаква нова информация, бързате да им я препратите, независимо дали по имейл, WhatsApp, Facebook или Twitter. 

Експертите обаче съветват да спрете и да помислите за миг. Ако имате някакви съмнения в достоверността ѝ, направете пауза и разгледайте допълнително тази информация. 

Преди да препратите статията, задайте си няколко основни въпроса за това откъде идва тя – защото “приятел на приятел” или “съседът на колегата на леля ви” не означава нищо. 

Най-надеждните източници на информация остават органите на общественото здравеопазване и Световната здравна организация, посочват от базираната във Великобритания организация за проверка на фактите Full Fact.

Експертите също не са безпогрешни, но те са много по-надеждни от далечния роднина на непознат в WhatsApp или Viber.

Първоизточникът може да бъде лъжлив, при това добре замаскиран със снимки на познати институции например или уж от официални профили в социалните мрежи, така че да заблуждава лесно. 

Затова съветът е: Проверявайте информацията във вече известни и доказано достоверни акаунти и уебсайтове. Ако въпросната информация не може да бъде лесно открита другаде, тогава има голяма вероятност тя да е измама. 

Проверяващите фактите често засичат такива “въдици” чрез наличието на главни букви, удивителни знаци и несъответстващите шрифтове например. Оглеждайте се и вие за странно изглеждащи текстове и заглавия.

Не препращайте нещата просто “за всеки случай” – може да нанесете повече вреда, отколкото полза.

Само защото има няколко добре известни съвета – като нуждата от често миене на ръце – насред всичко написано в публикацията, не означава, че цялата е достоверна. Именно такива похвати често се оказват въдица за лековерни читатели и зрители. 

Публикации, предизвикващи силни емоции като страх, яд, тревога или радост, наситина имат силата да плъзнат из интернет като “вируси”. 

“Страхът е един от най-големите двигатели, който позволява на дезинформацията да процъфтява”, казва Клеър Уордъл от First Draft (организация, която помага на журналистите да се справят с дезинформацията онлайн).

Спешните призиви за действие са предназначени да увеличат тревожността – бъдете внимателни.

“Хората искат да помогнат на своите близки да останат в безопасност, така че когато видят “Съвети за предотвратяване на вируса!” или “Вземете тази здравословна добавка!”, искат да направят всичко възможно, за да помогнат”, казва експертът.

Споделяте ли нещо, защото знаете, че е истина – или просто защото сте съгласни с него?

Карл Милър, директор на научните изследвания на Центъра за анализ на социалните медии в мозъчния тръст Demos, казва, че е по-вероятно да споделяме публикации, които засилват съществуващите ни убеждения.

“Когато гневно кимаме с глава, сме най-уязвими”, казва той и съветва точно в такъв момент да забавим всяко действие, което инстинктът ни подсказва да извършим онлайн.